Решение № 94 от 17.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 601/2024
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 17.04.2025
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ИРЕНА КОЛЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58, ал. 1 · Закон за кредитните институции
- чл. 59, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4, ал. 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 18, ал. 5 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 430 и сл. · Търговски закон
- чл. 430, ал. 3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Велико Търново, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЯНКО ЯНЕВ
Членове:
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500601 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.
С Решение № 438/26.07.2024 г., постановено по гр. д. № 708/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е прието за установено по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл.
422, ал. 1 от ГПК, че „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б е носител на събираеми вземания от И. А. Х., ЕГН **********, от гр. Свищов, *********: 1) за сумата 39 780.23 лв., представляваща част от остатъчната главница в резултат на обявения за предсрочно изискуем кредитен дълг по договор за потребителски кредит от 02.11.2020 г., изменен с допълнително споразумение № 1/02.11.2020 г.; 2) за сумата 3 738.08 лв. - възнаградителна лихва за времето от 27.11.2020 г. до 29.09.2022 г.; 3) за сумата 521.95 лв. - обезщетение за забава (наказателна лихва) върху просрочените плащания за периода от 27.11.2020 г. до 29.09.2022 г.; 4) за сумата 663 лв. - обезщетение за забава върху главницата от 30.09.2022 г. до 28.11.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 5) сумата 63 лв. - разноски за заплатена такса за връчване на поканата съдържаща изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение № 374/02.12.2020 г. и 1 изпълнителен лист по ч. гр. д. № 745/2022 г. на Районен съд - Свищов. Със същото решение е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И. А. Х., ЕГН **********, от гр. Свищов, ********* да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б общо сумата 4 545.66 лв., представляваща направените разноски по заповедното (895.33 лв. – заплатена държавна такса) и исковото (895.33 лв. – заплатена държавна такса, 600 лв. - разноски за вещо лице и 2 155 лв. – разноски за особен представител) производства. Осъден е на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК И. А. Х., ЕГН **********, от гр. Свищов, ********* да заплати на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б сумата 350 лв., представляваща адвокатско възнаграждение (150 лв. - по заповедното и 200 лв. – по исковото) за осъществената защита по производството от юрисконсулт.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Д. С. от АК – Велико Търново, в качеството му на особен представител на И. А. Х., ЕГН **********, от гр. Свищов, ********* против Решение № 438/26.07.2024 г., постановено по гр. д. № 708/2023 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
В същата се излага, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Излага се, че съдът не е изяснил фактическата страна по спора, като неоснователно е отказал да събере доказателства, като решението било постановено при пренебрегване на потребителските права на ответника. Посочва се, че договорените между страните клаузи относно лихви, комисионни и разходи от договора за кредит са нищожни. Изложени са съображения, че уговорките в договор с потребител, които са в негова вреда, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на потребителя, поради което те са неравноправни според чл. 143 от ЗЗП, съответно – нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Излага се, че е налице нищожност и на клаузата за наказателна лихва поради противоречието й с чл. 33, ал. 2 от ЗПК. В жалбата се посочва още, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, тъй като тя не е надлежно обявена от кредитора – липсва изрично волеизявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което да е достигнало до задълженото лице. От съставения от частния съдебен изпълнител протокол не било видно от кого са събрани сведения за напускане на адреса от страна на длъжника. Излага се, че тези сведения следва да бъда отразени от връчителя, а липсата им опорочава връчването на съобщението. Освен това частният съдебен изпълнител е установил адрес по месторабота на длъжника, но не е разпоредено връчване на този адрес, а процедурата е останала недовършена. Посочва се, че липсва лично връчване на длъжника, като не е спазена и процедурата по чл. 47 от ГПК, поради което не може да бъде приложена законната фикция за връчване след изтичане на срока от залепване на уведомлението. Излага се, че уведомлението е елемент от процедурата по обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит и доколкото по делото се установява, че то не е достигнало до длъжника, тъй като не е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК, то предявените искове са неоснователни. Липсват и 2 основания за присъждането на сумата от 63 лв., представляваща такса за връчена покана, тъй като не са представени доказателства за плащането й. По същество жалбоподателят поддържа и всички доводи и възражения, повдигнати пред първоинстанционния съд.
Направено е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от T. M. и С. Г. – изп. директори, чрез юриск.
Д. Д..
