Определение № 3293 от 20.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3383/2024
- Вид
- Определение № 3293
- Подписан
- 20.12.2024
- В сила
- 20.12.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.337 · Граждански процесуален кодекс
- чл.92, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.93 · Закон за гражданската регистрация
- чл.94 · Закон за гражданската регистрация
- чл.96, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3293 гр. София, 19.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503383 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на П. Н. С. чрез неговия процесуален представител срещу определение № 796/05.11.2024г. на ПОС, постановено по гр.д. № 643/24г., с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на СГС.
Жалбоподателят твърди, че не е доволен от обжалвания съдебен акт. Не оспорва, че постоянният адрес на ответника М. С. е в гр. София, но настоящият й адрес е в с. ***, община *** в „Резиденция за възрастни хора „Сердика““ ЕООД- ул. „***“ № **. Тя е настанена там и понастоящем живее в дома. По иска за поставяне под запрещение, какъвто е предявил, се изисква да се извърши личен разпит на лицето. Ако то е в лечебно заведение или здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът трябва да извърши личен разпит в съответното заведение.
Жалбоподателят сочи, че майка му е с влошено здравословно състояние и не може да се яви лично в съда, което ще наложи съдът да посети лечебното заведение, в което е настанена. А то е в района на ПОС, а не са СГС. С оглед на принципите за бързина на процеса, служебното начало и непосредственост ПОС е процесуално по- пригоден да разгледа делото и да се спестят излишни съдебни процедури като разпит на лицето по делегация.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане от ПОС.
1
Съдът след като обсъди доводите на страните намира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че компетентен да се произнесе по предявения иск по правилата на местната подсъдност е СГС. Затова ПОС е прекратил производството и го е изпратил на компетентния съд.
Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Процесуалният закон определя кой съд е родово и местно компетентен да разгледа определен спор, отнесен до съда. За родовата подсъдност съдът следи служебно. Възражението за местна подсъдност следва да се направи от ответника най- късно с отговора на исковата молба- чл.119, ал.3 от ГПК, но и съдът служебно може да повдигне въпросът за нея до приключване на първото по делото заседание. От това свое право се е възползвал ПОС, който служебно е установил, че ответникът има постоянен адрес в гр. София, поради което, компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност е СГС. Общата местна подсъдност предвижда, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Когато ответник е физическо лице, искът се предявява пред съда, в чийто район е неговият постоянен адрес. Не се спори, а и в исковата молба като постоянен адрес на ответника е посочен такъв в гр. София.
Производството за поставяне под запрещение не определя/ нова подсъдност, различна от общата по чл.105 от ГПК. Напротив това е императивна разпоредба, намираща с в част Втора „Общ исков процес“ и намира приложение и по отношение на специалното производство, каквото е това за поставяне под запрещение. Легално определение за постоянен адрес има в чл.93 от ЗГР, според което това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Той винаги е на територията на Република България и всяко физическо лице може да има само един постоянен адрес. Постоянният и настоящият адрес могат да съвпадат- чл.93, ал.9 ЗГР. Съгласно чл.94 от ЗГР настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. То може да има само един настоящ адрес-чл.94, ал.2 2
ЗГР. Съгласно чл.96, ал.1 от ЗГР настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до органите по чл.92, ал.1 ЗГР. Заявяването се извършва лично. В случая няма данни М. Х. С. да е посочила като настоящ адрес ул. „***“ № **, с. ***, област ***. Без значение е адресът, на който лицето пребивава временно./ Опр. № 824/29.12.2015г. по ч.гр.д. № 5995/15г., ВКС, IV г.о./ Следва да се посочи и че разпоредбата на чл.105 от ГПК не предвижда местната подсъдност да се определя съобразно настоящият адрес на ответника. Той е ирелевантен по отношение на нея. Без значение са и процесуалните действия, предвидени в чл.337 от ГПК. Разглеждането на делото от компетентния съд не води до нарушаване на основни принципи на гражданския процес.
Поради изложеното законосъобразно. обжалваното определение е правилно и
Частната жалба е неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 796/05.11.2024г. на ПОС, постановено по гр.д. № 643/24г., с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3