Решение № 7283 от 30.06.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7283

Варна, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА канд № 20257050701058 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от от Р. Г. Л., [ЕГН], от гр. Варна, против Решение № 287/05.03.2025г. по АНД № 3953/2024г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 11–01–1067 2023 от 15.02.2024 г., издадено от Директора на АДФИ, с което на основание чл. 250, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че съдът не е обсъдил възраженията на касатора, че обществената поръчка е била обявена в условията на обявено в страната извънредно положение, породена от пандемията от вируса SARS COV-2. Друга предпоставка за откриване на процедура по договаряне без предварителна покана за участие е неуспешната процедура по поръчка с идентификационен номер №00609-2021-0011, която е била прекратена изцяло. Твърди, че именно тези факти обосновават наличието на изключителни обстоятелства по смисъла на §2, т.17 от ДР на ЗОП, съответно са били налице предпоставки за обявяване на обществена поръчка по реда на чл.79, ал.1 от ЗОП. Изложено е, че Р. Л. сам по себе си не може да извърши нарушение по ЗОП или ППЗОП, доколкото същият няма качеството на възложител, а е член на колективен орган и представлява търговеца само заедно с друг член на същия. Счита, че са били налице предпоставки за определяне на случая като маловажен. На изложените основания се моли отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендира присъждане на съдебни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв.И., жалбата се поддържа на изложените основания. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

От ответника по касация – Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, в съдебно заседание чрез процесуален представител – гл. ю.к. Д. М., оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна. Посочва, че между страните има и други спорове, които са в АдмС-Варна. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е направено възражение, че разноските на жалбоподателя са платени от „Електроразпределение Север“ АД, което не е страна по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваното решение е постановено след връщане на делото на Районен съд – Варна за ново разглеждане с Решение № 10099/08.10.2024 г. по КАНД № 1776/2024 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 524/19.04.2024 г. по АНД № 1238/2024 г. по описа на Районен съд Варна, при спазване на задължителните указания на касационната инстанция, в т.ч. и за излагане на конкретни мотиви по всяко от наведените от въззивника възражения.

Предмет на производството пред районния съд е жалба на настоящия касатор срещу НП № 11–01–1067 2023 от 15.02.2024 г., издадено от Директора на АДФИ, с което на основание чл. 250, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с Решение № ДД-409 от дата 14.09.2022 г., позовавайки се на чл. 138, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП, членовете на Управителния съвет на „Електроразпределение Север" АД Р. Л. и А. К. открили процедура за възлагане на обществена поръчка, чрез договаряне без предварителна покана за участие с предмет: „Доставка на миниатюрни автоматични прекъсвачи за ниско напрежение за нуждите на „Електроразпределение север" АД“. Решението е регистрирано в електронния регистър на АОП под номер F274448, публикувано на 14.09.2022 година. Съгласно решението възложителят предвиждал доставки с обща прогнозна стойност 930 000 лв. без ДДС.

Въззивният съд е приел, че на 14.09.2022 г., в качеството си на член на Управителния съвет на „Електроразпределение Север“ ЕАД и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП, лично и заедно с А. А. К. - също член на УС на дружеството и секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП, Л. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез договаряне без предварителна покана за участие с предмет: „Доставка на миниатюрни автоматични прекъсвачи и товарови прекъсвачи за ниско напрежение за нуждите на „Електроразпределение Север“ АД“, без да са били налице условията за провеждане на този вид процедура.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.138, ал.1, вр. чл.79, ал.1, т.4, вр. чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП и установено с АУАН № 11-01-1067/20.09.2023 г., в рамките на извършена финансова инспекция на „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, възложена със Заповед № ФК-10-418/01.06.2023 г. на Директора на АДФИ. Въз основа на съставения АУАН, при пълно възприемане на фактите, отразени в него, наказващият орган издал НП, с което на основание чл.250 от ЗОП, вр. чл.261, ал.2 от ЗОП, за извършено нарушение на чл.138, ал.1, вр. чл.79, ал.1, т.4, вр. чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП, наложил на Л. административно наказания „глоба“ в размер на 10 000 лв.

В решението си съдът е изложил мотиви, че процесното НП е издадено от компетентен орган, АУАН е съставен при спазване на сроковете по чл.261, ал.1 от ЗОП, които се явяват специални спрямо тези по чл.34, ал.1 от ЗАНН; спазен е и 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. ВРС е приел, че е налице годен субект на отговорност, като се е позовал на чл.24, ал.1 от ЗАНН. Предвид че административноказателното производство не регламентира материалноправна конструкция на съизвършителството, ангажиране на отговорността при изрично упоменаване на другия управител при словесната формулировка в обстоятелствената част, съдът е приел, че носи признаци на достатъчност.

