Решение № 301 от 17.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Плевен, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20264430201165 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление №887294-F877524 от 07.05.2026г.

Началник на отдел „***“ – Велико Търново, Дирекция „***“ в ГД „***“ е наложил на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.***, ул. „***“ ***, представлявано от В. С. А., административно наказание имуществена санкция в размер на 550 евро.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „***“ ЕООД, който чрез процесуалния си представител адв.

П. Я. от АК-Плевен го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Навежда правни доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна Началник на отдел „***“ – Велико Търново, 1

Дирекция „***“ в ГД „***“ се представлява от гл.юрк. М.Ж., която изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди, като законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №F877524/24.03.2026г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че при извършена проверка на 30.01.2026 г., в 15:18 часа, в търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС- магазин, находящ се в с. ***, ул. „***" ***, стопанисван и експлоатиран от „***" ЕООД с ЕИК ***, е установено, че не всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби, се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.

При започване на контролните действия от наличното и работещо в обекта фискално устройство модел *** с регистрационен номер в НАП ***г., с индивидуален номер *** и индивидуален номер на фискална памет ***, е разпечатан междинен финансов отчет без нулиране и запис във фискалната памет /МФО/ № *** г., от който е разчетена касова наличност в размер на 414.85 евро. В хода на проверката е установено, че в обекта се съхраняват парични средства както следва: в касата се съхраняват парични средства в размер на 437.12 евро общо /261.56 евро + 343.37 лв., отговарящи на 175.56 €, превалутирани по официалния валутен курс на лева към еврото/, а в найлонов плик, съхраняван също в касата на обекта, се съхраняват парични средства в размер на 73,86 лв., отговарящи на 37.76 €, превалутирани по официалния валутен курс на лева към еврото. Фактическата наличност от парични средства, установена в касата на обекта, вписана в опис, изготвен собственоръчно от Т. Й. Б.-продавач-консултант, е в размер на 474.88 евро общо. Установена е положителна разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата наличност от парични средства в обекта към момента на проверката в размер на 60.03 евро, която не е отразена чрез наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство чрез операциите „служебно въведени" суми, чиито параметри притежават 2 необходимите функции.

От гореописаното е видно, че дружеството „***" ЕООД с ЕИК *** не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност /въвеждане на пари в касата/ на фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" суми, с което е нарушило разпоредбите на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка в обект обр. Кд 184 cep. АА № 0219465/30.01.2026 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Х. К. Д. и свидетеля Н. П. Т., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства - протокол за извършена проверка № 0219465/30.01.2026 г. И актосъставителят Д. и свидетелят Т. са категорични, че при извършената проверка на търговски обект – магазин, находящ се в с. ***, ул. „***" ***, стопанисван и експлоатиран от „***" ЕООД с ЕИК *** е установено, че не всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби, се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми. Според актосъставителя Д. и свидетеля Т. от наличното и работещо в обекта фискално устройство модел *** с регистрационен номер в НАП ***г., е разпечатан междинен финансов отчет без нулиране и запис във фискалната памет /МФО/ № *** г., от който е разчетена касова наличност в размер на 414.85 евро. Актосъставителят Д. и свидетелят Т. са установили, че в касата се съхраняват парични средства в размер на 437.12 евро общо /261.56 евро + 343.37 лв., отговарящи на 175.56 €, превалутирани по официалния валутен курс на лева към еврото/, а в найлонов плик, съхраняван също в касата на обекта, се съхраняват парични средства в размер на 73,86 лв., отговарящи на 37.76 €, превалутирани по официалния 3 валутен курс на лева към еврото. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Т., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетата от тях разлика между разчетната наличност по документи и фактическата наличност. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя „***“ в нарушение, което не е извършил. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. Й. Б., която се намира в трудовоправни отношения с дружеството – жалбоподател, като същата при разпита си заяви, че в касата в отделен плик заделят пари, с които веднъж седмично заплащат доставения в магазина от фирма „***“ хляб. Съдът съобрази обстоятелството, че в касата на фискалното устройство могат да се съхраняват парични суми, които подпомагат дейността на търговския обект /например, начално салдо, което да служи за връщане на ресто на клиентите/, но същите следва да са отразени на фискалното устройство или в книгата за дневните финансови отчети по реда на чл.33 от Наредбата. В конкретния случай сумата от 73,86 лв., отговарящи на 37.76 евро не е била отразена нито във фискалното устройство, нито в книгата за дневните финансови отчети.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят „***“ е извършил нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006г на МФ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС. Административнонаказателната отговорност на едноличния търговец е ангажирана за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискално устройство, която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното 4 устройство, като търговецът – дружеството жалбоподател, не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност на ФУ чрез операцията „служебно въведени” суми във ФУ, притежаващо такава функция. Видно от текста на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г, законодателят не е придал правно значение на това какви са причините, довели до наличието на така разлика – достатъчно е констатиране на нейното наличие и неотразяването й във ФУ, за да е налице осъществен състав на нарушението. Неоснователни са наведените от процесуалния представител на жалбоподателя адв.П. Я. правни доводи, че сумата от 73,86 лв., отговарящи на 37.76 евро, намираща се в отделен плик в касата, не представляват касова наличност. Действително в Наредба №Н-18/2006г липсва легално определение на понятие каса на фискалното устройство, но може да се приеме, че касата на фискалното устройство е мястото, където лицето по чл.3 ал.1 от Наредбата съхранява парите, които е получило от извършените продажби на стоки и услуги за съответния ден и за които е издал фискални касови бележки. Както бе посочено по-горе от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Т. се установява, че свидетелят Т. Б. – продавач в търговския обект, е съхранявала парите в чекмедже в отделен плик с установена наличност в размер на 73,86 лв., отговарящи на 37.76 евро.

Следователно, сумите съхранявани освен в самото фискално устройство и в найлонов плик, съхраняван също в касата на обекта, представлява касова наличност по смисъла на Наредба №Н-18/2006г. Правилно за нарушението е приложена санкционната норма на чл.185 ал.2 изр.последно във вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не е довело до неотразяването на приходи, поради което имуществената санкция следва размерите по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е определил размера на имуществената санкция, преценявайки обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като в това число е съобразил, че разликата между разчетната наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 37.76 евро и че на жалбоподателя не са налагани други наказания за извършени от него нарушения на Наредба №Н18/13.12.2006г и на ЗДДС.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства не се установява нарушението, извършено от жалбоподателя 5

„***“ ЕООД, да се отличава със значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят такъв извод. Процесното нарушение е формално, при което настъпилите вредни последици за фиска са ирелевантни. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.185 ал.2 от ЗДДС във вр.чл.185 ал.1 от ЗДДС, като законосъобразно и обосновано.