Решение № 84 от 08.01.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1258/2023
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Нела Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9,ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Варна, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110101258 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „М. П. М.“АД, ЕИК *******, с адрес: гр.*******, срещу ответника Т. С. К. ЕГН ********** , обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
• 2459.94 лева /две хиляда четиристотин петдесет и девет лева и 0.94ст./ -представляваща 22 бр. незаплатени вноски по главницата за периода от 10.09.2020г. до 10.06.2022г.
• 996.62 лева /деветстотин деветдесет и шест лева и
0.62 ст./- договорна възнаградителна лихва за периода от 10.09.2020г. до 10.06.2022г. – представляваща 22 бр. незаплатени вноски по договорната лихва, дължими за периода 10.09.2020 г. до 10.06.2022 г.
• 516.71 лева/петстотин и два лева и 0.31 ст./- мораторна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода от 11.09.2020г. до 31.01.2023г., -ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исковата претенция, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба „М. П. М."АД излага, че на 08.06.2020г., ответникът Т.
С. К. е кандидатствал за целеви потребителски кредит при „М. П. М." в резултат, на което между страните е сключен Договор за потребителски кредит № М0000000981/08.06.2020г. и на ответника е предоставен паричен кредит за сумата от 2600.00 лева /две хиляди и 1 шестстотин лева/. Предоставеният кредит е усвоен по следния начин: съгласно чл. 7, б. а) от договора, сумата по кредита в размер на 944.00 лева, кредиторът е превел по банкови сметки на третите лица-кредитори на потребителя, така, както е посочено в чл. 7, б. а) от договора за кредит, за погасяване на съществуващи задължения на Т. С. К. към „С.Г.Г." ЕАД, за което представя 1 бр. платежно нареждане за извършен кредитен превод с реф.
№024VBRA201610233. Сумата по кредита по чл. 7, б.б) в размер на 1656.00 лева за текущи нужди, кредиторът е превел по посочената от потребителя банкова сметка, съгласно чл. 8 от договора - банкова сметка с IB AN: BG*********** при банка У. Б. ЕАД, с титуляр Т. С. К., за което представил 1 бр. платежно нареждане за извършен кредитен превод с реф. № 000PWUB201611040.
Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит, общият размер на задължението, което потребителят се е задължил да върне за срока на договора е в размер на 3860,55 лева /три хиляди осемстотин и шестдесет лева и 0.55 ст., при лихвен процент на кредита: 41.00 %/ чл.
9 от договора/ и ГПР на заема: 49,60 % (чл. 10 от договора). Общо дължимата сума от потребителя в края на периода сума в размер на 3860,55 лева включва по пера следните компоненти: дължима главница по кредита - 2600.00 лева и 1260,55 лева - договорна възнаградителна лихва, съгласно чл.9 от договора. Съгласно чл. 11.6 от договора, потребителят се задължава да върне получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 погасителен план.
Срокът, за който е предоставен потребителския кредит е 24 месеца, съгласно чл.6 от договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5. от договора е 10.06.2022г. Страните са уговорили, съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора и законната лихва за забава за целия период на просрочие.
Към момента на предявяване на настоящите искове, се сочи, че кредитът е падежирал изцяло, но сумата не е възстановена на ищцовото дружество. Ответникът е заплатил първите две месечни вноски по погасителния план, след което е преустановил плащанията. Така, по главницата са падежирали и не са заплатени вноските от № 3 до № 24 вкл. по погасителния план, а по договорната лихва са падежирали вноските от № 3 до № 24 по погасителния план, като по вноска № 3 по договорната лиха се дължи незаплатен остатък в размер на 1.47 лева.
Ответникът Т. С. К. ЕГН ********** ,, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначен особен представител, е депозирал отговор на исковата молба. Настоява се с отговора, че искът е допустим, но неоснователен.
Възразява се и се настоява за недействителност на клаузата за уговорена лихва и годишният процент на разходите (ГПР), поради липсата на информация в договора как е определено задължението за заплащане на годишен процент на разходи в размер 49,60 % годишно.
