Определение № 363 от 28.09.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. Кърджали, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20265100500153 по описа за 2026 година

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 3987/31.08.2026г. по в. гр. д. № 153/2026г. по описа на К.О.С., депозирана от "Д.з." АД, чрез юк, за изменение /неправилно посочено в молбата като „отмяна“, какъвто процесуален способ не е предвиден в закона/ на основание чл. 248, ал.1 от ГПК на постановеното по делото решение в частта му за разноските, които са присъдени на насрещната страна – взискателя Р. Ш. М.. В молбата се излагат съображения за недължимост на адвокатското възнаграждение в настоящото производство, тъй като общото правило за дължимост на разноски в производството по чл.

435 ГПК е неприложимо в хипотезата, при която предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, вкл. производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, каквото е настоящото. В това производство не следвало да бъде разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат ще е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски „в процеса относно разноските“. Друг самостоятелен аргумент в подкрепа на извода за недължимост на разноски в производството по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК бил и предметът на съдебен контрол - процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 1

ГПК), би бил съдебният изпълнител. Той, обаче, не бил страна в съдебното производство по обжалване на постановлението му за разноски, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая бил неприложим. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполагала с възможността по чл. 74 ЗЧСИ. Моли съда да отмени Решение № 128/25.08.2026 г. по в. гр. д. № 153/2026 г. /имащо характер на определение/, с което страната е осъдена да заплати на Р. Ш. М. 240 евро - разноски в производството.

Насрещната страна Р. Ш. М. не е представила отговор на основание чл.

248, ал.2 ГПК.

Молбата за изменение на Решение № 128/25.08.2026г. /имащо характер на определение, постановено по реда на чл.247 ГПК/, касателно разноските, e подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Доводът за недължимост на адвокатското възнаграждение в настоящото производство, е неоснователен. В производството по обжалване действията на съдебните изпълнители по реда на чл.435 и сл. от ГПК разноски се дължат на общо основание. Жалбодателят "Д.з." АД е станал причина за образуване на настоящото производство, подавайки жалба против действие на съдебния изпълнител, обективирано в Констативен протокол с изх. № 36970/07.05.2026г., с който е оставена без уважение молба на длъжника вх. № 24055/29.04.2026г., с която се иска приетото адвокатско възнаграждение на взискателя да бъде намалено до предвидения в чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г.

Това е било причина насрещната страна да направи разноски, ангажирайки адвокатска защита, които й се следват по реда на чл.78, ал.3 ГПК. Впрочем, в този смисъл е и нормативната уредба, изложена в разпоредбата на чл. 10, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който текст за обжалване на действията на съдебен изпълнител възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страната е 400 лв.

По изложените съображения молбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Окръжният съд 2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3987/31.08.2026г., депозирана по в. гр. д. № 153/2026г. по описа на К.О.С. от "Д.з." АД, чрез юк, за изменение на основание чл. 248, ал.1 от ГПК на постановеното по делото решение № 128/25.08.2026г. /имащо характер на определение, постановено по реда на чл.247 ГПК/, касателно разноските, които са присъдени на насрещната страна – взискателя Р. Ш. М., като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3