Решение № 89 от 06.03.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Карлово, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320102109 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 286 ЗЗД, във вр. с чл. 36 ЗА и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от П. Н. М., ЕГН: **********, Р. С. И., ЕГН: ********** и Т. Н. К., ЕГН: **********, тримата с адрес за призоваване: гр. К., ул. „***“ №***, чрез адв. С. Г. против Община Сопот, БУЛСТАТ: 115816423, представлявана от кмета С. С., адрес: град С., обл. П., ул. „***“ №***.

Ищците твърдят, че в качеството си на ***, вписани в *** - П. и обединени в адвокатско съдружие по чл. 52 и сл. от Закона за адвокатурата, сключили с ответната Община Сопот Договор за правна помощ № Д106/31.12.2020 г. Предмет на договора било предоставяне при необходимост и след надлежно уведомяване на правни услуги, а именно: устни и писмени правни консултации, изготвяне на договори, споразумения, констативни документи с трудовоправен, търговскоправен, облигационен характер, консултиране и изготвяне на писмени правни становища и указания с оглед прилагане на нормативни актове. Задължение на ответника било да изплаща възнаграждение в размер на 2600 лева месечно, платими в брой срещу РКО или по банков път, в срок до 5-то число на следващия месец. Община Сопот не изпълнила задължението и не изплатила възнаграждението на ищците, дължимо за месец октомври 2023 г., независимо че те изпълнили задълженията си по текущото правно обслужване на Общината. Дължимата законна лихва от момента на падежа – 06.11.2023 г., до датата на подаване на настоящата искова молба била в размер на 386.90 лева.

1

Поради липса на плащане, за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Молят съда да постанови решение, с което да осъди Община Сопот да им заплати следните суми:

- 2600 лева – главница, представляваща неплатено възнаграждение за предоставени от ищците правни услуги по Договор за правна помощ № Д106/31.12.2020 г., дължимо за месец октомври 2023 г.;

- 386.90 лева – законна лихва за забава от датата на падежа – 06.11.2023 г., до датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г.;

- законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените разноски по делото.

Ответната Община Сопот, представлявана от Кмета С. С., чрез адв. В.

Д., оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Твърди, че претендираното от ищците вземане не съществува (ищците нямат притезание, претенция, право на иск в материален смисъл). През процесния период не съществувало конкретно облигационно правоотношение между Общината и ищците, съответно не съществували взаимни права и задължения.

Твърди, че Договор № Д-106/31.12.2020 г. има характеристиките на рамков договор за изработка. Предвидените в същия услуги били за постигане на определен правен резултат (съобразно конкретната поръчка на Общината) чрез действия, които адвокатите извършват от свое име и на свой риск.

Действията, извършвани от името и за сметка на доверителя били изключени от приложното поле на договора (арг. от чл. 2 от същия). Договорът бил рамков, тъй като съдържал общи клаузи, уреждащи бъдещи конкретни облигационни правоотношения, възникващи след възлагане (т.е. отделни конкретни договори за изработка).

Сочи, че договорите за изработка са двустранни – правата и задълженията на едната страна се пораждат само ако едновременно възникнат права и задължения и за другата страна. Ако не възникне задължение за едната страна, не възниква и не може да възникне задължение и за другата. В тази връзка задължението на едната страна съставлява основание (causa) на задължението на другата. Никоя от страните не може да иска изпълнение на вземането, преди да е изпълнила.

Посоченият характер на Договор № Д-106/31.12.2020 г. бил виден от конкретното му съдържание – в чл. 1 изрично било посочено, че правно обслужване се извършва при необходимост и след надлежно уведомяване.

Следователно Общината имала право да възложи определена работа, но не била длъжна (арг. от чл. 5). В тази връзка възнаграждението не се дължало, заради съществуването на рамковото правоотношение само по себе си, а се дължало за текущо правно обслужване, т.е., когато надлежно се възложело такова (чл. 4). Договорът не бил за абонамент, а бил основа за бъдещи 2 съглашения, след надлежното изпълнение, на което се дължи плащане. Ето защо договорът бил сключен като безсрочен (чл. 3). Уговорките били ясни и не се нуждаели от тълкуване, но дори и при извършване на такова, на основание чл. 20 от ЗЗД, се стигало до същите изводи – очевидно действителната воля на страните била да рамкират едни бъдещи правоотношения (отделни договори за изработка), а не да се плаща значителна сума без насрещна престация. Връзката между клаузите на договора разкривала тази негова същност.

В тази връзка се налагал изводът, че ищците не притежават качеството кредитори и нямали право да искат да им бъде престарано, защото нищо не им било възложено, съответно те нищо не били изпълнили – липсвал правен резултат, липсвало предаване, липсвало приемане. Не можело да се дължи нещо за един неосъществен резултат.

Ответникът възразява по отношение на поисканото събиране на гласни доказателства, като счита, че лицата, които ще бъдат доведени за свидетели, вероятно ще са част от бившето ръководство на Община Сопот.

При това ръководство бил сключен рамковият договор и при него било осъществявано изпълнението – удостоверявано единствено с „договори за правна помощ“ (липсвал такъв за месец октомври 2023 г.). Заинтересоваността на подобни свидетели била повече от очевидна. В случай, че бъдат допуснати исканите свидетели, моли при преценката на показанията им да съдът да вземе предвид тази заинтересованост в полза на ищците и във вреда на Общината.