Съгласно чл. 11, ал. (1), т.10 от ЗПК, се сочи, че договорът се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент разходи и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на лихвения % на разходите. Нормите на ЗПК според изнесеното са 2 императивни и в процесния договор такива клаузи липсват. В процесният договор, се настоява, че кредиторът „М. П. М."АД е посочил единствено абсолютната стойност на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата стойност дължима от потребителя. В договора обаче се сочи, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по заема (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,60 %). Според изнесеното в отговора, няма данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния договор за потребителски кредит, нито се установява възможност за равноправно обсъждане на варианти за предоставяне на обезпечение. Напротив, последица от тази клауза е възможността на кредитора да увеличи своето възнаграждение до непосилен за потребителя размер. Макар да е уговорена като санкционна клауза, тъй като се дължи при неизпълнение на договорно задължение, заплащането на разходи, добавено към заплащането на погасителните вноски, води до скрито оскъпяване на кредита/чл.18.2 т.8 /. По този начин тези така наречени разходи по същество са допълнение към възнаградителната лихва и би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Поради това тази сума би следвало да бъде включена в годишния процент на разходите. С оглед на изложеното, се настоява, че с тази клауза на договора за потребителски кредит се цели заобикаляне на установения в чл.19, ал. 4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите, а именно петкратният размер на законната лихва.
Тази клауза, се счита за неравноправна и недействителна, както по арг. на чл. 143, т. 5 ЗЗП, така и по арг. от чл. 26, ал.1 ЗЗД. Тя, според изнесеното в отговора, противоречи на добрите нрави като уговорка във вреда на потребителя, целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл.19, ал. 4 от ЗПК, поради което е нищожна и на основание чл.21, ал. 1 от ЗПК и като такава не поражда права и задължения за страните по договора за потребителски кредит.
Моли се с оглед изложеното, предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № М0000000981/08.06.2020г., между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, за сумата от 2600.00лв., за срок от 24 месеца. Към договора е представен погасителен план и стандартен европейски формуляр.
Представени са и искане за кредит от Т. С. Каудов, уведомление за клиентска банкова сметка и два броя платежни нареждания.
От назначена по делото ССчЕ, което заключение съда кредитира като компетентно дадено и обосновано, се установява следното: във връзка с представените по делото платежни нареждания, вещото лице е заключило, че процесния кредит е усвоен изцяло. Направените плащания по кредита са както следва:
1/ на 10.07.2020г. са платени общо 173.54 лева – 65.78 лева главница, 94.76 лева лихва, 13 лева неустойка;
3
2/ на 10.08.2020г. са платени общо 173.87 лева – 74.28 лева главница, 86.59 лева лихва, 13 лева неустойка;
3/ на 10.09.2020г. са платени общо 95.58 лева – 65.78 лева главница, 94.76 лева лихва, 13 лева неустойка;
-или общо на посочените дати е платена сумата от 422.99 лева – 140.06 лева главница, 263.93 лева лихва, 39.00 лева неустойка.
Според вещото лице, ГПР е формиран от размера на кредита 2600 лева, срока на кредита – 24 месеца и договорената лихва в размер на 41 %, като същият възлиза на 49.65%. ГПР не надвишавал петкратния размер на законната лихва, която за 2020г. била 10%, следователно не трябвало да надвишава максималния размер от 50%.
Към датата на подаване на исковата молба – 02.02.2023г., дължими били следните суми: главница 2459.94 лева, за периода 10.09.2020-10.06.2022г.; възнаградителна лихва 996.62 лева, за периода 10.09.2020-10.06.2022г. , мораторна лихва 516.71 лева, за периода 11.09.2020-31.01.2023г.; мораторна лихва 542.56 лева, за периода 11.09.2020-02.02.2023г.
Към 28.11.2023г. дължими са сумите, както следва: главница 2459.94 лева, за периода 10.09.2020-10.06.2022г.; възнаградителна лихва 996.62 лева, за периода 10.09.202010.06.2022г.; мораторна лихва 516.71 лева, за периода 11.09.2020-31.01.2023г.; мораторна лихва 542.56 лева, за периода 11.09.2020-02.02.2023г.; мораторна лихва 922.91 лева, за периода 11.09.2020-28.11.2023г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Дефиницията за договор за потребителски кредит е уредена от разпоредбата на чл. 9,ал.1 ЗПК, съобразно която договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В настоящия случай, в тежест на ищеца е да установи: наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума, съгласно погасителния план и условията, уговорени в договора; изпълнение на задълженията си по договора - усвояването на сумата по кредита от потребителя; настъпването на крайния срок на договора за връщане на заетата сума; изискуемостта на вземането за главница, както и неговия размер; изискуемостта на вземането за възнаградителна лихва и нейния размер; изискуемостта на 4 претендираното обезщетение за забава и неговия размер. Ответникът от своя страна следва да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, ако навежда такива, и от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №М0000000981/08.06.2020г., се установява, че между страните е сключен процесния договор. Спрямо него приложение намират съответно разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Ответникът по делото има качеството на потребител по смисъла на пар.13 от ДР от ЗЗП. Същият се явява потребител и по смисъла на чл.7, ал.2 ЗПФУР.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd045206-ea15-41bc-9a8b-9a34040ecc95