Определение № 4117 от 16.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4117 гр. София, 13.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607231 по описа за 2024 година

Производството по делото е с правно основание Глава ХХII от НПК /чл.341345,вр.чл.250,ал.4,изр.2-ро от НПК/.

Постъпила е Частна Жалба от ч.тъжител Р. И. С. срещу Разпореждане от 27.09.2024 г. на СРС,НО,111 - ти състав по НЧХД№ 12162/24 г. с която наказателното производство е било частично прекратено на основание чл.250,ал.1,т.1,вр.чл.24,ал.5,т.2 от НПК , тъй като съдиятадокладчик от СРС е приел ,че тъжбата в тази й част не отговаря на условията на чл.81 от НПК.Със същото определение обаче е насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.11.2024 г.10,00 ч.,като с последващите си действия СРС е администрирал едновременно както подготвителните действия за провеждане на съдебното заседание , така и връчване на преписи от постъпилата Жалба срещу частта от Разпореждането , с която е било прекратено частично наказателното производство.Така се е стигнало до ситуацията , при която след връчване на призовката на ч.тъжител Р. С./за явяване в ОСЗ на 15.11.2024 г./и последвалата негова Частна Жалба срещу частичното прекратяване на наказ. производство, съдът е следвало да осъществява процедура по размяна на книжа по две различни процедури , което накрая е довело до невъзможност за провеждане на насроченото открито СЗ на 15.11.2024 г.Така е защото , делото е изпратено на въззивната инстанция на 13.11.2024 г./т.нар. „деволутивен ефект“ в производствата по чл.Глава 22 от НПК-пренасяне на делото пред по-горната инстанция/, което води до невъзможност както СРС да започне разглеждането на делото в непрекратената част , така и СГС да осъществи контролно-отменителните си правомощия, така че да се съобрази и насроченото открито СЗ в СРС.

В Жалбата си срещу Разпореждането на съдията-докладчик/в частта за прекратяването на наказ. производство/ ч.тъжител Р. С. релевира конкретни аргументи против първоинстанционния съдебен акт на СРС,доколкото не е съгласен с приетата от СРС проц.нередовност на депозираната тъжба.На първо място , той изтъква че обидните изрази са били адресирани едновременно към него и синът му и то единствено и само към тях.Това следва и от обстоятелството ,че обидите са били заедно с нанасяне на телесни увреждания спрямо тях от същото лице – подс.Ц. А./за които е даден ход на Тъжбата в частта от Разпореждането , с която е насрочено открито СЗ/.Въз основа на тези аргументи е очевидно ,че няма неяснота срещу кое точно физическо лице са отправени обидните изрази.Предвид горното ч.тъжител иска от въззивния съд да отмени разпореждането в тази част и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия , вкл. и за престъпление по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК.

1

В отговор на Частната Жалба на ч.тъж. Р. С. ,подс. Ц. А. чрез защитника си, предлага на въззивния съд да не уважава първата , тъй като атакуваното Разпореждане и правилно и законосъобразно.Като аргументи в тази посока се твърди че такива обидни изрази не били използвани, част от визираните такива изрази не са обидни по своето съдържание, а СРС правилно е счел че липсва определеност на изразите по критерия към кого са насочени.Поради това предлагат на СГС да потвърди Разпореждането в обжалваната му част.

Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :

Частният тъжител Р. И. С. депозирал пред СРС Тъжба /озаглавена Насрещна Тъжба/, с която повдига обвинение срещу подс.Ц. К. А. за извършени престъпления по чл.130,ал.1 от НК и по чл.148,ал.1,т.1,вр.-чл.146,ал.1 от НК.На шест страници в текста на тази Тъжба С. описва фактологията на събитията , които според него биха довели до реализиране на наказателна отговорност от страна на подсъдимото лице за тези две престъпления от частен характер.Към Тъжбата са приложени писмени доказателства, прави се искане да се приеме граждански иск за неимуществени вреди/с основание за вредите – както от телесните повреди , така и от униженията от обидите/ и е направено искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.Въпреки ,че в текста на Тъжбата се сочи телесни повреди и обиди да са нанесени и на сина на частния тъжител /Иван С./ същият не е тъжител , тъй като не депозира своя Тъжба и не фигурира като втори подател на вече заведената такава.

