Решение № 1781 от 14.10.2026, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 403/2026
- Вид
- Решение № 1781
- Подписан
- 14.10.2026
- В сила
- 14.10.2026
- Състав
- Ива Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 64 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 64, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 64, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 64, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 64а · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1781
Враца, 14.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИВА БОРИСОВА
При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700403 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба на В. Ц. И., лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора – Враца, против Заповед № 105-12-53#1/30.07.2026 г. на В. Н. на Затвора – Враца, с която на основание чл. 64, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗИНЗС е отказано преместването му от корпуса на Затвора – Враца в ЗООТ „Враца“.
В жалбата и в съдебното заседание, чрез процесуалния представител адв. М. М., се поддържат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че не е налице надлежно установена фактическа основа за отказа, че административният орган не е извършил необходимата индивидуална и обективна преценка на поведението на лишения от свобода, както и че не са отчетени положителните данни за неговото поведение, участие в корекционни дейности и трудова ангажираност. Акцентира се върху обстоятелството, че предходното му преместване от ЗООТ „Враца“ в корпуса на затвора през 2024 г. е извършено по негова молба и не следва да бъде използвано като негативен факт при последващата преценка за преместване в общежитие от открит тип. Поддържа се още, че преценката на административния орган е субективна, че не е доказано трайно агресивно и импулсивно поведение и че самото обстоятелство, че жалбоподателят е бил допускан до трудова дейност, включително в медицинския център на затвора, противоречи на възприетата теза за повишена опасност. Иска се отмяна на заповедта.
Жалбоподателят лично поддържа жалбата и излага доводи, че ако действително е агресивен и импулсивен, не би следвало да бъде поставян на работно място с достъп до инструменти и други предмети.
Ответникът – В. Н. на Затвора – Враца, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. В представения писмен отговор и в съдебното заседание поддържа, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на процедурата по чл. 64 ЗИНЗС и въз основа на актуални данни за поведението на жалбоподателя. Сочи на неблагоприятна динамика в оценката на риска, дисциплинарни нарушения, непостигнати в достатъчна степен цели на присъдата, наличие на среден риск от рецидив и вреди и отрицателни становища на работещите с осъдения служители. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт по чл. 168, ал. 1 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят В. Ц. И. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, наложено по НОХД № 927/2018 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.
Със Заповед № Л-752/28.02.2024 г. на Началника на Затвора – Враца, влязла в сила на 19.03.2024 г., първоначално определеният строг режим е заменен с общ.
Със Заповед № Л-1372/22.04.2024 г., влязла в сила на 10.05.2024 г., И. е прекатегоризиран в открит тип и преместен в ЗООТ „Враца“, където е настанен през месец май 2024 г.
Впоследствие, по време на престоя му в ЗООТ „Враца“, са възникнали затруднения в адаптацията му. От събраните по настоящото дело материали по ЧНД № 462/2024 г. на Окръжен съд – Враца се установява, че И. е заявил желание да бъде върнат в корпуса на Затвора – Враца, като е подадена и негова молба в тази насока. Наред с това по време на производството са събрани данни за заявени от него намерения за бягство и за поведение, преценено от администрацията като създаващо риск при продължаване на престоя му в общежитие от открит тип.
Със Заповед № Л-2288/09.07.2024 г. на Началника на Затвора – Враца той е преместен в корпуса на затвора до произнасяне на съда.
С Определение № 341/23.07.2024 г. по ЧНД № 462/2024 г. Окръжен съд – Враца е постановил преместването на И. от ЗООТ „Враца“ в корпуса на Затвора – Враца. От материалите по това производство се установява, че съдебният акт не е постановен единствено поради субективното желание на осъдения да напусне общежитието от открит тип, а след преценка на събраните сведения относно неговото поведение, адаптацията му и заявените намерения за бягство.
През 2025 г. И. отново е поискал преместване в ЗООТ, което е отказано със Заповед № Л-2484/08.08.2025 г. на Началника на Затвора – Враца.
По повод нова молба за преместване, подадена през месец юли 2026 г., е проведена процедурата по чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС.
По административната преписка са представени становища на компетентните длъжностни лица, актуален доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на И., план на присъдата и последващото му препланиране, сведения за дисциплинарното поведение и други документи от затворническото досие.
От доклада по чл. 155 ЗИНЗС се установява, че първоначалната оценка на риска от рецидив е била в средните стойности – 56 точки. В хода на изтърпяване на наказанието са извършвани многократни ревизии на оценката, като числовите стойности са се изменяли в рамките на средния диапазон.
