Определение № 249 от 25.07.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. С., 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка Н. Нинова

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно наказателно дело № 20231800600446 по описа за 2023 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от адв. Ж. Ж. от САК, с приложено по делото пълномощно - защитник на подсъдимите Б. А. и Х. М., срещу определение от 29.06.2023 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 135/2023 г. по описа на районен съд – К..

Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитника на подсъдимия, предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на обвиняемия да разбере в какво конкретно е обвинен.

В тази връзка се твърди, че липсват съществени елементи от състава на инкриминираното деяние – липсват факти, обосноваващи користната цел за извършване на деянието, липсват факти за участието на всеки един от съучастниците в инкриминираното деяние и по точно, че липсва описание, с какви точно фактически действия всеки един от съучастниците е осъществил изпълнителното деяние и кои конкретни лица са били превозвани от всеки един от съучастниците. Твърди се също, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не фигурират факти, от които да може да се направи извод, че четиримата подсъдими са взели общо решение да предприемат 1 престъпната дейност като обща задружна дейност и в какво по-точно се изразява общността на умисъла.

Иска се определението на РС-К. да бъде отменено и да бъде постановен съдебен акт, с който делото да се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство процесуални нарушения.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд – К. и материалите по делото, намери за установено следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от РП - К., с който са повдигнати обвинения срещу Х. Т. М., Д. С. К., Б. З. А. за това, че тримата като съизвършители противозаконно подпомогнали чужди граждани да преминават в страната в нарушение на закона, като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство, по отношение на повече от едно лица и по отношение на ненавършили 16-годишна възраст лица, престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.

1 НК, както и срещу И. П. И., за това, че като помагач пътувал с автомобила си пред автомобилите на останалите съучастници, за да ги предупреждава за полицейско присъствие на пътя и да предотврати задържането, престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК.

С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 29.06.2023 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред; потвърдил е взетите спрямо подсъдимите мярки за неотклонение – „подписка“, като същевременно е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, като е изложил доводи за липса на съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемия.

Счетено е от съда, че в обвинителния акт не липсват факти относно користната цел за извършване на престъплението. Съдът е намерил за 2 неоснователно и възражението за неяснота на обвинението. Приел е за основателно твърдението, че са посочени едни и същи превозвани лица по отношение на четиримата подсъдими, като се изключи подсъдимия Иванов, за когото е повдигнато обвинение, което е за формата на съучастие – помагачество. Но тъй като в обвинителния акт са изложени факти относно излизане на чуждите граждани от автомобилите и откриването им впоследствие от служителите на Гранична полиция съдът е приел, че в хода на съдебното следствие е възможно да бъдат диференцирани и обвиненията, като конкретно се посочат превозваните лица във всеки един от автомобилите, което обаче е предмет на съдебно следствие, а не на въпрос, който трябва да бъде решаван в разпоредителното заседание.

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.

249, ал. 3 НПК от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна, а съображенията за това са следните:

Обвинението за извършено престъпление се повдига от страна на държавния обвинител пред съда като орган, който е компетентен да се произнесе по въпросите за виновността и наказанието със стабилен акт. Този принципен подход третира досъдебното производство като подготвителна фаза на наказателното производство, съдебната фаза като централна такава, а обвинителният акт - като определящ предмета на доказване по делото и очертаващ рамките, в които ще се развие процеса на доказване. В конкретния случай в обвинителния акт прокурорът е посочил фактите, които според него обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в него, включително времето и мястото на извършване на престъплението, извършените от обвиняемите действия, както и пълните данни за личността им – каквито са изискванията, визирани от закона и изложени в ТР № 2/ 2002 година на ОСНК, ВКС. Този обвинителен акт е годно основание за начало на съдебното производство, доколкото в него са очертани ясно фактическите рамки на обвинението. В обвинителния акт няма фактически дефицит на обективните и субективните признаци на деянието, което се претендира да е извършено, не са налице и противоречия или неяснота, поради които обвиняемите (подсъдими в съдебна фаза) да не са успели да разберат в какво се състои обвинението срещу тях.

3

При внимателния прочит на внесения за разглеждане в РС-К. обвинителен акт не се установява твърдяната от защитника липса на факти относно користната цел за извършване на престъплението. В обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че всички разпитани чужди граждани са заявили, че за преминаването им от България в Сърбия са били платени определени суми, като плащането е уговорено по телефона, а парите са оставени в И., от където да се разпределят за различните етапи от пътуването. По този начин прокурорът е изпълнил задължението си фактически да мотивира твърдението, че обвиняемите са действали с користна цел, поради което първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно искането на защитата.

Правилно е и разрешението на първоинстанционния съд по отношение на следващото възражение на защитника, че в обвинителния акт липсват факти за участието на всеки един от съучастниците в инкриминираното деяние и по точно, че липсва описание, с какви точно фактически действия всеки един от съучастниците е осъществил изпълнителното деяние. Обвиненията срещу подсъдимите са за това, че с цел да набавят за себе си имотна облага са извършили в съучастие противозаконно подпомагане на чужденци – единадесет сирийски граждани, да преминават в страната в нарушение на закона, като конкретно са посочени разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, както и разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за убежището и бежанците, които се нарушават. Твърди се, че деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство, по отношение на повече от едно лица и по отношение на ненавършили 16-годишна възраст лица. По оношение на подсъдимите Б. З. А., Д. С. К. и Х. Т. М. е повдигнато обвинение за престъпление, което е извършено при форма на съучастие – съизвършителство. Твърди се, че тримата качили от С. единадесетте чужди граждани в управляваните от тях три автомобила, изрично посочени в обвинителния акт, като конкретно е посочено, и в кои автомобили са се превозвали чуждестранните лица. Подсъдимият И. П. И. е обвинен като помагач за това, че пътувал с автомобила си пред автомобилите на останалите съучастници, за да ги предупреждава за полицейско присъствие на пътя и да предотврати задържането. В обстоятелствената час на обвинителния акт достатъчно ясно, конкретно и подробно са изложени факти за всички съществени и обективни признаци на деянието. Тези признаци са 4 посочени и в заключителната част на повдигнатото обвинение, поради което подсъдимите не са затруднени да разберат по кое време, на кое място и по какъв начин се твърди да са взели участие в осъществяване на инкриминираното деяние.

Последното възражение на защитника, че обвинителния акт не съдържа факти, от които да може да се направи извод, че четиримата подсъдими са взели общо решение да предприемат престъпната дейност като обща задружна дейност и в какво се изразява общността на умисъла, е свързано със субективната страна на деянието, описано в обвинителния акт.

За субективната страна на престъплението се съди по извършените обективни действия от подсъдимите. Дали е налице общност на умисъла е въпрос по съществото на делото, който ще бъде обсъден от съда при постановяване на крайния акт, но в обвинителния акт са изложени фактически твърдения относно умисъла на подсъдимите по отношение на механизма на извършване на престъплението и ролята на всеки от тях при осъществяване на изпълнителното деяние, поради което възражението на защитата следва да бъде отхвърлено.

С тези съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.06.2023 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 135/2023 г. по описа на РС- К., с което е оставено без уважение искането на адв. Ж. Ж. от САК – защитник на подсъдимите Б. А. и Х. М., за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Определението е окончателно.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6