Акт от 01.03.2024, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

01.03.2024 град

Кърджали

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

07.02.2024 година

В открито съдебно заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор

Б. Ввасилева от Окръжна прокуратура

- Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор А.

Кас. Адм.

Нак. Дело номер

148 по описа за

2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д.Д.Б., като ползвател на автомобил и представляващ „Макстер С.О.П.“ ООД, с ЕИК ***, с адрес - ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител - адвокат П.А.В. от ***, с посочен в жалбата съдебен адрес ***, против Решение №183 от 05.08.2023 год., постановено по АНД №538/2023 год. по описа на

Районен съд – Кърджали, с което е потвърден Електронен фиш серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за налагане на глоба за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата касаторът заявява, че обжалваното решение е бланково и че същото е немотивирано, необосновано, фактически и логически грешно и не отговаряло нито на доказателствата по делото, нито на обективната истина. Счита, че от анализа на представените доказателствени източници, в конкретния случай не се достигало до недвусмислен извод, че на 21.04.2023 год., в 10:24 часа, в ***, бул.„***“, до ***, в посока на движение от *** към ***, при ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час, водачът управлявал с 86 км/час заснето с ATCC ARH CAM S1 МПС – лек автомобил „Мерцедес ***“, с регистрационен номер ***.

Касаторът счита, че тези факти не отговарят на истината и изброява направени от него доказателствени искания пред районния съд: да бъде изискана справка от Община Кърджали, предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, в която да се посочи дали в ***, бул.„***“, до ***, в посока на движение от *** към ***, в зоната на действие на друг ограничителен пътен знак ли е и къде е поставен; да бъде изискана справка от Община Кърджали, от която да е видно, дали в ***, бул.„***“, до ***, в посока на движение от *** към ***, е в границите на населено място по смисъла на §6, т.49 от ЗДВП и конкретно представлява ли „застроена със сгради територия“; дали електронният фиш изхожда от овластен контролен орган предвид разпоредбата на чл.61, ал.1 от ЗАНН, а също и доказателства на коя дата е нарушението, на коя дата е издаден фишът и кога е връчен; да бъде изискана разписка за връчване. Сочи, че в Протокол от о.с.з.№646/17.07.2023 год. било посочено следното: „Съдът намира, че направените от страна на жалбоподателя доказателствени искания не следва, да бъдат уважени. По въпросите, касаещи мястото на нарушението и действащото там ограничение на скоростта, са налични доказателства по делото и изискването на допълнителни справки от Община Кърджали не е необходимо. За връчване на електронния фиш са изискани доказателства от администратнвнонаказващия орган и същият е изпратил това, с което разполага. Доказателства дали ЕФ изхожда от овластен орган съдът намира, че не следва да бъдат изисквани, не са необходими за правилното решаване на делото, това е въпрос по същество.“. Касаторът счита, че тези действия на съда не само нарушават правото му на защита, но нарушават и правото му на справедлив процес, което било гарантирано от ЕКПЧ и Конституцията, като цитира част от Решение №1 от 01.03.2012 год. на КС на РБ по к. д.

№10/2011 год. (относно противоконституционността на чл.189, ал.13 от ЗДвП) - ,,Да се допусне елиминиране или редуциране на съдържанието на основни права или на тяхното упражняване по съображения за целесъобразност е недопустимо, защото нарушава принципа за правовата държава и внася промени в баланса между изпълнителната и съдебната власт, без да има някаква опора в основния закон.“. Счита също, че налагането на такава практика от съдилищата подлежи па международна защита, както и че начинът за борба с войната по пътищата се основава единствено на законосъобразност, а не на целесъобразност. Касаторът държи да подчертае, че представените от административният орган документи, „с които разполага“, не означава, че констатациите в тях са истина, а означава, че доказателствената тежест за тяхното оспорване е на този, който твърди, че е неистина - в случая касаторът, като жалбоподател в първоинстанзионното производство и за това поискал доказателства от трето лице. Прави довод, че съдът в крайна сметка не бил адвокат на ОД на МВР, а неговата основна функция се изразявала в контрола му за законосъобразност и това бил смисъла на термина правосъдие. В този смисъл, моли настоящата съдебна инстанция да отмени Решение №183/05.08.2023 год. на Районен съд – Кърджали, с всички правни последици, произтичащи от това.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Д.Д.Б. от ***, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР

- Кърджали, редовно призован, не се представлява. От пълномощника на същия – С.

