Решение № 438 от 31.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Велико Търново, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110103409 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Х. М. Ц. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, с която се иска да бъде прогласена нищожността на договор за кредит № ***/8.10.2022 г., а евентуално – нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса разглеждане.

Ищецът твърди, че на 8.10.2022 г. е сключил с ответника договор за кредит, по силата на който е получил сумата от 900.00 лева при ГПР от 49.60 % и ГЛП от 40.97 %, както и че по силата на същия е следвало да заплати и допълнителна такса за разглеждане в размер от 185.68 лева. Счита, че договорът е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като е сключен при неспазване разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Излага подробни съображения относно непосочването на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, относно липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР и за това кои компоненти се сключват в същия, относно липсата на яснота как е изчислена годишната лихва по отношение на общия ГПР, относно невключването на таксата за разглеждане в ГПР и относно нищожността на въпросната такса.

В законоустановения срок е постъпила насрещна искова молба от „Вивус.БГ“ ЕООД срещу Х. М. Ц., с която се иска осъждането на ответника за сумата от 900.00 лева, представляваща неизплатено задължение за главница по договор за кредит № ***/8.10.2022 г.

В насрещната искова молба се твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да върне предоставената му заем парична сума в размер от 1

900.00 лева, както и че към настоящия момент същият не е направил плащания по задължението си. Заявява се, че срокът за връщане на сумата е изтекъл на 7.11.2022 г. и в случай, че договорът бъде приет за нищожен ищецът дължи поне главницата по същия.

Ответникът по насрещната искова молба оспорва същата. Заявява, че договорът е нищожен, поради което дължи връщане само на главницата по кредита.

В проведеното открито заседание страните не изпращат представители, като с писмени молби поддържат заетите от тях становища.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С първоначалната искова молба е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, а с насрещната искова молба – осъдителен иск по чл.

79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД.

По делото не е спорно, че на 8.10.2022 г. между „Вивус.БГ“ ЕООД, като кредитор, от една страна, и Х. М. Ц., като кредитополучател, от друга, по реда на ЗПФУР е сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 900.00 лева, която последният се задължил да върне в срок от 30 дни при фиксирана лихва в размер от 40.97 % и годишен процент на разходите от 40.99 %. Съгласно специалните условия на договора, кредитополучателят е заявил допълнителна услуга „бързо разглеждане“, за която му е начислена такса в размер от 185.68 лева. Съгласно общите условия на договора въпросната услуга е допълнителна и незадължителна, като същата гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му. Съгласно чл. 7 от общите условия на договора, ГПР не включва разходите за допълнителни незадължителни услуги, каквато е услугата „бързо разглеждане“.

Не е спорно също, че заемната сума от 900.00 лева е получена от ищеца на 8.10.2022 г., като по делото няма данни последният да е върнал същата на кредитора.

Сключеният между страните договор е потребителски, но същият не намира правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, доколкото чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗПК сочи, че разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи, какъвто е процесният договор. По тази причина аргументите на ищеца относно непосочването на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му, относно липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР и за това кои компоненти се сключват в същия, относно липсата на яснота как е изчислена годишната лихва по отношение на общия ГПР и относно невключването на таксата за разглеждане в ГПР не следва да бъдат обсъждани. В случая приложими са общите правила на ЗЗД относно нищожността на договорите, но доколкото не 2 може да се говори за противоречие със ЗПК или за неговото заобикаляне и тъй като съдът не намира друго основание за прогласяване нищожността на договора, главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От друга страна, оспореното вземане за такса за разглеждане се основава на нищожна уговорка, доколкото същата влиза в противоречие с добрите нрави. Въпросната услуга „обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му” всъщност не представлява каквато и да било услуга, доколкото потребителят не получава нищо срещу възнаграждение в размер от 20 % от предоставената му сума.

Възнагражденията за тази „услуга” е възнаграждение по самия договор за кредит, което е следвало да се включи в ГПР. В този смисъл уговорката за начисляването на такава такса е неравноправна клауза, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между насрещните страни по договора. Горното е основание за уважаване на евентуалния иск.

По предявения насрещен осъдителен иск съдът приема следното:

Основателността на предявения насрещен иск е обусловена от установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца по същия на следните правопораждащи факти: 1/ наличие на сключен между страните по делото договор за потребителски кредит със соченото съдържание; 2/ усвояване на сумата от страна на ответника съгласно условията на договора. При установяване горните предпоставки, в тежест на ответника по насрещния иск е да докаже, че е платил.

В случая вече беше посочено, че между страните не е спорно, че на 8.10.2022 г. между тях е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на Х. М. Ц. е предоставена сумата от 900.00 лева, която последният се е задължил да върне в срок до 7.11.2022 г.

По делото не са представени доказателства ответникът по насрещния иск да е погасил задълженията си по кредита, поради което искът за връщане на усвоената от него главница е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца по първоначалната искова молба следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 25.56 евро.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът по първоначалната искова молба следва да заплати на адв. Д. М. от *АК възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ и процесуално представителство, което съдът определя в размери от по 204.00 евро с вкл. ДДС.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 25.56 евро, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 150.00 евро.

3

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Х. М. Ц., ЕГН ********** срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 за прогласяване нищожността на договор за кредит № ***/8.10.2022 г.

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата, предвиждаща заплащането на такса разглеждане в договор за кредит № ***/8.10.2022 г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД и Х. М. Ц., по предявения от Х. М. Ц., ЕГН ********** срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Х. М. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Вивус.БГ“ ЕООД, Е И К 202393458 сумата от 460.16 евро, равняваща се на 900.00 лева, представляваща неизплатено задължение за главница по договор за кредит № ***/8.10.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба – 9.1.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 да заплати на Х. М. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 25.56 евро – разноски в производството.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 да заплати на адв. Д. В. М. от *** адвокатска колегия сумата от 204.00 евро с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА Х. М. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Вивус.БГ“ ЕООД, Е И К 202393458, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 175.56 евро – разноски в производството по насрещната искова молба.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4