Акт от 17.07.2023, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 257/2023
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 17.07.2023
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 11 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 28, ал. 2 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 2, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 32, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 3, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 40 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 40, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 4, ал. 1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 9 · Закон за достъп до обществена информация
Р Е Ш Е Н И Е
№ 187 гр.
Велико Търново, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М. Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 257 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба, подадена от К.Г.Т. – *** от ВТАК, с адрес за призоваване в ***, срещу Решение от 04.04.2023 г., издадено от съдия Г. В.Г. - лице с възложени правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административния ръководител – Председателя на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 6648/ 04.04.2023 г. на ВТРС, подадено от *** К.Г.Т., с искане да му бъде предоставен в електронна форма препис от Заповед № 39/ 2023 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд – Велико Търново. В жалбата се твърди незаконосъобразност на постановения отказ за предоставяне на исканата със заявлението информация като оспорващият се позовава на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, според който има право на достъп до поисканата информация и няма правно основание този достъп да му бъде отказан. Иска се оспореното решение да бъде отменено и съдът да реши делото по същество, като признае правото на достъп на жалбоподателя до поисканата информация и осъди ответника да му я предостави в поисканата форма за достъп.
Представя Становище с вх. № 2447/ 16.05.2023г., чрез ССЕВ. В съдебното производство жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
С молба, подадена чрез ССЕВ на 20.06.2023 г., претендира присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса.
Ответникът – съдията от Районен съд – Велико Търново с възложени правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административния ръководител – Председателя на Районен съд – Велико Търново, в представените по делото писмени становища развива доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Посочва, че заявителят иска да му бъде предоставен препис от заповед, с която всъщност районният съд не разполага, поради което е постановен и отказът.
Отбелязва, че заявлението за достъп до обществена информация е адресирано и до Окръжен съд – Велико Търново, който е и органът с възможност да предостави исканата информация. Поддържа становището, че подадената жалба по същество представлява злоупотреба с процесуално право и цели единствено поредното ангажиране на поредния правораздавателен орган с лишени от основание претенции.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не претендира присъждане на разноски.
Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
К.Г.Т. – *** от
ВТАК, е подал чрез ССЕВ заявление с вх. №6648 от 04.04.2023г. до административния ръководител – председател на Районен съд – Велико Търново и до административния ръководител – председател на Окръжен съд – Велико Търново, с което на основание Закона за достъп до обществена информация е поискал да получи препис от Заповед № 39/ 2023 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд – Велико Търново. Тази информация е поискана в електронна форма на персоналния му профил, регистриран в ИССЕВ, или на посочения в заявлението адрес на електронната му поща.
По така подаденото заявление е налице произнасяне с Решение от 04.04.2023 г., издадено от съдия в РС – Велико Търново, с възложени правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административния ръководител – Председателя на Районен съд – Велико Търново, с което е отказан достъп до поисканата информация. Според изложените в решението мотиви отказът е постановен поради това, че искането касае информация, с която Районен съд – Велико Търново не разполага.
Решението е изпратено на заявителя чрез системата за сигурно електронно връчване и е получено на 06.04.2023 година. Жалбата срещу това решение е подадена едновременно, както директно пред Административен съд – Велико Търново чрез ССЕВ, заведена с вх. № 1938/ 19.04.2023 г. в деловодството на съда, така и чрез административния ръководител – председател на РС- Велико Търново до АСВТ, чрез ССЕВ, на дата 18.04.2023 г., видно от представената разпечатка от системата /л.
39 от делото/.
В хода на съдебното производство от страна на ответника е представена и приета като доказателство административната преписка, изпратена с придружително писмо вх. № 2023/ 24.04.2023 г. в деловодството на АСВТ, както и тези, представени със становище вх. № 2359/ 11.05.2023 г., с писмо вх. №
2660/ 26.05.2023 г. и становище към придружително писмо вх. № 2832/ 05.06.2023 година. Приети са още становище представено от съдия Г.Г. от ВТРС с придружително писмо вх. № 2936/09.06.2023 г., както и представения с писмо вх.
№ 3075/16.06.2023 г. от неучастващо в производството лице, Акт за встъпване в длъжност на Г. В.Г. като съдия във ВТРС. Приобщени към доказателствата са и писмените доказателства, приложени към жалбата, по опис, както и представените от жалбоподателя документи с молба вх. № 2404/ 12.05.2023 г. и със становище вх. № 2447/ 16.05.2023 година.