В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Твърди се, че решението е правилно, обосновано и постановено съобразно материалния и процесуалния закон. Посочва се, че процесният договор и допълнителното споразумение към него са сключени в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид и формат шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Излага се, че сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита по смисъла на чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, съответно страната е имала възможност да се запознае с тях при проявено желание и грижа към собствените си дела; спазено е и изискването на чл. 5 от Директива 93/13. Посочва се, че безспорно е налице доказване на субективния елемент от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, като кредиторът е спазил всички условия за това, а всички възражения на особения представител почиват единствено на теоретични разсъждения.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд - Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени установителни 3 искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Не е спорно между страните, че по силата на Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.11.2020 г. „ОББ“ АД предоставила на И. А. Х. кредит в размер на 39 930 лв. за покриване на потребителски нужди на кредитополучателя.
Уговорено било кредитът да се издължава на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 438.95 лв. всяка, считано от 27.11.2020 г., на 27 число на месеца, съгласно приложен към договора погасителен план, като крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 27.10.2030 г. Съгласно чл. 19 от договора, банката има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по кредита при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски.
С Допълнително споразумение № 1 от 02.11.2020 г. към посочения договор страните са уговорили фиксираната надбавка към Референтния лихвен процент (БЛП), уговорена в договора и използвана при определяне на лихвения процент, да бъде променена на 5.3 %, съответно – лихвеният процент да бъде променен на 5.5 %. Уговорено е също размерът на месечните погасителни вноски по кредита при горния лихвен процент да бъдат променени в размер на 433.35 лв.
Поради частичното неплащане на една погасителна вноска с падеж 27.11.2020 г. и неплащането изцяло на седемнадесет погасителни вноски с падежи съответно от 27.12.2020 г. до 27.04.2022 г., кредитът, ползван от И. А. Х. е обявен за предсрочно изискуем от страна на банката на 19.05.2022 г. Изготвено е уведомително писмо – покана от 10.06.2022 г. до длъжника, изпратена за връчване по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ В. Г., с район на действие Великотърновски окръжен съд. След многократно посещение на известните адреси (постоянен и настоящ) на длъжника в гр. Свищов, последният не бил открит, за да получи книжата. В приложените по делото разписки служителят, на когото е било възложено връчването им, е отбелязал, че адресатът на съобщенията е напуснал адреса, тъй като апартаментът е бил продаден. Липсва посочване на източника на тези данни. Предвид това, на постоянния и настоящ адрес на длъжника са залепени уведомления по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съответно на 16.08.2022 г. и на 31.08.2022 г. В указания му двуседмичен срок (изтичащ съответно на 30.08.2022 г. и на 14.09.2022 г.) същият не се е явил да получи книжата, което обстоятелство е отразено в Констативен протокол № 2888/13.10.2022 г. на ЧСИ В. Г.. Била извършена и справка от електронния регистър на НОИ, от която било установено, че И. А. Х. има регистриран трудов договор при „Дижуар“ ЕООД, ЕИК 201579997, с адрес на управление: гр. София, ул. „Връбница“ № 2, бл. 634, вх. Б, ет. 4, ап. 30.
Към дата на справката обаче този трудов договор е прекратен.
По Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от „ОББ“ АД против И. А. Х., било образувано производството по ч. гр. д. № 745/2022 г. по описа на Районен съд – Свищов. Въз основа на заявлението и на основание чл. 417 и ал. 418 от ГПК с Разпореждане № 1237/02.12.2022 г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Разпореждане № 1263/12.12.2022 г. било постановено издаването на Заповед за изпълнение 4
№ 374/02.12.2022 г. по ч. гр. д. № 745/2022 г. по описа на Районен съд – Свищов за сумите 39 780.23 лв. – главница; 3 738.08 лв. – договорна лихва от 27.11.2020 г. до 29.09.2022 г. включително; 521.95 лв. – обезщетение за забава върху просрочените плащания от 27.11.2020 г. до 29.09.2022 г. включително; 663 лв. – обезщетение за забава на изискуемата главница от 30.09.2022 г. до 28.11.2022 г. включително; 63 лв. – такса за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост; законната лихва върху главницата от 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; разноски по делото – сумата от 895.33 лв. платена държавна такса, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. За същите суми бил издаден и изпълнителен лист.
Разпечатката съдържа 34 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd04a713-99eb-49a2-aac6-084f138f0aff