Решение № 3976 от 11.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3976 гр. Пловдив, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330117958 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с установителен и осъдителен иск, предявен от С. М. В., ЕГН **********, с адрес: **************** чрез пълномощника адв. Е.И., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградко шосе“ № 115Е, ет.5, представлявано от Н. П. П.

Ищецът твърди, че на 11.08.2020г. сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 200 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05% и годишен процент на разходите - 49,94%. В чл.6 от договора било предвидено, че договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията па чл. 9 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай па двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни па ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за 1 размерът на получавания от тях доход. При неизпълнение на тези условия, в чл.8 от договора била предвидена неустойка в размер на 53,74 лева, която следвало да бъде заплащана разсрочено с погасителната вноска по кредита.

Релевира се, че ищецът усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащане за неустойката. Отделно от това В. счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. По-високият лихвен процент водел и до завишаване на ГПР по кредита, което имало за последица и погрешно посочване в текста на договора на действително приложимия процента на оскъпяване на кредита.

Сочи се в отговора на исковата молба, че при необезпечени заеми възнаградителната лихва следвало да не надхвърля повече от три пъти законната лихва, като предвид това, че процесната договорна лихва надхвърляла повече от три пъти законната, което било нарушение на добрите нрави, накърнявала договорното равноправие между страните и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето. Според ищеца неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора.

Тя била близо от 40 % от заетата сума в размер на 200 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирало с последици от неизпълнението. Обстоятелството, че се кумулирала неустойката към погасителните вноски, водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне, съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Отделно от това се сочи, че неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и била излязла извън присъщата й обезпечителна функция. Отправя се искане да се прогласи нищожността на клаузата на чл.8 от договора за кредит от 11.08.2020г. като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да се осъди „Сити Кеш“ ООД да върне сумата от 20 лева платена неустойка по договора, получена в периода от 11.08.2020г. до 30.11.2023г., поради нищожността на клаузата по договора, предвиждаща заплащане на неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск, като същият е увеличен от сумата от 20 лв. на сумата от 53,74 лв., чието присъждане се иска.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш “ ООД, чрез пълномощника адв.Х.

М., с която се заявява, че се признава основателността на предявените искове, 2 но се твърди, че е налице злоупотреба с права и в тази връзка излага подробни съображения, която моли да бъде съобразена при определяне на отговорността за разноските. Отправя се искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, но без да бъдат присъждани разноски на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и е представен сключен между С. М. В., като кредитополучател, и „Сити Кеш” ЕООД, като кредитодател, Договор за потребителски кредит № ************ от 11.08.2020 г., за сумата от 200 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите – 49,94 %. Съгласно чл. 6 от Договора, кредитополучателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да осигури едно от посочените в договора обезпечения, които са описани в обстоятелствената част на исковата молба. При непредоставяне на същото в срок, съгласно чл. 8 от Договора, се начислявала неустойка в размер на 53,74 лв.

При това положение се установява по делото, че между ищеца и „Сити Кеш” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на процесния Договор за потребителски кредит от дата 11.08.2020 г, с визираното по-горе съдържание, при което С. В. има качеството на кредитополучател, но също така и на потребител. Следователно той се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът намира, че клаузата за неустойка в чл. 8 от процесния договор, както се изтъква и в исковата молба и не се оспорва от ответника, действително е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. с ал. 4 ЗПК, доколкото води до завишаване на ГПР по кредита до повече от пет пъти размера на законната лихва. Това е така, защото сумата за неустойка представлява разход по кредита, който неправилно не е включен при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съд намира, че уговорената в чл.

8 от договора за кредит неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързана с договора за кредит. Видно от съдържанието на процесния договор, неустойката по същия не е включена при изчисляване на процента на разходите, но реално оскъпява кредита над допустимия от закона лимит в чл.

19, ал. 4 ЗПК, по което обстоятелство не се спори. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера 3 на годишния процент на оскъпяване на кредита пък е частна хипотеза на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като води до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитопулчателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано висок разход за получения от него финансов ресурс.

Следователно установителният иск за нищожността на процесната клауза за неустойка се намира за основателен и като такъв ще се уважи.

Предвид нищожността на клаузата за неустойка по чл. 8 от договора, то плащанията на суми, извършени въз основа на тази клауза за погасяване на начислената неустойка, се явяват лишени от основание. Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Безспорно е по делото, че ищецът е платил сумата от 53,74 лв. за погасяване на процесната неустойка. Това обстоятелство е видно още от представената от ответното дружество справка за извършени плащания по кредита. Следователно същите подлежат на възстановяване от кредитора, като получени без основание по нищожна договорна клауза.

При това положение и осъдителния кондикционен иск също се явява основателен и доказан по размер, поради което ще се уважи изцяло. Като законна последица от неговото уважаване ще се присъди и законната лихва за забава от датата подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В негова полза ще се присъди сумата от 100 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съобразно представения Договор за правна защита и съдействие, в полза на ЕАД „Е.И.“ следва да се присъди сумата от 360 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. М.

В., ЕГН **********, с адрес: **************** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П. П., че клаузата на чл. 8 от Договор за потребителски кредит от 11.08.2020 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, както и основание чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на 4 управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П. П., да заплати на страните С. М. В., ЕГН **********, с адрес: **************** сумата от 53,74 лева – платена без основание от С.

М. В. в периода 11.08.2020 г. – 30.11.2023 г. по клауза за неустойка по чл. 8 от Договор за потребителски кредит от 11.08.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 05.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н. П. П., да заплати на С. М. В., ЕГН **********, с адрес:

**************** сумата от 100 лева разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ЕАД „Е.И.“, ЕИК **********, с адрес гр.

*******************, представлявано от адвокат Е. Г. И., сумата от 360 лева с ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело.