Решение № 628 от 24.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Велико Търново, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Солакова

Членове:

СтА. Стефански

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500714 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№466/07.07.2023г. по гр.дело№1663/202 2г. на ГОРС, съдът е: -осъдил „ЗАД Д.Б.Ж.З.: ... с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от Изп.директор Б.Г.И., Изп.директор Р.В.М. и Изп.директор Т.Д.Т., да заплати на И. С. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес: ... вх.Б ет.V ап№17, сумата 8000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.03.2022г., виновно причинено при управление на лек автомобил „Пежо 307“ с ДК№..., за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ЗАД Д.Б.Ж.З.: ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2022г. до окончателното и заплащане; отхвърлил иска за сумата над присъдените 8000.00лв. до претендираните 16000.00лв., или за сумата 8000.00лв.; -осъдил „ЗАД Д.Б.Ж.З.: ... с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от Изп.директор Б.Г.И., Изп.директор Р.В.М. и Изп.директор Т.Д.Т., да заплати на И. С. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес: ... вх.Б ет.V ап№17, сумата 1233.93лв., представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждения на вещи лица и свидетел, заплатени банкови такси и адвокатски хонорар в първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска; -осъдил И. С. И. с ЕГН**********, с постоянен адрес: ... вх.Б ет.V ап№17, да заплати на „ЗАД Д.Б.Ж.З.: ... с ЕИК:..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от Изп.директор Б.Г.И., Изп.директор Р.В.М. и Изп.директор Т.Д.Т., сумата от 385.00лв., представляваща направени разноски за заплащане на възнаграждения на вещи лица и свидетел и юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЗАД Д.Б.Ж.З.:

...(чрез юрисконсулт (чрез юрисконсулт А. С.) п р о т и в Решение№466/07.07.2023г. по 1 гр.дело№1663/2022г. на ГОРС . Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон(чл.52 от ЗЗД) и противоречие със събраните и приети по делото доказателства.

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие причинените му телесни увреждания, в размер на 8000.00лв. било завишено, с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика.

При определяне на обезщетението следвало да бъдат съобразени конкретните обстоятелства, в случая: характер и степен на уврежданията, период на тяхното проявление, обективно здравословно състояние на ищеца към настоящия момент. Според заключението на експертизата били получени травматични увреждания: умерено изразен оток и ограничена подвижност в шията двустранно; оток и хематом на ляво рамо към лява гърда косо; оток на дясна гърда отдолу минаващ към хълбока; оток и хематом под пъпа; оток, хематом и ограничен обем на движение в двете китки; оток, хематом на ляво бедро странично и ляв глутеус; оток, хематом на двете колена отпред с посттравматичен препатерален бурсит; посттравматичен тромбофлебит на лява подбедрица; флебит и тромбофлебит на повърхностни съдове на долните крайници и с общ оздравителен период за тези травми - около 15-20 дни. Обезщетение в размер на 8000.00лв. не съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди, поради което обжалваното решение следвало да бъде отменено, а обезщетението – намалено до такова, което да компенсира действително претърпените от пострадалия болки и страдания, отчитащо съществуващите в страната обществено-икономически отношения(обезщетение в размер на 4000.00лв.) би съответствало на обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. Било изплатено на пострадалата застрахователно обезщетение в необжалвания размер ведно със законната лихва(4000.00лв. - главница за неимуществени вреди и 571.11лв. - лихва от за периода: 12.04.2022г.-02.08.2023г.). Моли съда да отмени решението на ГОРС в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4000.00лв., ведно със законната лихва от 12.04.2022г. до окончателното и изплащане. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. С. И.(чрез адв.Д. Р.Д. от ВТАК) , с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата. Съдът правилно и законосъобразно е определил размера на дължимото се на ищцата обезщетение, поради което неоснователно се явява направеното възражение в тази насока.

