Определение № 20669 от 01.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20669 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. С.а В.ова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. С.а В.ова Въззивно частно гражданско дело № 20261100509893 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 248 ГПК

Производството по делото е образувано по частна жалба на В. С. С., чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от Д.М.М. срещу Определение №27149 от 28.07.2026г., постановено по гр.д. №27824/2025год. по описа на СРС, 165 с-в, с което е оставено без уважение искане с вх. №195573/18.06.2026г. на В. С. С., чрез адв.Д.М. от САК, за изменение в частта за разноските на Решение №10500/01.06.2026г. по гр.д. №27824 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, като неоснователно.

Частният жалбоподател излага подробни съображения за липса на основания за прилагане на санкцията на чл.3 ГПК, като обосновава, че в случая не е на лице злоупотреба с процесуални права. Сочи също, че с определението неправилно е прието, че се отправя искане с правно основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, доколкото адвокатско възнаграждение било реално заплатено и разноски се дължали в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и за присъждане на разноски в полза на В. С. С. в размер на 51,13 евро за заплатена държавна такса и 613,55 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба не изразява становище.

Съдът намери от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт от лице с правен интерес и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Производството по гр.д. №27824/2025год. по описа на СРС, 165 с-в е образувано е по искова молба на В. С. С., чрез адв.Д.М. от САК, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с искане за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №1262306/22.05.2023г., на осн. чл.26, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл.19 ЗПК, а в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клауза по чл.5 по Договор за потребителски кредит №1262306/22.05.2023г., предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне 1 на обезпечение – поръчителство от „Multitude Bank“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 96 лв., представляваща платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит №1262306, ведно със законната лихва от датата подаване на исковата молба в съда – 15.05.2025 г., до окончателното й изплащане.

С Решение №10500/01.06.2026 г., постановено по делото, досежно разноските е прието, че ищецът иска заплащане на следните суми: сума от 100 лв.- държ. такса и се претендира адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Посочено е, че от справка в ЕИСС служебно е установено, че ищецът е завел към момента 187 бр. дела по искове за неоснователно обогатяване/ недействителност на правни сделки срещу кредитори, чрез един и същ проц. представител по еднотипни правоотношения и съотв. еднотипни дела, образувани от ищеца. Изложени са мотиви, че безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник на обогатяване и бизнес стратегия и затова не следва да се уважава искането за присъждане на разноски на проц. представител на ищеца в тази насока и следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца, в който смисъл вече е налице и съд. практика на въззивната иснтанция, напр.: Опр. №10054/08.05.2026г. по в.ч.гр.д. №2190/2026г. на СГС, ЧЖ- VIБ състав, която следва да се сподели напълно. Нито защитата, дадена със ЗЗПотр. на потребителите нито възможността за предоставянето на безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА предполагат образуването на десетки и стотици дела от едни и същи ищци по повтарящи се механизми за теглене на бързи кредити и предсрочното им връщане.

В случая с оглед на броя дела, образувани от ищеца и горепосочените обстоятелствамножество образувани еднотипни дела в съда, СРС, 165 с-в е приел, че се касае за злоупотреба с проц. права по чл.3 от ГПК от ищеца, поради което не следва да се присъждат разноски в негова полза.

Настоящият въззивен състав направи собствена служебна проверка в електронната деловодна система на СРС, при която се установява верността на проверката на СРС, 165 с-в, като при произволна проверка по отделни дела, съставът установи множество дела, образувани срещу „Фератум България“ ЕООД, с напълно идентично съдържание на исковите молби, като единствената разлика е в номера на договора, сключен между В. С. С. и дружеството.

Съгласно установената съдебна практика /вж. напр. решения по гр. д. № 1307/2024 г. на І г. о., гр. д. № 1234/2009 г. на ІV г. о., гр. д. № 1149/2010 г. на ІV г. о. / – забраната за злоупотребата с право е правен принцип, който се провежда чрез конкретни правни норми в областта на материалното и процесуалното право /чл. 57, ал. 2 от Конституцията, чл. 289 ТЗ, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 КТ, норми в ЗЗД/, а в гражданския процес принципът е заложен в чл. 3 ГПК. Съгласно посочената норма участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, една от които е - извършване на допустими процесуални действия, чрез които обаче се цели заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. /Други проявни форми, установени в практиката на ВКС са: създаването на верига от частни жалби, които забавят процеса; злоупотреба с право на иск; злоупотреба с право на отвод/. Приема се, че злоупотреба с право е налице при установено недобросъвестно упражняване на законно признато право, като преценката за всеки случай е конкретна, в зависимост от установените факти. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им. Възможностите, с които съдът разполага, за да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, зависят от конкретното нарушение. Ищецът злоупотребява с правото на иск, когато съзнателно 2 използва процеса не за защита на свое спорно материално право или интерес, а с цел да накърни права и интереси на други субекти или да реализира доход, чрез получаване на разноски.

В настоящия случай следва да се сподели приетото от СРС, 165 състав наличие на злоупотреба с процесуални права. Образуването на изключително голям брой производства – 187бр., използвайки няколко идентични искови молби тип шаблон, в зависимост от конкретния вид договор за бърз кредит и ответника, представлява поведение което не е насочено към защита на правата на ищеца, а се използва като средство за реализиране на приходи от разноски. Такова поведение е насочено към ощетяване на други правни субекти, а не към реална защита на права, доколкото цената на исковете е изключително малка, а претендираните разноски превишават почти десетократно присъжданата сума за главница.

Санкцията срещу подобно процесуално поведение е именно отказа да бъдат присъдени разноски.

С оглед на това, без значение е, че СРС, 165 състав е изложил мотиви за недължимост на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ГПК, доколкото са изложени общи мотиви за недължимост на разноски на основание чл.3 ГПК, каквито са именно разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.

Поради изложеното атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №27149 от 28.07.2026г., постановено по гр.д.

№27824/2025год. по описа на СРС, 165 с-в, с което е оставено без уважение искане с вх. №195573/18.06.2026г. на В. С. С., чрез адв.Д.М. от САК, за изменение в частта за разноските на Решение №10500/01.06.2026г. по гр.д. №27824 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3