При предходната оценка през 2025 г. рискът е бил определен на 61 точки, а при актуалната оценка през 2026 г. е достигнал 65 точки, т.е. налице е увеличение с четири пункта. В доклада това увеличение е свързано с установени неблагоприятни промени и дефицити, включително в зоните „отношение към правонарушението“ и „трудова заетост“, както и с данни за непостоянно поведение и дисциплинарни нарушения. В актуалната оценка като дефицитни са маркирани зоните: отношение към правонарушението, взаимоотношения, трудова заетост, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми, междуличностни проблеми и умения за мислене.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е определен в средни стойности. В средни стойности са оценени и рискът от суицид и самонараняване, рискът от бягство и рискът от вреди за обществото. По отношение на риска от бягство е съобразено и поведението на И. при предходното му настаняване в ЗООТ „Враца“, включително направените тогава от него изявления.
По делото са налице и данни за дисциплинарни прояви през периода 2024–2026 г., като са отразени наложени наказания за различни нарушения на установения ред. Сред тях са констатирани случаи, свързани с намерени неразрешени вещи, възпрепятстване на наблюдението, конфликт с друг лишен от свобода, психически и физически тормоз, както и неприемливо отношение към служители.
Непосредствено преди издаването на процесната заповед е издадена и Заповед № 105-10-177#1/17.07.2026 г. за дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.
В доклада е прието, че заложените в плана на присъдата цели и задачи не са изпълнени в степен, позволяваща извод за настъпила трайна положителна промяна в нагласите и поведението. Отчетено е, че И. е преминал през корекционни програми, включително програма „Овладяване на гнева“, но според оценяващите специалисти участието в тях не е довело до достатъчно устойчиво редуциране на установените дефицити.
Съдът отчита и благоприятните данни за поведението на жалбоподателя. Видно от преписката, през периоди от изтърпяване на наказанието той е бил трудово ангажиран, участвал е в спортни мероприятия и курсове за професионална [жк], притежава трудови умения и ресурси за бъдеща социална адаптация. Отразено е и че в предходен период е бил награждаван.
В експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние от 16.07.2026 г. е установено, че И. е словесно контактен, с добри комуникативни умения, ориентиран за време, място и собствена личност, с нормален по темп и форма мисловен процес и без данни към момента за състояние, препятстващо провеждането на психологическото изследване. Отчетено е, че е адаптиран към пенитенциарната среда и участва в спортни и квалификационни дейности.
Същевременно обаче заключителната част на психологичната оценка съдържа данни за многократни нарушения на реда и режимните изисквания, нестабилност в решенията, импулсивни и емоционални реакции и необходимост от продължаваща психологична работа. Отразени са проведени консултации и трудности при устойчивото овладяване на поведението в ситуации на напрежение и фрустрация.
След проведената процедура В. Н. на Затвора – Враца е издал процесната Заповед № 105-12-53#1/30.07.2026 г., с която е отказал преместването на И. в ЗООТ „Враца“, като е приел, че макар да е изпълнена предпоставката относно изтърпяната част от наказанието, към този момент не е установена необходимата трайна положителна поведенческа промяна, обосноваваща преценка за „добро поведение“ по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от адресата на административния акт, чиито права и законни интереси са засегнати, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в установения от закона срок и пред компетентния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган.
Съгласно чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС по искането за преместване в затворническо общежитие от открит тип се произнася началникът на затвора с мотивирана заповед. В случая заповедта е издадена от В. Н. на Затвора – Враца, поради което не е налице основанието по чл. 146, т. 1 АПК.
Спазено е и изискването за писмена форма. В административния акт са посочени неговият издател, адресатът, фактическите обстоятелства, правното основание и волеизявлението на административния орган. Изложени са конкретни съображения, свързани с актуалната оценка на риска, поведението на лишения от свобода, дисциплинарните прояви, изпълнението на плана на присъдата, резултатите от корекционната работа и предходното му пребиваване в общежитие от открит тип. Предвид, което не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Производството е проведено след постъпила молба на лишения от свобода, като са събрани относимите към преценката документи и са взети предвид становищата на длъжностните лица, посочени в чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС.
Неоснователно е възражението, че административният орган е извършил формална или едностранна преценка. Представената преписка съдържа актуални към момента на издаване на акта професионални оценки от различни направления на затворническата администрация, включително социална и възпитателна дейност, режимно-охранителна дейност и психологична оценка.
Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от шест месеца от наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани за доизтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. Нормата въвежда две кумулативни материалноправни предпоставки – изтърпяване на определена част от наложеното наказание и наличие на добро поведение.
В настоящия случай първата предпоставка е безспорно изпълнена.
Спорът е относно втората предпоставка. Понятието „добро поведение“ не следва да се разбира като изискване за съвършено поведение или пълно преодоляване на всички личностови и социални дефицити. То предполага конкретна, актуална и комплексна оценка на поведението на осъдения в местата за лишаване от свобода – отношението към установения ред, дисциплинарната практика, отношението към корекционната работа, динамиката на риска, взаимодействието с останалите лишени от свобода и служителите, трудовата активност и постигнатите резултати по плана на присъдата.
В конкретния случай събраните доказателства не обосновават извод за такава достатъчно трайна и устойчива положителна промяна.
Разпечатката съдържа 46 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd02c760-8458-46b7-8356-4c45bc4ec07c