Определение № 12240 от 27.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12240 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20221110159586 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Д. А. И. срещу П. А. А. иск за делба на следните недвижими имоти:

1 . апартамент № 2, находящ се в ***, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с площ по документ за собственост 62,20 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18 138/24.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота **, намиращ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със зимнично помещение и 8,34 % ид.ч. от общите части на сградата;

2 . нива с площ от 3.850 дка, VII категория, находяща се в землището на с. П.

ЕКАТТЕ 57100, община Божурище, обл. Софийска, местност „Ц.“, имот № 077044 по плана за земеразделяне, която нива съгласно скица на поземлен имот № 15-1164478 от 07.10.2022 г., издадена от СГКК - Софийска област, представлява поземлен имот с *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1827/28.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК и с адрес на поземления имот с.

П. местност Ц., с площ 3850 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива;

3. ливада с площ от 800 кв.м., IV категория, находяща се в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 18174, ***, имот № 018078 по плана за земеразделяне, която ливада съгласно скица № 15-1164481 от 07.10.2022 г., издадена от СГКК – Софийска област, представлява поземлен имот с идентификатор ***8 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-24/28.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК и с адрес на поземления имот с. Г., местност „Мъртвак“, с площ 800 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада;

4 . нива с площ от 1.700 дка, IV категория, находяща се в землището на с. Г., ЕКАТТЕ 18174, *** по плана за земеразделяне, която нива съгласно скица на поземлен имот № 15-1164486 от 07.10.2022 г., издадена от СГКК-Софийска област, представлява поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-24/28.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК и с адрес на поземления имот с. Г., местност „Новините“, с площ 1700 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начина на трайно ползване: нива.

1

Първата фаза на делбата е приключила с влязло в сила на 05.09.2024 г. Решение № 14105 от 17.07.2024 г.

С определение № 7641 от 13.02.2025 г. е конституиран на основание чл. 227 ГПК в правата на починалата ищца Д. А. И. наследникът й по закон М. С. И., ЕГН **********.

На 23.03.2026 г. по делото е постъпила молба от съделителите, в която заявяват, че повдигнатият пред съда правен спор помежду им е разрешен извънсъдебно, като с молба от 26.03.2026 г. е представен договор за доброволна делба от 23.03.2026 г. с нотариална заверка на подписите на страните.

Съдът, като взе предвид молбите на страните и след като се запозна с материалите по делото, намира от фактическа и правна страна следното.

Съгласно константната съдебна практика и правната теория при предявен иск за делба всеки от съделителите – участници в общността има процесуалното положение на ищец по делото, независимо от това кой от тях е инициирал производството. Също в отклонение от типичния исков процес обемът на търсената защита се определя не само от волята на сезиралия съда съсобственик, но и от тази на останалите участници в имуществената общност. Тези особености на делбеното производство обуславят аналогично приложение на разпоредбата на чл. 216, ал. 2, изр. 2 ГПК – оттеглянето на иска изцяло или по отношение на някои от имотите, за които е образувано делото, е допустимо само при съгласието на всички страни в процеса. Неприложимо е общото правило на чл. 232, изр. 1 ГПК, според което до приключване на първото съдебно заседание по делото ищецът може да оттегли иска без съгласието на ответника. Такова съгласие всякога е необходимо (вж. Определение № 298 от 22.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2291/2014 г., ІV Г.О., ВКС).

Освен това съдебната практика приема, че във втората фаза на делбеното производство, която има за предмет прекратяване на съсобствеността по предвидените за това способи, след като делбата е допусната с влязло в сила решение, отказът от иска за делба е недопустим. Това следва от признатото право на прекратяване на съсобствеността с нормите на чл. 34, ал. 1 ЗС и чл. 69, ал. 2 ЗН. В този смисъл е и разрешението, дадено в ТР № 99 от 1979 г. по гр. д. № 80/1979 г. на ОСГК на ВС. Във втората фаза на делбата страните не само нямат право да се откажат от иска, но и да оттеглят исковата си молба по реда на чл. 232 ГПК. Това е така, защото съделителите не могат да искат повторно прекратяване на съсобствеността (вж. Определение № 302 от 27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3527/2013 г., І Г.О., ВКС, Определение № 394 от 19.09.2011 г. по ч. гр. д. № 393/2011 г., ІІ Г.О., ВКС). Решението по допускане на делбата запазва своята сила и когато делбата не е продължила и не е завършила, както и в случаите, когато производството е било спряно във втората фаза по общо съгласие на страните и не е било възобновено. Това решение остава в сила и решените с него въпроси не могат да бъдат поставени за ново разглеждане.

От друга страна, макар искът за делба да не може да бъде оттеглен във втората фаза дори по взаимно съгласие на страните, съдебната практика приема, че съдът е длъжен на общо основание да вземе предвид всички факти, които налагат прекратяване на делбеното производство с оглед настъпили промени в материалното правоотношение. В този случай производството във втората фаза на делбата следва да бъде прекратено като безпредметно, като решението по допускане на делбата не е пречка затова, доколкото същото има самостоятелно значение за констатиране на правата на съделителите в съсобствеността. Крайната цел на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността и производството по делото следва да продължи само доколкото това състояние на притежаване в съсобственост на вещни права върху имуществото съществува. Настъпилата след влизане в сила на решението по 2 допускане на делбата промяна сочи на липса на съсобственост между съделителите, която да бъде прекратена по съдебен ред, а оттам и на липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване на делбата (вж. Решение № 387 от 29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г., ІІ Г.О., ВКС).

Съдът намира, че в настоящия случай е настъпило именно такова обстоятелство.

Съсобствеността върху процесните имоти е била ликвидирана по силата на договор за доброволна делба от 23.03.2026 г. с нотариална заверка на подписите на страните, което налага производството по делото да бъде прекратено като безпредметно.

На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, поради прекратяване на настоящото дело за делба страните следва да бъдат осъдени да заплатят 51,13 евро – държавна такса по сметка на съда.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 59586/2022 г. по описа на СРС, II Г.

О., 74-ти състав, във фазата по извършване на делбата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, М. С. И., ЕГН **********, и П. А. А., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Софийски районен съд дължимата за настоящото производство държавна такса в размер на 51,13 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3