От жалбоподателя са представени и доказателства, чрез ССЕВ с придружително съобщение № 2947/ 09.06.2023 г. и с молба вх. № 3116/ 20.06.2023 г. по електронна поща. От страните не са ангажирани други доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, имащо правен интерес и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, което обуславя нейната допустимост за разглеждане по същество.
Оспореното Решение от 04.04.2023 г., издадено от съдия в РС – Велико Търново, с възложени правомощия по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ от страна на Административния ръководител – Председателя на Районен съд - Велико Търново, има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен предмет на съдебно оспорване, тъй като засяга по негативен начин претендирани от заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, какъвто е и отказът, обективиран в оспореното решение.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – съдия Г.Г. ***, съгласно Акт за встъпване в длъжност от 26.06.2015 г., надлежно оправомощен за това с утвърдените със Заповед № 188/ 31.03.2023 г. на Административния ръководител – Председател на Районен съд - Велико Търново „Вътрешни правила за достъп до информацията в Районен съд - Велико Търново“. Възможността за такова делегиране на правомощия изрично е установена в разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, като в случая оспореното решение за отказ от предоставяне на информация, е издадено именно от лицето на което тези правомощия са възложени от титуляра. Отказът е издаден в предписаната от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава съдържанието по чл. 38 от същия закон. При извършената служебна проверка съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ЗДОИ и АПК, като не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност в цялост.
Относно приложението на материалния закон:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според дефиницията, дадена в чл. 10 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл.
11 от ЗДОИ, служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
В случая, със заявлението си жалбоподателят е поискал предоставяне на препис от Заповед № 39/ 2023 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд - Велико Търново. От приложените по делото многобройни доказателства, част от които неотносими към правния спор, се установява, че жалбоподателят *** Т. е процесуален представител на ищец по гр. дело № 154/ 2023г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. По делото е извършено преразпределение, с което първоначално определеният съдия-докладчик е заменен с друг съдия от състава на окръжния съд и като причина за преразпределението е посочена именно исканата от жалбоподателя Заповед № 39/ 2023 г. на Административния ръководител – Председател на Окръжен съд - Велико Търново. Искането на *** Т. е за предоставяне на препис от тази заповед, а не на информацията, съдържаща се в същата. Съдържащата се в тази заповед информация е приета за служебна обществена информация в мотивите на издаденото от ответника решение.
Съгласно разпоредбата на чл.
3, ал. 1 от ЗДОИ, законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. В тази връзка, съдът намира за правилен извода в оспорения акт, че търсената информация не е такава, която се създава или съхранява от сезирания орган на съдебната власт – Районен съд - Велико Търново, тъй като става въпрос за издадена заповед от административния ръководител – председател на Окръжен съд - Велико Търново, на основание която е извършено преразпределение по висящо пред него гражданско дело. Тази заповед очевидно е издадена по повод изпълнение на възложените със Закона за съдебната власт правомощия на председателя на окръжния съд да осъществява организационно и административно ръководство на този съд, а не на правомощия на председателя на Районен съд - Велико Търново. Поради това не може да се приеме, че информацията, съдържаща се в нея, е създадена от сезирания орган, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Тази информация не е и такава, която да се съхранява от районния съд. Исканата от заявителя заповед № 39/ 2023 г. на административния ръководител – председател на Окръжен съд - Велико Търново следва да се съхраняват в окръжния съд от отговорното за това лице, а не в друг орган на съдебната власт, и съответно същата евентуално би могла да бъде получена при условията за достъп, определени със ЗДОИ именно от ОС - Велико Търново. В тази връзка, принципно е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, според която когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение /районният съд е имал такива данни/, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В случая, обаче, очевидно и самият жалбоподател е бил наясно с фактическото положение, че в районния съд тази заповед не е налична, след като заявлението му за достъп до обществена информация с вх. № 6648 от 04.04.2023 г., е адресирано едновременно и до административния ръководител – председател на Окръжен съд - Велико Търново. При това положение, безпредметно се е явявало повторното изпращане на заявлението от районния към окръжния съд, след като последният вече е бил надлежно сезиран с него, и е дължал произнасяне. Последното обстоятелство явно е било съобразено от ответника в настоящото производство, който е постановил обжалвания отказ без повторно изпращане на заявлението към надлежния орган.
Разпечатката съдържа 34 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dd026653-96b8-4caf-a0f9-184120406c7b