Решение № 265 от 30.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200232 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Р. П. – защитник на подсъдимия В. П., против решение № 182/11.10.2023г. постановено по в.н.о.х.д.№411/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НК. Твърди се на първо място, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в съдебния си акт въззивният съд не е отговорил на всички доводи на защитата и в частност на възражението, че съдът не обвързан с правната квалификация по отношение на съучастниците на палежа, дадена от друг съдебен състав в друго наказателно производство. Нарушение на материалния закон според защитата е налице, тъй като запаленото имущество - в случая входната врата на процесното жилище - не е на значителна стойност, с оглед на което не е покрит елемент от обективната страна на престъплението по чл. 330 НК и извършеното представлява престъпление по чл. 216 НК. Твърди се още, че ако съдът приеме, че е налице умишлен палеж, предвид самозагасяването на огъня, е налице довършен опит към престъпление по чл. 330, ал. 1 НК.

Оспорва се и заключението на съда относно субективната страна на деянието, както и приетото от него наличие на квалифициращия признак по чл. 330, ал.

1

2, т. 1 от НК. Явната несправедливост на наложеното наказание според защитата произтича от неправилното приложение на материалния закон.

Отправените искания са няколко алтернативни - за преквалифициране на извършеното в престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за осъждане за палеж по основния състав, но в условията на опит, както и за намаляване на определеното наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът а. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подсъдимият В. П. се присъединява към позицията на своя защитник. В последната си дума твърди, че е бил подведен от друго лице да извърши стореното.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Частните обвинители А. С. и Е. Г. и техните повереници а. П. и а. Б., редовно уведомени, не се явяват.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 28 от 12.07.2023 г. постановена по н.о.х.д. № 668/2023г.

Окръжен съд – Пазарджик е признал подс. В. И. П. за виновен в това, че на 27.05.2019 г. в гр. Пазарджик в съучастие - като подбудител и помагач, умишлено е склонил и подпомогнал извършителите А. Х. К. и М. Б. А.ов да запалят имущество на значителна стойност – недвижим имот в гр. Пазарджик, ул. „****“ № 10, ет. 6, представляващ апартамент 16 на стойност 66 630 лева, като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в жилището Е. Т. Г., А. Н. С. и Н. Г.а П., поради което и на основание чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК и чл. 58а, ал. 1 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от пет години.

С присъдата на Наблюдателната комисия при Община Велинград е възложена възпитателна работа с подсъдимия В. П..

С присъдата е зачетено предварителното задържане на подсъдимия.

С присъдата разноските по делото са възложени на признатия за виновен деец, като е извършено и произнасяне по веществените доказателства по делото.

Присъдата е проверена по протест на прокурора и повереника а. Б. атакували приложението на чл. 66 НК, както и по жалба на защитата, съдържаща доводи, които по отношение на твърдяното нарушение на материалния закон, нарушението на процесуалните правила и явната несправедливост на наказанието, се препокриват с тези по депозираната пред ВКС касационната жалба.

С решение №182 от 11.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 411/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена, като:

2

- е отменено възлагането на възпитателна работа с подсъдимия на Наблюдателната комисия при Община Велинград;

- на основание чл. 67, ал. 3 НК е определено в рамките на изпитателния срок по отношение на подсъдимия да се изпълнява пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител.

В останалата част присъдата е потвърдена.

Именно това решение на въззивния съд е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

При произнасянето си по жалбата, станала повод за образуване на настоящото производство, бе преценено следното:

Касационната жалба на защитника а. П. е процесуално допустима, но по същество е неоснователна по следните съображения:

1. В пределите на касационна проверка преимуществено разглеждане следва да получат възраженията на защитата за съществени нарушения на процесуалните правила, защото евентуалната им основателност прави безпредметно обсъждането на останалите аргументи – за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието.

Релевираното от защитата съществено процесуално нарушение може да бъде отнесено към касационния повод по чл. 348, ал. 2, т. 2, пр. 1 НПК-липса на мотиви. Защитникът смята, че това касационно основание е налице, тъй като въззивната инстанция не е отговорила на неговия довод, че съдът не е обвързан с правната квалификация на деянието, която е дадена по отношение на преките извършители на палежа в друго наказателно производство, приключило с осъдителен съдебен акт спрямо тях за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

В принципен план мотивите са средството, чрез което страните разбират защо решението на съда е такова, каквото е произнесено. Те са и своеобразната гаранция пред страните, че вътрешното убеждение на съда е основано на доказателствата по делото и закона, който стриктно е приложен.

Затова мотивите следва да съдържат отговор на решаващите доводи на страните и убедително да защитят фактическата, доказателствената и правна същност на съдебното произнасяне. В оспореното пред ВКС въззивно решение на АС-Пловдив тези изисквания са покрити. На л. 6-8 от решението е даден отговор на всички релевантни за правилното произнасяне по делото обстоятелства – наличието на признаците от обективна и субективна страна на квалифицирания палеж по чл. 330, ал. 2, т. 1 НК, правната аргументация, поради която случая не покрива хипотезата на чл. 216 НК и причината, поради която извършеното от подсъдимия П. не би могло да бъде квалифицирано като довършен опит към престъпление по чл. 330 НК. Вярно е, че апелативният съд изрично не е отговорил на довода на защитата, че не е обвързан с правната квалификация, дадена по другото наказателно дело, по което преките извършители на палежа са били осъдени именно за 3 престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Отговор на този въпрос обаче имплицитно се съдържа в цялата правна страна на дадената от съда мотивировка, в която той е защитил тезата си, че извършеното от П. представлява умишлен квалифициран палеж, а не повреждане на чужда вещ, както е твърдял защитникът.

