Решение № 1521 от 06.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 242/2024
- Вид
- Решение № 1521
- Подписан
- 06.11.2024
- В сила
- 04.12.2024
- Състав
- Илиана Станкова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1521 гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Илиана Станкова при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело № 20241100900242 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Б.“ АД твърди, че с ответника „Д. 2000“ ЕООД е бил в облигационни отношения по два договора за извършване на строителномонтажни работи в завода на „Б.“ АД в гр. Пещера - договор № К200/08.07.2019 г за изработка, доставка и монтаж на метална конструкция за площадка на гранулатори 11, 12 и 13 и договор № К203/03.07.2019 г за изработка, доставка и монтаж на канализационни и противопожарни тръбопроводи на гранулатори 11 и 12.
В допълнителната искова молба ищецът сочи, че работите по двата договора са приети с общо 5 акта образец 19 за сумата общо от 431 354,11 лева с ДДС, която сума е заплатена изцяло. Сочи, че след окончателна рекапитулация на извършените плащания се останали неусвоени аванси.
По договор № К200/08.07.2019 г. за изработка, доставка и монтаж на метална конструкция за площадка на гранулатори 11, 12 и 13 на 24.01.2020 г. ищецът твърди да е платил авансово 99157,13 лева без ДДС, за което ответникът издал фактура за сумата от 118 988,56 лева с ДДС. Твърди, че с фактура № 9320/02.03.202 г. е прихваната част от сумата в размер на 40 321,09 лева, без ДДС, като за разликата от 58 836,04 лева, без ДДС или 70 603,25 лева с ДДС е издадено кредитно известие № 0000010636/30.03.2022 г., която сума не е възстановена и претендира същата.
Сочи, че по договор № К203/03.07.2019 г. за изработка, доставка и монтаж на канализационни и противопожарни тръбопроводи на гранулатори 11 и 12 на 22.07.2019г. платил авансово 26716,74 лева без ДДС, за което ответникът издал фактура № 8572/22.07.2019 г. за сумата от 32060,09 лева с 1
ДДС, като в последствие за тази сума било издадено кредитно известие № 0000010636/30.03.2022 г. за 32 060,09 лева с ДДС, Твърди това вземане да не е погасено, поради което претендира същото. Претендира законната лихва и разноски.
Ответникът „Д. 2000“ ЕООД оспорва исковете. Твърди да е изпълнил договорите съобразно договореното.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр първо ЗЗД предпоставя настъпило разместване на имуществени блага, чрез престиране между страните, без да е имало основание за това.
Не е спорно, че страните са били в облигационни отношения по два договора за извършване на строително-монтажни работи в завода на „Б.“ АД в гр. Пещера.
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза по договор № К200/08.07.2019 г. при страните са осчетоводени дебитни операции по фактури за обща стойност в размер на 320 113,38 лева, като вземанията по всички тях са били платени от „Б.“ АД на „Д. 2000“ ЕООД, по приемопредавателни протоколи приетите работи по този договор са в размер на 249510,11 лева /разлика в размер на 70 603,27 лева/ като с кредитно известие № 10636/30.03.2022 г. е осчетоводена сума за връщане в размер на 70 603,25 лева; по договор № К203/03.07.2019 г. при страните са осчетоводени дебитни операции по фактури за общо 213904,07 лева, като вземанията по всички тях са били платени от „Б.“ АД на „Д. 2000“ ЕООД, по приемо-предавателни протоколи приетите работи по този договор са в размер на 181843,98 лева /разлика в размер на 32060,09 лева/, като с кредитно известие № 10636/30.03.2022 г. е осчетоводена сума за връщане в размер на 32060,09 лева.
Според заключението не всички документи представени му от ответника за изпълнение на работи касаят процесните два договора, тъй като между страните е имало и други договорни отношения.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като изводите му се подкрепят и от анализа на събранието по делото писмени доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че по представените от ответника актове за приемане на работи към договор № К200/08.07.2019 г. същите са за работи на по-ниска обща стойност от посочената от вещото лице, а по договор № К203/03.07.2019 г. посочената от вещото лице стойност на приетите работи съвпада с тази по представения акт обр. 19.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, не се доказа извършването и приемането на строителни работи по процесните два договора над посочените по-горе размери, нито друго основание за задържане на тези суми, поради което платената от ищеца авансово цена в по-голям размер от приетите работи подлежи на връщане.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат уважени в предявените размери от 70 603,25 лева за недължима платена сума по договор № К200/08.07.2019 г. за изработка, доставка и монтаж на метална конструкция за площадка на гранулатори 11, 12 и 13 и от 32060,09 лева за недължимо платена сума по договор № К203/03.07.2019 г. за изработка, доставка и монтаж на канализационни и противопожарни тръбопроводи на гранулатори 11 и 12.
2
По разноските.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 15 206,34 лева.
Ответникът не претендира разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. 2000“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на „Б.“ АД, ЕИК: ******* на основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД сумата в размер на 70603,25 лева – неусвоен аванс по договор № К200/08.07.2019 г за изработка, доставка и монтаж на метална конструкция за площадка на гранулатори 11, 12 и 13 и сумата от 32 060,09 лева неусвоен аванс по договор № К203/03.07.2019 г за изработка, доставка и монтаж на канализационни и противопожарни тръбопроводи на гранулатори 11 и 12, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 15 206,34 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3