Определение № 1385 от 19.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 19.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Васил Христакиев Частно касационно търговско дело № 20268003900896 по описа за 2026 година взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Ж. С. срещу определение на състав на ВКС.

С обжалваното определение подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу въззивно решение на Окръжен съд – Сливен е оставена без разглеждане като недопустима.

Извода за недопустимост на жалбата съставът на ВКС е мотивирал със съображенията, че исковото производство е образувано по предявен от жалбоподателката иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит в размер на 2500 лв., поради което цената на иска, определена на база стойността на договора съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, възлиза на същия размер, следователно въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК.

Определението е правилно, изложените в частната жалба доводи са неоснователни. Принципно правилна е застъпената от жалбоподателката теза за настъпила съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК стабилизация на цената на иска, но неоснователно се поддържа, че същата е равна на посочения в исковата молба размер от 5085,02 лв. като сбор на главницата по кредита в размер на 3156,99 лв. (включващ не само предоставената сума в размер на 2500 лв., но и финансираната от ответникакредитодател за сметка на ищцата застрахователна премия в размер на 656,99 лв.) и уговорената възнаградителна лихва. Първоинстанционният съд не е постановил нарочно определение по чл. 70 ГПК, но е определил и събрал държавна такса върху 3156,99 лв., т. е. имплицитно е определил цената на иска в този размер. Така определената цена на иска не е оспорена от ищцата, напротив, именно с тази цена са обосновани и впоследствие направеното от пълномощника на ищцата искане за изменение на първоинстанционното решение по чл. 248 ГПК по отношение на присъденото по реда на чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение, както и подадената частна жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК. Следователно съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК цената на иска е стабилизирана в размер на 3156,99 лв. – под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1, 1 пр. 1 ГПК минимален праг за достъп до касация, поради което постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 736/12.03.2026 г. по т. д. № 405/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, I т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2