Въззивното съдебно решение съдържа аргументиран отговор на всички останали значими за вярното решаване на делото обстоятелства – някои от тях релевирани от страните, а други – служебно обсъдени от съда във връзка с главния факт. Ето защо касационната инстанция счита, че изложената от състава на САС аргументация е съобразена със стандарта на чл. 339, ал. 2 от НПК и не е лишила подсъдимия от възможността да разбере категорично изразената воля на въззивния съдебен състав. Тя е съответна и на европейският стандарт, според който чл. 6, §1 от КПЧОС задължава в peшeниятa си cъдилищaтa дa пocoчвaт мoтивитe, нa ĸoитo ce ocнoвaвaт, без да изиcĸвa пoдpoбeн oтгoвop нa вceĸи apгyмeнт, а единствено обосноваване на въпросите с решително значение за изхода на производството. [1] 2. В основата на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК нарушение на закона, стои твърдението на защитата, че извършеното от подсъдимия П. представлява повреждане на чужда вещ по чл. 216 НК, а не умишлен палеж по чл. 330 НК. Правната позиция на защитата се основава на разбирането, че предмет на палежа е входната врата на апартамента на св. Е.

Г. със стойност на увреждането според оценителната експертиза 510 лева, а не жилището, към което тази врата е част, оценено според друга експертиза на стойност 66 630 лева.

Този довод е бил релевиран и пред предходните съдебни инстанции и на него правно аргументирано е било отговорено в двата съдебни акта. Към вече изложената от съдебните състави аргументация ВКС добавя следното:

Разграничението между палежа и повреждането е изяснено в теорията и в практиката. Една от принципните разлики между двата престъпни състава се основава на обективния признак „значителна стойност“. Когато конкретното запалено имущество е на значителна стойност, е реализиран състава на общоопасното престъпление, а когато тази стойност не е налице и разбира се, съществуват всички останали обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 216 НК, е осъществено посегателство против собствеността.

Доводът на защитата, че предмет на палежа е входната врата, която нямала изискуемата за съставомерност значителна стойност, а не апартамента, чиято стойност несъмнено покрива този критерий, не държи сметка за това, че в конкретния случай вратата не е самостоятелна вещ. С оглед начина на монтирането й (прикрепена към жилището трайно) и предназначението й (да опазва дома от външни посегателства) входната врата представлява принадлежност към апартамента. Нейното предназначение е да служи на главната вещ, в случая на жилището, така че да бъде възможно 4 ползотворното използване на последното. Поради това вратата извън жилището, към което е прикрепена трайно в конкретния казус не би могла да бъде разглеждана като самостоятелна вещ. Това означава, че в процесната хипотеза предмет на палежа е не входната врата, както счита защитата, а апартамента, към който тази врата е прикрепена, и който с оглед паричното му остойностяване от 66 630 лева покрива критерия значителна стойност.

Не е налице нарушение на материалния закон и поради квалифициране на извършеното от подсъдимия В. П. като довършено престъпление по чл. 330 НК, а не като опит към същото престъпление. Изпълнителното деяние на палежа се изразява в запалване на предмета на престъплението. Запалването е налице, когато е предизвикана бурна окислителна реакция с предмета на престъплението чрез поднасяне на горящи материали, чрез електрическа искра и пр. Престъплението е на реално увреждане, като престъпният резултат бива осъществен, когато предметът започне да гори със собствен огън. От данните по делото такава фактология се установява несъмнено. Тя следва от показанията на разпитаните като свидетели преки извършители на палежа А. К. и М. А.ов – т. 2, л. 186, л. 187 от д.п., според които след заливането на площадката пред апартамента и на входната врата на жилището с автомобилен бензин и последващото му възпламеняване посредством използването на открит огнеизточник, бензинът „е гръмнал, запалил се е“ и се е вдигнал „голям пламък, почти до горната част на вратата“ – обстоятелство установимо и от снимка ф.к. 1.47, неразделна част от техническата експертиза по протокол №131/2019. Без значение за довършеността на престъпното деяние е това, че в един момент в резултат от бързото изгаряне на бензина е настъпило самозагасяване на огъня на стълбищната площадка и на част от дървената врата. Това е така, тъй като и според показанията на св. А. С. – т. 2, л. 76 от д.п., и според заключението на тройната пожаро-техническа експертиза – т. 1, л. 161-166 от д.п., е било налично остатъчно пламъчно горене в долната част на вратата, което ако не е било загасено чрез заливането му с вода от св. С., е могло да се разпространи във вътрешността на апартамента.

Разпечатката съдържа 45 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd0710a4-96ac-40d1-b81c-84fd58413e3d