При определянето на размера на обезщетението следва да се имат предвид вида и характера на телесната повреда - отоци и кръвонасядания в шията, ляво рамо и гръден кош, хълбочната област, предна коремна стена, ляво бедро и ляво седалище, двете колена и двете китки с ограничен обем на движения; продължителността на търпенето и интензивността на болките и страданията - около 50 дни(първите 20 от тях със силен интензитет); обстоятелствата, при които била причинена телесната повреда и характера на противоправно поведение на делинквента - изключително в резултат от нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на делинквента и третото лице, непредвидимо и непреодолимо за ищцата; възрастта на пострадалата - на 47 навършени години към момента на инцидента; отражението на физическите последици от деянието ограничени и болезнени движения в шията, болки в тялото и крайниците, слабост в ръцете, мудност на движенията, необходимост от пункция на мекотъканен хемолизат на колена и ингвинална област; отражението на деянието върху обичайния начин на живот, поведението в свободното време и в професионален план - без необходимост от помощ при обслужване и тоалет, но с нужда от съдействие при ежедневни дейности и домакинска работа; отсъствие от работа поради временна неработоспособност за 48 дни; възобновяване на шофирането след физическото възстановяване - повече от месец и половина след ПТП; отражението върху психиката и емоционалния свят на ищеца - липса на спокоен сън непосредствено след инцидента; развитие на 2 посттравматично стресово разстройство и необходимост от медикаментозно лечение, предписано от психиатър; осъзнаване на нужда от преодоляване на стреса и успокояване - ищцата е ходила на три пъти да и леят куршум; страх при пътуване с автомобил в същото кръстовище; конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на ПТП(през 2022г., в условията на икономическа, политическа и енергийна криза, растяща инфлация и намаляваща покупателна способност на населението), както и нормативно установения лимит на обезщетението(до 10420000.00лв., съгласно чл.492 ал.1 т.1 от КЗ). На И. С. И. били причинени телесни увреждания, които са засегнали голяма част от тялото и крайниците и. Извършени били и пункции в коремната област и колената, които съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза са ускорили възстановяването на ищцата чрез евакуацията на кръв. Произшествието оказало силно влияние върху психиката и, причинявайки силен стрес, наложил консулт с психиатър и прием на медикаменти. Така ГОРС правилно определил справедливия размер на обезщетението за обезвреда на причинените физически болки и страдания. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон(т.1 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. ОСГТК ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо - в обжалваните части.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е частично основателна.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените обективно съединени искове като такива по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

Установява се следната фактическа обстановка: На 14.03.2022г. около 18:30часа Ц.М. управлявал лек автомобил „Пежо 307“ с ДК№... със скорост 40-50km/h в гр.Г.Оряховица по ул.“В.Грънчаров“ в посока от магазин „Макс марк“ към сградата на съда в полагащата му се лява пътна лента по еднопосочното платно за движение. Пътната настилка била суха и се здрачавало.

По ул.“В.Грънчаров“ били обособени две самостоятелни успоредни едно на друго платна за движение в двете направления с широчина 3m, разделени от разделителна ивица/алея, засадена с храстова растителност с широчина около 10m. На 50m преди кръстовището на ул.“Вичо Грънчаров“ с ул.“Васил Априлов“ в дясно от платната за движение била монтирана вертикална пътна маркировка - знак „В26“(с цифрово означение 30 - забранено е движение със скорост, по- 3 висока от 30km/h“). Платното за движение по ул.“Васил Априлов“ било с широчина 6 m, с двупосочно движение, без хоризонтална пътна маркировка, асфалтирано, без неравности и дупки.

Непосредствено преди кръстовището в посока откъм кафене „Римини“ бил монтиран пътен знак „Б2“(„Спри! Пропусни движещите се с предимство!“ ). Непосредствено преди кръстовището с ул.”Васил Априлов” в дясната пътна лента има паркирани автомобили, които реално ограничават видимостта на водача на лек автомобил „Пежо 307“ надясно към ул.”В.Априлов”, където е кафене”Римини”. Така паркираните автомобили ограничават и видимостта на водачите, които приближават кръстовището откъм кафене”Римини”. В момента, когато Ц.М. приближил кръстовището видял, че на пътното платно навлиза автомобил от ул.“Васил Априлов“ и за да избегне удар както с него, така и с паркираните в дясно автомобили, предприел завой наляво.

Поради рязката маневра лекият автомобил „Пежо 307“ започнал неконтролируемо движение в кръстовището, като се насочил и навлязъл в насрещното еднопосочно платно за движение, изминавайки по диагонал 24-26m. На около 1m от разделителната ивица/алея настъпил удар между предната му дясна част и предната лява част на движещия се в противоположна посока и в полагащата му се пътна лента автомобил „Опел Астра“ с ДК№..., управляван от И. Ст.И.. Другият автомобил, който идвал от ул.“В.Априлов“ продължил движението си без да спре. Изготвен е Протокол№1755999/14.03.2022г. за ПТП от служителите на РУМВР Г.Оряховица.

Издаден е бил АУАН№543283/14.03.2022г., за това, че Ц.М. управлявал МПС с несъобразена с атмосферните условия, условията на видимост и интензивността на движението скорост, в резултат на което загубил контрол върху управлението на автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал насрещно движещия се автомобил на И. Ст.И., с което нанесъл материални щети по двата автомобила, както и че управлявал автомобила със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност. За второто нарушение било издадено Наказателно постановление№22-0268 000217/30.03.2021 г., а по отношение на първото нарушение административно-наказателното производство било прекратено, поради образувано