Решение № 206 от 04.11.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. С., 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно гражданско дело № 20212200500360 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както на ищеца в първоинстанционното производство В.И., така и на ответниците К.К. и И.К., насочени срещу Решение № 260156/16.10.2020г. по гр.д. № 1676/2018г. на РС С.. С атакувания съдебен акт съдът уважил частично по размер иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като осъдил двамата ответника солидарно да заплатят на ищеца сума в размер на 3 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на тяхно деяние – нанесен побой, осъществено на 12.05.2016г., за което има влязла в сила присъда № 172/02.10.2017 г. по НОХД № 682/2017г. на РС С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта 12.05.2016 г. до окончателното плащане, като отхвърлил исковата претенция над този размер до пълния предявен размер от 14 000 лв. като неоснователен. С атакуваният акт съдът отхвърлил предявения от ищеца иск по чл.45 ЗЗД против двамата ответника за солидарно заплащане на сума в размер на 600 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, заплатени разходи за извършена дентална дейност. С решението са осъдени двамата ответника да заплатят на ищеца разноски в размер на 246,56 лв., съобразно уважената част на исковете, както и сума в размер на 156,17 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС С., от която сума 115,07 лв. държавна такса и 41,10 лв. част от възнаграждението на вещо лице, изготвило съдебномедицинска експертиза по делото.

1

Първата въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство и с нея атакува отхвърлителните части на съдебното решение, като счита същото за неправилно. Съдът се позовал на влязлата в сила присъда, но противно на нея приел, че ищецът имал само един избит зъб и други два разклатени, които по-късно били извадени, докато в присъдата наказателния съд приел, че били избити три зъба.

На следващо място съдът приел, че в исковата молба изобщо не било описано увреждане на счупен нос и последвала хирургическа интервенция, което не отговаряло на истината. Сочи, че в исковата молба било посочено и това увреждане, като се търсело общ размер на обезщетението в това число и за счупен нос. Съдът не приел за доказани вредите, изразяващи се в продължителни болки и страдания, стрес, срам, унижение, тъй като вещото лице посочило, че болките от избити зъби продължавали до 30 дни. Според въззивника страданията от избити зъби не свършвали със зарастване на раната, а продължавали през целия живот, тъй като никоя протеза не можело да възстанови функцията на здравия зъб. Освен това срамът и унижението се доказвали чрез свидетелите, а и нямало нормален човек, който не би изпитал тези неблагоприятни чувства, в случай, че му избият зъби и счупят носа. Счита се още, че неправилно съдът приел за недоказано наличието на имуществени вреди, тъй като насрещната страна не е оспорила представената фактура и касов бон. Тези документи били достатъчни за да се приеме, че ищецът платил за направена мостова конструкция, а и документите кореспондирали със свидетелските показания в тази насока.

Претендира отмяна на обжалваното решение в неговите отхвърлителни части и постановяване на ново решение, с което да се уважат претенциите в пълен размер, както и деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК отговор на първата въззивната жалба е депозиран от ответниците. С него оспорват жалбата и намират решението в атакуваните части за правилно. По делото не били събрани убедителни доказателства, че имало избити зъби на ищеца, а от там и претърпени болки и страдания. Отстраняването на зъби на ищеца нямало връзка с инцидента възникнал между страните на 12.05.2016 г. Обосновано съдът приел, че болките и страданията, включително и от счупване на носа били обичайни за подобни травми и отшумели за кратък период от време. Освен това съдът приел за претърпени болки и страдания от преживян от ищеца срам, унижение и страх, но като отшумели за кратък период от време. По отношение на претенцията за имуществени вреди се счита, че правилно съдът я приел за недоказана, тъй като не били представени годни доказателства. Иска се от съда потвърждаване на решението в обжалваните му части. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

Втората въззивна жалба е депозирана от ответниците в първоинстанционното производство и с нея се атакува уважителната иска част на съдебното решение, с което те са осъдени да заплатят на ищеца сума в размер на 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, следствие деянието им от 12.05.2016 г.

2

Твърдят, че съдът е допуснал процесуални нарушения, с които било ограничено правото им на защита, тъй като в проведено на 18.09.2020 г. открито съдебно заседание съдът приел, че са били редовно призовани при условията на чл. 41, ал.1 от ГПК без да са били налице законовите предпоставки за това. След спирането на делото не били уведомени и призовавани за открити заседания по делото. На следващо място сочат, че показанията на свидетелите по делото били неверни и противоречиви, а и те не били очевидци. Един от свидетелите посочил, че ищецът бил с избити зъби, друг – със счупени зъби, а съпругата му първоначално не разбрала колко са избитите зъби, а покъсно разбрала, че са три. Свидетелите не биха могли да видят ищеца на следващия инцидента ден, тъй като той бил на лечение от 13.05.2016 г. до 16.05.2016 г., когато му била извършена операция на носа. Приетата от съда фактическа обстановка противоречала и на приетата по делото съдебномедицинска експертиза, тъй като съдът основал решението си само на част от нея. Според заключението на експерта 31 и 42 зъби не били счупени или избити, били са с диагноза хроничен парадонтит и не било изяснено колко време преди инцидента е възникнало разклащането им и какво е наложило тяхното екстрахиране. Изводът на съда, че именно ответниците виновно причинили на ищеца описаните от него травми – избити зъби бил неправилен, тъй като в амбулаторен лист № 240/17.05.2016 г. била отразена диагноза „хроничен парадонтит“ и липсвала причинно следствена връзка между инцидента и телесните повреди. Иска се от въззивния съд отмяна на решението в частта, с която е уважен искът и постановяване на ново, с което се отхвърли претенцията. Претендират разноски за две съдебни инстанции.