Съдът е посочил, че пристъпването към процедура по договаряне е било в противоречие с материалния закон, което ясно се установява от цитираното в обстоятелствената на АУАН и НП Становище изх. №Д-121/13.10.2022 г. на АОП за осъществен контрол по чл.233 от ЗОП. Установено е от въззивния съд, че от публикувано в Регистъра Обявление за възложена поръчка е видно, че на 18.07.2022 г., т.е. една година след откриването й, процедурата е била прекратена и по двете ОП. Поради изложеното, Съдът е направил извод, че сключването на договор не е възможно, но остава неясно защо възлагането е продължило толкова дълго. По отношение на осигуряването на доставките в периода до прекратяване на процедурата, проверката в Регистъра показва, че за снабдяване с миниатюрни автоматични прекъсвачи на 16.05.2019 г. е сключен договор, който е приключил на 15.05.2021 г. Установено е, че договорът за осигуряване на същите елементи е завършил 1 месец преди възложителят да стартира с Решение на 07.06.2021 г. договарянето с предварителна покана за участие. От изложените данни, въззивният съд е направил извод, че от приключване на предходния договор – 15.05.2021 г. до откриването на разглежданото договаряне – 14.09.2022 г., т.е. 1 година и 4 месеца, възложителят не е разполагал с действащ договор за доставка на посочените изделия. Съдът е приел, че остава неизяснено как са били покривани нуждите от основни материали, необходими за нормативното изпълнение на дейността на дружеството, доколкото в мотивите не се коментират складови наличности от възлаганите материали. Според съда това поражда въпросът какво е наложило неотложното им осигуряване в конкретния момент. Според ВРС от изложената фактология не може да се изведе заключение, че са налице обстоятелства, които отговарят на дефиницията за „изключителни обстоятелства“, като не е доказано, че възложителят е положил дължимата грижа за своевременното осигуряване на миниатюрни автоматични прекъсвачи за ниско напрежение, необходими за осъществяване на лицензионната му дейност, респ. че няма вина за липсата на действащ договор. Въззивният съд е приел, че възложителят не е представил конкретни аргументи и доказателства в рамките на проверката, че за откриване на договарянето е необходимост от неотложно възлагане на поръчката и че не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените за провеждане на открита, ограничена или състезателна процедура с договаряне.

Съдът е приел, че избраното правно основание е приложимо, когато се възлагат неотложни доставки, с изпълнението на които се посрещат най-належащите потребности, в най-кратък срок и до намиране на трайно решение. В случая, предвид че срокът предвиден за осъществяване на възлаганите доставки е 18 месеца, заложената продължителност е необоснована и е основание за заключение, че с разглежданото договаряне не се цели обезпечаване единствено на нужди от неотложен характер, а трайно осигуряване на необходими материали за дейността на дружеството, за което е приложим общият ред на възлагане.

Поради изложените съображения, Съдът е приел, че не може да се приеме, че са налице изискванията за прилагане на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП. Посочил е, че по отношение на субективната страна, законодателят не е поставил изискване за наличие на пряк умисъл, поради което и нарушението би било съставомерно и при форма на вината непредпазливост. Не са налице предпоставки за определяне на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като е от категорията „нарушения на просто извършване“, като законът не поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. ВРС е приел, че с оглед инкриминираната стойност, наложената санкция е със законосъобразно изчислен размер.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Обсъдил е доводите на страните.

В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2 от АПК.

Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни.

Настоящият състав не споделя възражението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил възражението, че обществената поръчка е била обявена в условията на обявеното в страната извънредно положение по повод световната пандемия от вируса SARS COV-2. Необсъждането на доводите на санкционираното лице за наличие през релевантния период на извънредно положение, продиктувано от световната Ковид пандемия, в случая не би могло да бъде самостоятелно основание за касиране на решението. Това е така, тъй като същото по никакъв начин не е било застъпено като основание за провеждане на обществената поръчка чрез пряко договаряне в съответните мотиви за това изх.№ 408/14.09.2022г., респективно – не е допринесло за формираното у възложителя решение да проведе процедурата по този специален ред. Визираните доводи за връзка на процедурата с пандемичната обстановка се излагат за първи път едва във фазата на съдебното оспорване на процесното НП. Същите са декларативни, общи и визиращи хипотетични пречки, поради което съдът намира, че са формирани като защитна теза на касатора за целите на производството.

Разпечатката съдържа 31 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd04c1d2-8c3d-4584-9e03-3d19503f333a