Решение № 4060 от 12.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4060 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100511647 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Л. В. С., представлявана от адв. Е. И., срещу Решение №13688/14.07.2025 г., постановено по гр. д.

№73300/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав, в частта, с която е признато за установено, че Л. С. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД ЕИК 201196810 сумата от 83 лева– вноска с падеж 12.5.2021г., и 83 лева вноска с падеж 11.6.2021г. , дължими по договор за заем № 324281/12.1.2021г . – вземания по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гд.№ 55606/2024г-. на СРС, 125- ти състав и № 70983/2024г-. на СРС, 167-ми състав.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на постановения съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а предявените от „Изи Финанс“ ЕООД искове да бъдат отхвърлени.

Въззивницата счита, че по делото се установява, че е заплатило по договор №298480/26.05.2020 г. сумата от 171,95 лв. за лихви и сумата от 290,10 лв. за такси. Безспорно се установява, че с включването на неустойка, ГПР би бил различен размер от посочения в договора, поради което поддържа, че същият е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че съдът е допуснал нарушение като не е разгледа релевираното възражение за прихващане поради невнасяне на депозит за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Поддържа становище, че сключеният между нея и ищеца договор 1 е недействителен поради неспазване императивните изисквания на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 2 и ал. 2 ЗПК. При тези доводи моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Изи Финанс“, с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови решението, Софийски районен съд е приел, че между страните е налице сключен договор за кредит, по който е отпусната сумата от 1992 лв., представляваща главница по договора, както и че кредитът е отпуснат за цялостно рефинансиране на задължение на ответницата по предходен заем № 298480/26.5.2020г. Приел е за безспорно, че към момента на подаване на заявлението, ответницата е заплатила на ищеца сумата 210,46 лева, както и че ако аритметично сумата от 931,50 лева – неустойка се прибави към възнаградителната лихва, то размерът на същата ще надвиши 50 %. Намерил е за основателно възражението за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК и е приложил разпоредбата на чл. 23 ЗПК като е съобразил извършените от потребителката плащания във връзка с договора в размер на 210,46 лв.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

На първо място, възраженията, свързани с недействителността на договора за потребителски кредит не следва да бъдат разглеждани по същество, доколкото видно от мотивите на обжалвания съдебен акт районният съд е приел договорът за заем за недействителен и е приложил санкционната норма на чл. 23 ЗПК. В този смисъл в тази си част въззивната жалба следва да бъде приета за бланкетна.

По отношение на оплакванията, че районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като е отменил определението си, с което е допуснал изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса какъв е размерът на платените от ответницатавъззивник суми по договора, съдът намира следното. С протоколно 2 определение от 14.04.2025 г. съдът е допуснал изготвянето на експертизата и определил депозит в размер на 300 лв., вносими от въззивницата в едноседмичен срок, считано от съобщението. Ответницата е била уведомена на 09.05.2025 г. за съдържанието на разпореждането на съда и за задължението си да представи доказателства за внесен депозит. С молба от 16.05.2025 г. въззивницата е отправила искане за продължаване на срока за внасяне на депозита поради настъпили временни финансови затруднения. В проведеното на 19.05.2025 г. открито съдебно заседание районният съд е определил краен срок за събиране на доказателства по реда на чл. 158 ГПК до следващо съдебно заседание, като е указала на С., че до 27.05.2025 г. включително следва да представи доказателства за наличието на временни финансови затруднения, както и доказателства за внесен депозит в размер на 300 лв. На 16.06.2025 г., т.е. около половин месец след указания срок, е постъпила молба с приложена вносна бележка за заплатен депозит в указания съда размер. В проведеното на 19.06.2025 г. открито съдебно заседание съдът е констатирал, че ответницата не е представила доказателства касателно твърдените от нея финансови затруднения и с оглед неспазването на указания срок е отменил определението си за допускане на експертизата.

Настоящият състав намира така извършените процесуални действия от районния съд за правилни и непротиворечащи на процесуалните правила.

Ответницата, настоящ въззивник е следвало в указания от съда срок да представи доказателства за наличието на финансови затруднения, както и за внесен депозит. В този срок въззивницата не е предприела дължимите действия, поради което процесуалното й бездействие е било санкционирано в рамките на предоставените на съда правомощия. Още повече, районният съд е съобразил извършените от въззивницата плащания, за които единственото доказателство е съдебното признание на ищеца в исковата молба.

С оглед всичко изложено и като намира залегналите във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт за неоснователни, настоящият състав счита първоинстанционното решение за правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 евро, дължими от въззивницата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №13688/14.07.2025 г., постановено по гр. д.

№73300/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 125 състав, в частта, с която е признато за установено, че Л. С. дължи на „Изи Финанс“ ЕООД ЕИК 201196810 сумата от 83 лева– вноска с падеж 12.5.2021г., и 83 лева вноска с падеж 11.6.2021г. , дължими по договор за заем № 324281/12.1.2021г . – вземания по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гд.№ 55606/2024г-. на СРС, 125- ти състав и № 70983/2024г-. на СРС, 167-ми състав.

ОСЪЖДА Л. В. С. с ЕГН: ********** и адрес: с. Мърчаево, УЛ.******** да заплати на „Изи Финанс „ ЕООД ЕИК 201196810 със седалище и адрес на управление град София, ж.к. Иван Вазов, улица ********, сумата от 100 евро, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4