Ч. – главен юрисконсулт на ОДМВР – Кърджали, e депозирана молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение намира за правилно и постановено в съответствие с материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява обстоятелството, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В молбата са изложени кратки съображения в подкрепа на обжалваното решение.

Моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава становище, че подадената касационна жалба е неоснователна. Счита, че не са налице посочените в нея основания за отмяна на обжалвания акт и че фактическата обстановка по случая е изяснена в достатъчна степен, за да бъде направен извод, дали е налице извършено нарушение на нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и че посочените в касационната жалба пропуски на Районен съд – Кърджали не са налице. Намира, че фактическата обстановка е била установена правилно, включително и след изискване на доказателства от административнонаказващия орган и че в тази връзка са правилни изложените от съда съображения за осъществен състав на нарушенията по чл.21, ал.1 от ЗДвП, след съответна преквалификация на деянието, което е посочено в ЕФ. Счита също, че при издаване на акта са спазени всички изисквания на закона и подзаконовите нормативни актове. По тези съображения предлага да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно основание е неправилно приложение на материалният закон и съществено нарушение на процесуални правила, което отговаря на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното

Решение

№183 от 05.08.2023 год., постановено по АНД №538/2023 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, на Д.Д.Б. от ***, с ЕГН **********, в качеството й на законен представител на „Макстер С.О.П.” ООД ***, с ЕИК ***, за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 21.04.2023 год., като е преквалифицирал нарушената правна норма по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Д.Д.Б. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР - Кърджали сумата от 80.00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 21.04.2023 год., в ***, се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 №***. Същият бил позициониран в ***, на бул.„***“, до ***, където действащото ограничение на скоростта било 50 км/час за населено място. В 10:24 часа на 21.04.2023 год. бил заснет движещ се по бул.„***“ в ***, до ***, в посока от *** към ***, лек автомобил, марка „Мерцедес ***”, с рег.№***, със скорост 86 км/час, при ограничение на скоростта 50 км/час. След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател, било вписано името на Д.Д.Б. - законен представител на „Макстер С.О.П.“ ООД, ползвател на превозното средство. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 86 км/час - превишаване с 36 км/час, съставляващо нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на жалбоподателката Б. било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева.

Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства - Клип от 21.04.2023 год., в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата на нарушението, номерът на техническото средство; Справка за регистрация и собственост на МПС, видно от която, като ползвател на лекия автомобил „Мерцедес ***”, с рег.№***, е вписано дружеството „Макстер С.О.П.“ ООД ***; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №*** и Протокол от проверка №86-СГ-ИСИС/29.06.2022 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 21.04.2023 год.; Писмо от 22.06.2023 год. и справка на сектор ПП -Кърджали; Справка от АИС АНД, в която е отразено, че ЕФ серия ** №*** е връчен на 31.05.2023 год., както и че същият е платен; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Заповед от 01.02.2022 год.; Списък от 01.02.2022 год. на полицейски служители, относно проведено обучение за работа със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/час и че видно от атакувания електронен фиш, мястото на нарушението е в ***, бул.„***“, до ***, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/час за населено място. Посочил е също, че тъй като в настоящия случай е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в населено място с 36 км/час, е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба”, в размер иа 400 лева, за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до 40 км/час и следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателката, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е отбелязъл, че посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/час, тъй като административно-наказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР, във вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Съдът е приел, че обосновано, в електронния фиш, името на Д.Д.Б. е посочено като нарушител, в качеството й на управител и законен представител на фирмата ползвател на моторното превозно средство и че жалбоподателката попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Посочил е, че съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, както и че предложение първо на разпоредбата регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен, в случая ползвателя, а според второто предложение, собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи лицето, на което е предоставил МПС. Районният съд е приел, че в процесния случай ползвателят е известен, регистриран официално при регистрацията на автомобила в Пътна полиция, а именно „Макстер С.О.П.“ ООД, представлявано от жалбоподателката. На следващо място съдът е посочил, че определената за нарушението „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за намаляване на санкцията.