Спрямо втората въззивна жалба е депозиран в срок отговор от ищеца. Според него съдът не е допуснал процесуални нарушения по призоваването на ответниците.

Последните регулярно представяли болнични листи с цел отлагане на делото, и то било отлагано, макар и да нямало отбелязване за невъзможност да се явят пред съд. Съдът положил достатъчна упоритост да призове ответниците и правилно приложил чл. 41 от ГПК. На следващо място във връзка с оплакването за противоречиви свидетелски показания се твърди, че свидетелите не били лекари за да кажат с максимална точност колко зъби били избити. Тежестта на показанията е в установяване на вредите по време и място на нанасянето им и причинна връзка с деянието. Всички елементи от състава на деликта били доказани и с влязлата в сила присъда. Иска се от съда жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се деловодни разноски.

Ответниците са направили искане за снабдяване със съдебно удостоверение, от което да е виден предмета на посоченото от тях досъдебно производство. Искането е допуснато, но същото е направено във връзка с искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, по което съдът вече се е произнесъл с определение в последното с.з.

3

Други доказателствени искания не са правени пред настоящата въззивна инстанция.

Въззивният съд намира жалбите за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК – подадени са в законоустановения срок от процесуално легитимирани субекти, разполагащи с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивните жалби е и допустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал допустими исковепредявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

С присъда № 172/02.10.2017 г. постановена по НОХД № 682/2017 г. по описа на РС С. двамата ответника били признати за виновни в това, че на 12.05.2016 г. в землището на с. Ч., общ. С., м.“Азмака“ в съучастие помежду си, като съизвършители, причинили на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл .20, ал. 2 от НК, като им било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което наказание било отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата била потвърдена с Решение № 115/29.12.2017 г. постановено по ВНОХД № 661/2017 г. на ОС С..

На 13.05.2016 г. ищецът бил приет в болнично заведение с диагноза закрита фрактура на носните кости, с болка, оток и кървене от носа и затруднено носно дишане. Била извършена оперативна интервенция закрито наместване на фрактура на назална кост, поставена гипсова лонгета и мазева тампонада. Изписан е на 16.05.2016 г.

На 14.05.2016 г. ищецът посетил съдебен медик, който след извършен преглед издал удостоверение № 240/14.05.2016 г. Установено било закрито счупване на носните кости с нарушена конфигурация на носната пирамида и кръвотечение от носа, охлузвания по лицето-одрасквания и болки в областта на гърдите и лявото бедро, сътресение на мозъка с липса на пълен и ясен спомен за случилото се.

Установява се от амбулаторен лист № 240/17.05.2016 г., издаден от д-р Х.П., лекар по дентална медицина на ищеца, че на последния са били извадени зъби 42 и 31 и 4 е отбелязано в листа „наблюдаване на избит зъб долу в дясно -41“. По-късно на ищеца била поставена мостова конструкция, за която платил сума в размер на 600 лв., видно от фактура № 167/10.08.2017 г. и фискален бон от същата дата, издадени от АГППДП „Дентал Медикал 2013“, гр. С. с МОЛ д-р Х.П. / фактурата е разчетена от оригинала, представен на съда в открито съдебно заседание на 05.10.2018 г., след което върнат на страната/.

В хода на исковото производство пред районния съд е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза от която се установява, че телесните увреждания, нанесени на ищеца от двамата ответника са контузия на главата с лекостепенно сътресение на мозъка, контузия на устата, изразяваща се в болезнен травматичен оток на горната устна, контузия в областта на носа с клинични и рентгенологични данни за счупване на носните костици с разместване на костните фрагменти, контузия на лицето с охлузване на кожата под формата на одраскване с дължина около 4-5 см, с червеникав цвят в лявата му половина и повърхностно охлузване в областта на дясната му половина с размери около 3 см, контузия на гръдния кош с наличие на болезненост по предната му повърхност и контузия на лявото бедро с наличие на болезненост при опипване по страничната повърхност в неговата горна трета. Установява се и че зъби 31 и 41 са разклатени, но същите са били с диагноза „хроничен парадонтит“.

Установява се още, че ищецът бил приет в болнично заведение за лечение и репозиция на костите на носа; извършена била интервенция- открито наместване на фрактура на назална кост и репозиция на разместените носни кости; поставена е лонгета и мазева тампонада, като след пет дни била свалена гипсовата лонгета. На 17.05.2016 г. били извадени зъби 41 и 31, а няколко дни по-късно на ищеца била поставена мостова зъбна конструкция, която възстановила дъвкателната и говорна функция.