С Разпореждане от 29.08.2024 г. съдията-докладчик от СРС,НО,111-ти състав оставил без движение Тъжбата/в нейната цялост/ , като дал указания за отстраняване на недостатъци в нея,свързани само с обвинението за престъпление по чл.130,ал.1 от НК.Тоест , към онзи момент пороци на Тъжбата касаещи обвинението за престъпление по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК не са констатирани от съдията-докладчик.

В Молба от 13.09.2024 г. ч.тъж. посочил мястото на извършване на престъплението и посочил конкретните претърпени от него телесни увреждания.Депозирал от тази дата и нова Тъжба съобразена с указанията.

С Разпореждане от 16.09.2024 г. съдията докладчик от СРС,НО,111-ти състав приел ,че Тъжбата отново не отговаря на проц. изисквания на чл.81,ал.1 от НПК , но този път поради причини ,свързани с второто престъпление в нея-това по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК.Дадени са указания да се посочат точно обидните или клеветнически изрази.

С Молба от 26.09.2024 г. ч.тъж. Р. С. депозирал нова Молба ,в която посочил отново мястото на извършване на това престъпление , както и отново посочил изрично употребените изрази от подс.Ц. А., макар същите да са били вече посочени в двете предходни Тъжби.

Накрая , с процесното Разпореждане от 27.09.2024 г. СРС,НО,111-ти състав частично прекратил наказателното производство на горното процесуално основание , тъй като Тъжбата в частта й за престъплението по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. В обстоятелствената част посочва ,че липсвала определеност спрямо кое точно физическо лице са употребени визираните в Тъжбата обидни изрази,тъй като те са употребени в множествено число и нямат конкретен адресат.Обидата трябва да е недвусмислено насочена към определено физическо лице.

СГС счита ,че обжалваното Разпореждане на съдията-докладчик е незаконосъобразно,неправилно и необосновано СРС е неправилно е преценил ,че са налице предпоставките за частично прекратяване на наказателното производство , тъй като Тъжбата не отговаряла на процесуалните изисквания на чл.81 от НПК касателно лицето срещу което се подава,тъй като не може да се води наказателно дело за престъпление от частен характер , след като извършителят не е известен.Тъжителят е изпълнил всички дадени указания,което прави атакуваното Разпореждане необосновано предвид изложените твърдения в него.Отделен въпрос е ,че СРС е следвало с едно Разпореждане да посочи всички нередности в Тъжбата , а не да го прави последователно с отделни актове.Няма спор ,че тъжителят е само един , но видно от фактологията на тъжбата на инцидента е присъствал и сина на тъжителя.При това положение ,доколкото не се твърди да са присъствали други лица, а обидните реплики са били съпроводени и с нанасяне на травматични увреждания,не може да се приеме че не е ясно срещу кого са отправени обидните реплики.Житейски няма особена дискусия , че когато едно лице нанася телесни повреди на друго лице/респ. лица/ и употребява обидни реплики ,то визира същото друго лице , а не някое трето неприсъстващо на местопрестъплението лице. Въззивната инстанция намира ,че е ясно времето, 2 мястото на извършеното престъпление,при използваните в Тъжбата словесни формулировки.Няма пречки в съдебния си акт по същество решаващият съд да прецени допълнително кои от употребените изрази са обидни по съдържание и кои не.Обстоятелството обаче ,че те са цитирани всички не е основание да се приеме някакъв порок на тъжбата.Частният тъжител носи тежестта на доказване по тази категория дела.

На последно място, дискусионно е дали с изразите „… следва да се посочи че част от отправените от подсъдимия думи/“ей“ и „цялата кооперация ви се подиграва“/ не съдържат позорящи , респ. засягащи честта или достойнството на конкретно лице интерпретации“ не е изразено предварително становище по съществото на делото.

С оглед горните си доводи въззивната инстанция намери Жалбата за основателна.Следва да се отмени Разпореждането на съдията – докладчик и да се върне делото обратно за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд на основание чл.345 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждането на СРС,НО,111-ти състав по НЧХД№ 7231/24 г.в частта му с която е било прекратено наказателното производство за престъпление по чл.148,ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1 от НК,,тъй като е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

ВРЪЩА делото на СРС,НО,111-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3