Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 556 от 28.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 392/2026
Вид
Решение № 556
Подписан
28.04.2026
В сила
28.04.2026
Състав
Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1,пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.56 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500392 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Май Лайф Хоум“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез адв.Н. Р. срещу решение №4872/11.11.2025 г. по гр.д.

№5412/2024 г. на РС-гр.Пловдив, с което е осъдено да заплати на „И. Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. *****, следните суми: 19 000 лв. – подлежаща на връщане като платено възнаграждение по развален договор за доставка и монтаж от 25.11.2021 г., както и общо сумата 3060 лв. - разноски по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението поради допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Конкретно са изложени оплаквания за нарушения във връзка с изготвения доклад по чл. 146 ГПК, който се твърди, че е непълен и неточен. Счита, че съдът е извършил неправилна преценка на обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване, като е приел за безспорно наличието на договор за доставка и монтаж на 3 бр. контейнери и 1 бр. конструкция за контейнери без панели с парапет предна страна от 25.11.2021 г. Не са обсъдени възраженията на ответника в отговора на исковата молба относно предмета на договора, че поръчката е била изменена, че дължимата престация е променена, като вместо първоначалните 3 бр. контейнери и 1 бр. конструкция за контейнери с ответното дружество е постигнато съгласие за изграждане на метална сглобяема конструкция, чиито параметри и характеристики се различавали коренно от първоначалните. В тази насока е представената кореспонденция между страните по Viber 1 от м. януари 2022 г. Със споразумение бил изменен по взаимно съгласие предметът на договора, като изпълнителят е изготвил и представил на възложителя нов проект, посочена е актуална цена на поръчката от 38 000 лв., което се признава и в исковата молба, като се твърди, че предплатената сума от 19 000 лв. представлява авансово плащане на 50 % от общата стойност на договора. Несъответствието на твърдените от ищеца факти относно цената на договора и действително определената цена е видно от договора от 23.11.2021 г., където е посочена цена на договора – 18 000 лв. Счита се, че действията по едностранно прекратяване на договора по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД не са били извършени по валиден и годен начин да породят желаните правни последици, тъй като от Поканата за доброволно изпълнение е въведен договор с неактуално съдържание. Основанието за плащане не е отпаднало с обратна сила и отношенията не следва да бъдат уредени по правилата на неоснователно обогатяване. В тази насока са свидетелските показания и издадените строителни документи. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия -„И. Т.“ ЕООД, ЕИК *****, с който се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Излагат се следните съображения: Правилно съдът е приел, че съгласно уговореното в договора изпълнителят се е задължил да достави и монтира 3 бр. контейнери с външни габаритни размери-1016/300/298 см –Д/Ш/В, термопанели в дървесен цвят и 1 бр. конструкция за контейнер с описаните в исковата молба размери, без панели с парапети в предна страна.

Посочено е, че в цената се включват и допълнителна ел. инсталации, прозорци, остъклена външна врата, 2 врати, бетонова основа, монтаж и транспорт със срок за изпълнение 40 дни.

От съдебната техническа експертиза е видно, че уговорените контейнери и конструкция не са налични в имота. В имота е наличен бетонов фундамент, който е излят неравномерно.

Счита се, че е налице пълно неизпълнение от ответника и съгласно чл. 261 ЗЗД, където е казано, че изпълнителят е длъжен да изработи работата така, че тя да е годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, не е изпълнено. Правилно съдът е посочил, че ответникът не е доказал, че е бил готов да изпълни, но не е могъл поради освобождаваща го причина. Не е установено изпълнение, нито основание за задържане на платената сума. По изложените съображения се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция. и

ПОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

2

Предявен е иск с пр.осн.чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с чл.87 ЗЗД.

Дружеството -ищец твърди, че на 21.11.2021 г. е сключил с дружеството-ответник договор за изработка и доставка на 3бр. контейнери с термопанели и 1 бр.конструкция за контейнер без панели с прапет на предна страна срещу възнаграждение от 38000 лв., които е следвало да бъдат изработени и доставени в срок от 40 работни дни от подписване на договора; съгласно договора ищецът превел на отвеника на 23.11.2021г сумата 19000 лв. – авансово плащане; изпълнено било само част от възложеното и то било некачествено; след уговорения срок бил поставен само панел, който не отговарял на договореното; С покана, получена на 21.02.2024 г. ищецът дал на ответника 7-дневен срок за изпълнение, в противен случай заявил, че разваля договора. Тъй като ответникът не изпълнил договореното, се иска да бъде осъден да върне даденото на отпаднало основание по развален договор за поръчка.

Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска и излага следното: на 23.11.2021 г. въззиваемият е направил поръчка на 4 бр. контейнери по изготвен индивидуален проект, който в периода м.11.2021 – средата на 2022 г. бил изменян многократно, което довело да забавяне на поръчката и допълнителни разходи за изпълнителя; по време на монтажа станало ясно, че поръчващият не се е снабдил с разрешение за поставяне на метална конструкция съобразно последното изменение на поръчката; счита, че няма основание за разваляне на договора, тъй като е налице забава на кредитора

.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:

По делото е приет договор от 25.11.2021 г., от който е видно, че между страните е подписано споразумение за изработка на 3бр. контейнери с външни габаритни размери 1016/300/298 см –Д/Ш/В, с 4 см термопанели в дървесен цвят и 1 бр. конструкция за контейнер с размери 1016/300/298 см –Д/Ш/В, без панели с парапети в предна страна за цена от 18000 лв. /15000лв. +20% ДДС; в цената са включени ел.инсталация/ вътр.осветителни тела, единични контакти, външно осветително тяло, ел.кутия, ключове за осветление, процорци /витрина Ш3 м/, 1бр.остъклена външна врата/Ш2м/2 бр. стантартни врати, бетонна основа, монтаж и транспорт. Строкът за изпълнението е 40 раб.дни от датата на сключване на договора. /л.37/. Представени по делото са разписка от 12.11.2021 г. за платени 5000 лв. от Л. Т. за полагане на бетонна основа и разписка от 23.11.2021 г. на изпълнителя за получена от възложителя сума от 19000 лв., представляваща 50% от договореното.

