Определение № 335 от 11.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 335 гр. Варна, 11.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20253001000271 по описа за 2025 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.121 от ГПК, образувано по частна жалба на К. Д. Д. от с.Пчеларово, община Генерал Тошево срещу определение № 72 от 11.03.2025г. по търг.дело № 38/25г. по описа на Добрички ОС, с което е прекратено производството пред Добрички окръжен съд и делото е изпратено по подсъдност на РС – Генерал Тошево.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.

Излага, че с искова молба вх.№ 1364 от 28.02.2025г. са предявени обективно и субективно съединени искове за неимуществени и имуществени вреди от членовете на едно семейство, сред които и частната жалбоподателка Д., претърпени от тях в резултат на ПТП от 07.10.2024г. Излага, че всички са пътували в каруца, която е застигната и блъсната от водача на лек автомобил с рег.№ ТХ 0538 КХ. Излага, че поради общите факти и установяването им в едно производство, съдебният процес би бил по-бърз и по-ефективен. Сочи, че от образуваното по молбата им съдебно производство обаче, с определение № 64 от 06.03.2025г. по търг.дело № 34/25г, са отделени в отделни производства исковете на всеки от ищците, като по отношение на исковете на частната жалбоподателка същите са образувани в търг.дело № 38/25г. Твърди, че отделянето на исковете в самостоятелни производства ще създаде допълнителни трудности и разходи за ищците, евентуално в случай, че същите 1 са освободени от заплащането им, ще натовари бюджетите на съдилищата.

Моли съда да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по първоначално образуваното търговско дело по описа на Окръжен съд Добрич.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователно дружество Евроинс“ АД със седалище гр.София в срока по чл.267 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от петима ищци, сред които и Д., срещу застрахователно дружество за обезщетения за неимуществени, а за някои от ищците и имуществени вреди, претърпени в резултат от едно ПТП. Производството по търг.дело № 38/25г. по описа на ДОС е образувано след разделяне по реда на чл.210 ал.2 от ГПК с определение № 64 от 06.03.2025г. по търг.дело № 34/25г. в самостоятелно производство на предявения от К. Д. Д. срещу „ЗД Евроинс“ АД осъдителен иск за сумата 20 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 07.10.2024г. С обжалваното определение, постановено по образуваното след отделянето дело, първоинстнационният съд е приел, че е предявен иск с цена под 25 000лв., поради което и на основание чл.104 т.4 от ГПК, същият се явява родово подсъдни на районен съд, прекратил е производството по делото и го изпратил на РС – Генерал Тошево.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Определението по чл.210 ал.2 от ГПК, постановено по търг.дело № 34/25г. не попада в обхвата на съдебните актове, които съгласно чл.274 ал.1 от ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, процесуалният закон не предвижда това определение да подлежи на инстанционен контрол, тъй като преценката за възможността за съвместно разглеждане на искови претенции е изцяло в дискрецията на съда. Разделянето на исковете е продиктувано от съображения за процесуална целесъобразност, поради което то не може да бъде наложено по пътя на обжалването. От друга страна 2 определението по чл.210 ал.2 от ГПК не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. Определението за разделяне на производството по чл.210 ал.2 от ГПК няма за последица прекратяване на производството по исковете, а само отделянето им в друго производство. Поради което и извън предмета на настоящето производство са всички изложени възражения срещу разделянето на производството.

Предявеният от Д. иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на произшествието е за сумата 20 000лв., който иск съобразно правилата за родовата подсъдност – чл.104 т.4 от ГПК е родово подсъден на районен съд.

С оглед на изложеното обжалваното определение, с което производството по иска на Д. е прекратено пред окръжен съд и изпратено на надлежния районен съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 72 от 11.03.2025г. на Добрички ОС по търг.дело № 38/25г.

Определението подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3