По отношение на „договорите за правна помощ“ /ДПП/ - Договор № Д-106/31.12.2020 г. бил сключен между Община Сопот и неправосубектното ***, представлявано от един от ищците. ДПП били подписвани от другия от ищците, а сумите били превеждани по сметка на третия от ищците.

Евентуално, ако се приеме, че има валидно правоотношение през месец октомври 2023 г., съответно, че ищците имат право на вземане, ответникът твърди, че същото не е изискуемо. Независимо, че бил уговорен конкретен срок за изпълнение, за да се дължи плащане следвало нещо да се предаде и приеме. Приемането на изработената работа обхващало по същината си два момента: 1. фактическо получаване на изработеното и 2. признанието, че изработеното съответства на поръчаното. В тази връзка приемането е не било само едно фактическо, но и едно правно действие. А нямало нито един документ, който да доказва предаване и приемане на правния резултат. Не можело настъпването на уговорения в рамковия договор срок само по себе си да означава, че Общината трябва да плати, защото договорът не бил абонаментен или някакъв друг подобен вид договор. За да се счита, че задължението по договор за изработка е изпълнено, трудовият резултат трябвало да бъде предаден и приет. До предаването и приемането нищо не се дължало. Нямало и нито един счетоводен документ (не били спазени ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗСч).

3

Гражданските дружества, макар и да не притежават самостоятелна правосубектност, за целите на данъчното облагане се приравнявали на юридическо лице и били самостоятелни данъчно задължени лица, с отделни от тези на съдружниците в него ЕИК и счетоводство. Предвид това, за да падежира, което и да било месечно плащане, било необходимо представянето на съответен първичен разходо-оправдателен документ (фактура), по който същото да бъде изплатено.

Ответната страна моли съда да отхвърли иска и да й присъди разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286 ЗЗД, във вр. с чл. 36 ЗА следва да се установи, че между страните по делото е налице облигационно правоотношение по договор за процесуално представителство /като разновидност на договора за поръчка/, по което ищецът е престирал съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на възнаграждение.

По делото е безспорно, че към процесния период П. Н. М., Р. С. И. и Т.

Н. К. имат качеството на адвокати, вписани в *** – П. и обединени в *** „М.

И. К.“. Това е видно и от представените като доказателства Протокол № 15/16.06.2005 г. от заседание на Съвета на *** – П., извлечение от Регистър на адвокатските съдружия при *** – П., извлечения от Регистър БУЛСТАТ и Договор за адвокатско съдружие от 01.06.2005 г.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните е възникнало валидно, безсрочно, облигационно правоотношение с източник Договор за правна помощ №Д-106 от 31.12.2020 г.

Основните спорни въпроси по делото са относно правната същност на процесния договор и дали ищците са престирали съобразно уговореното, поради което за ответника да е възникнало задължение за плащане на адвокатско възнаграждение.

Характеристиките на договора за процесуално представителство го определят като договор за поръчка и в този смисъ е последователната съдебна практика – Решение № 495/25.06.2010 г. по гр. д. № 1669/09 г. на ВКС, III г. о., Решение № 623/01.12.2010 г. по гр. д. № 1744/09 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 224/11.07.2011 г. по гр. д. № 371/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма /а устно само по изключение – чл. 25, ал. 1 ЗА/, за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма, или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие /Решение № 233/17.05.2011 г. по гр. д.

4

№ 1588/10 г. на ВКС, IV г. о./.

Договорът за правна защита и съдействие от адвокат е изрично регламентиран в Закона за адвокатурата, като за неуредените въпроси е приложима и общата регламентация по чл. 280 и сл. ЗЗД. Принципно договорът за поръчка не е възмезден, освен ако страните са уговорили възнаграждение – чл. 286 ЗЗД, докато договорът за правна защита и съдействие по принцип е възмезден договор – арг. от разпоредбата на чл. 36 ЗА, освен в случаите на чл. 38 ЗА. Следователно в отклонение на общото правило на чл. 286 ЗЗД, съгласно което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено, възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги – чл. 36, ал. 1 ЗА. В този смисъл правилото е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Възнаграждението се определя в самия договор за правна помощ между адвоката и клиента.

В процесния случай, съгласно приетия по делото Договор за правна помощ №Д-106/31.12.2020 г. доверителят /ответник в настоящото производство/ възлага, а довереникът /ищец в настоящото производство/ приема да извършва при необходимост и след надлежно уведомяване от ответника правно обслужване на дейността на Община Сопот /чл.1 от Договора/, изразяващо се в следните действия: даване на правни консултации – устни и писмени; изготвяне на договори, споразумения, констативни документи с трудово-правен характер, търговско-правен, облигационен характер; консултиране и изготвяне на писмени правни становища и указания с оглед прилагането на нормативни актове.

Според чл.2, в предмета на дейност на договора не се включват правни казуси, по отношение на които довереникът поема процесуално представителство. Възнагражденията в тези случаи се договарят отделно, съгласно правната и фактическа сложност на случаите при съобразяване с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.