Представени са и конструктивно становище и технически проект- част електро, изготвени от инж.В.Ч. и инж.И.Д., одобрени с протокол №20 от 22.12.2021 г. на община – *****, за преместваем обект за търговска и др.обслужващи дейности по чл.56 ЗУТ – Павилиони за продажба на промишлени стоки в УПИ III-424-общ.обсл.д-сти и жил.застр., кв.40 ,с.*****; схемата предвижда разполагане на 3бр.павилиони с размери 3м./10 м. На 29.12.2021 г. от община ***** е издадено разрешение за поставяне на преместваемите павилиони /л.38 от д.РС/, съобразно изготвените проекти.

3

ПОС констатира, че параметрите на павилионите по проекта и договорът от 25.11.2021 г. си съответстват.

По делото са разпитани свидетелите И. И. Т.- син на собственика на фирмата възложител и И. Е. С. –**** на ответното дружество, които установиха следното:

Св. И. И. Т. установи, че „И. Т.“ ЕООД поискала от от „Май Лайф Хоум“ да достави и постави 4бр.контерйнера заедно с фундамента; първоначално било уговорена сумата от 5000 лв. само за плочата, а после още 18000лв. когато обектът е готов. През м.11.2021 г на изпълнителя били платени 5000 лв. , а на 23.11.2021 г. били платени още 19000 лв.; през м.март 2022 г. ответникът направил плочата, но вместо уговореното да бъде по-висока от тротоара, плочата станала 5 см по-ниска от тротоара.

Св. И. Е. С. установи, че ищецът чрез Л. Т. в края на 2021 г. поръчала 4 контейнера; след 10 дни дошла и казала, че не била сигурна какво иска; след още 10 дни пак дошла – няколно пъти сменяла проекта; имала някакъв проблем с общината и ответникът чакал нейните разрешения, за да монтира контейнерите; Изпълнителят отишъл, разтоварил контейнерите, които били поръчани според последният вид на конструкцията, показана в кореспонденцията им по Вайбър – на място били доставена 90% от конструкцията – панели, прозорци, дограма – от 2 години били там на открито, тъй като Л. Т. не ги допускала до обекта да монтират доставеното.

От заключението на приетата по делото СТЕ от 04.09.2025 г. с в.лице инж.Н. П. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, се установява, че на място в имота на ищеца ВЛ не е констатирало наличие на 3бр. контейнера с външни размери 1016/300/298 с 4 см. термопанели и 1бр. конструкция за контейнер. Върху бетонирана площадка с размери 14,50 мХ10,75м /площ 155,87кв.М/ са монтирани метални колони /80мм/80ММ, с височина -30м/ и между тях са монтирани ЕРS панели с размери 3м/1м /Д,В/ и дебелина 4 см с дървесен цвят; между двете колони в западната част на южната страна не е монтирана стена /оставен е отвор за врата/.Освен поставеното на място, строителят е доставил и др.елементи от конструкцията на магазина, които не са монтирани. Бетоновият фундамент е положен на по-ниско ниво /от -2 до -4 см/ от нивото на тротоарната настилка; не е излят равмерно на едно ниво по цялата си площ и е видимо вдлъбнат; Според ВЛ обектът се намира в начален етап на сторителството – излят е бетонов фундамент, върху който са анкетирани 12 бр.метални колони и 30бр. топлоизолационни панели за 10 бр.стени с ЕРS пълнеж – фиксирана е носещата стр.конструкция и са оформени част от фасадните стени на бъдещия магазин; доставени са 5бр. метални елемента за двускатна покривна конструкция с дължина на основата 9.7 м и височина 1,39м, изработени от правоъгълни кухи стоманени профили /80ммх40мм/ с дебелина 2-1,5мм.

По направените оплаквания във въззивната жалба съдът намира, че ответникът не е направил възражение по доклада на РС, не е представил доказателства за последващите споразумения с ищеца, а именно, че е постигнато съгласие за изграждане на метална сглобяема конструкция с конкретно определени параметри и характеристики.

4

Действително, от представената между страните кореспонденция по Viber/л.80 и сл. от д.РС/ е видно, че страните са имали спорове, но не е ясно какво точно са променили по договора и какво точно са договорили окончателно, тъй като не са подписали анекс; от кореспонденцията се установява, че към 01.04.2022 г. /л.87/, възложителят е правил искания за промени по договора, но не е ясно какви. Последната кореспонденция е с дата 07.06.2022 г./л.96 от д.РС/. Ако се приеме, че към 07.06.2022 г. страните окончателно са се разбрали за предмета на договора, то би следвало от този момент да тече срокът за изпълнение.

От заключението на ВЛ е видно, че конструкцията не е била изработена и монтирана нито в срока на договора от 25.11.2021 г., нито към м.08.2022 г., нито към настоящия момент.