Решение № 1416 от 24.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1416 гр. София, 24.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110146425 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Д. Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 3332.22 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 115, находящ се в гр. София, ...................., сумата от 999.43 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2021г. до 25.07.2024г., сумата от 10.92 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2021г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 3.39 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021г. до 25.07.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 06.08.2024г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че през исковия период е съществувало облигационно правоотношение между него и Е. Н. В.- наследодател на ответницата, като наемател на гореописания недвижим имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от 1 изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД същият дължи и обезщетение за забава. Претендира, че след смъртта на Е. В. формираните в правната й сфера задължения за имота преминали към патримониума на ответницата. Претендира разноски.

Ответницата не е подала отговор на исковата молба, неин представител не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, не е заявила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като е уведомена за възможността по отношение на нея да бъде постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в разпореждането на съда по чл. 131 ГПК от 08.01.2025г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, преписи от които са надлежно връчени на адресатите. С исковата молба, а и в проведеното на 29.10.2025г. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответницата при наличие на предпоставките за това. Наред с това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките, предвидени в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат уважени изцяло.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 273.84 лева, включваща заплатена държавна такса за разглеждане на исковете, както и определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00 лева с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.

По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Следва да се изясни, че на основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД А. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .................. сумите, както следва: сумата от 1703.74 евро (равностойност в евро на сумата от 3332.22 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 115, находящ се в гр. София, ...................., сумата от 511.00 евро (равностойност в лева на сумата от 999.43 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 2

15.09.2021г. до 25.07.2024г., сумата от 5.58 евро (равностойност в евро на сумата от 10.92 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2021г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.73 евро (равностойност в евро на сумата от 3.39 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.08.2021г. до 25.07.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 06.08.2024г., до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 140.01 евро (равностойност в евро на сумата от 273.84 лева), представляваща разноски за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3