Определение № 21692 от 04.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21692 гр. София, 04.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511460 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по постъпили две частни жалби, подадени от Висше строително училище „Любен Каравелов“ гр.София срещу постановени от първоинстанционния съд определение по чл.248 от ГПК, с което искането на частният жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение, и срещу определение /с характер на разпореждане/ по чл. 262 ал.2 т.1 от ГПК за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивната жалба, като просрочена.

В частна жалба вх.№ 280597/21.08.2025год., с която се обжалва Определение № 32765/5.08.2025г. постановено по гр.д.№ 64873824г. на 177 с-в, с което е оставена без уважение молбата на ответника Висше строително училище за намаляване размера на присъдените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата И. С., се навеждат доводи за неговата незаконосъобразност. Посочва се, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, като се касае за обикновен трудов спор, а за предявените три обективно съединени иска не се дължи отделно възнаграждение. Отделно от това, в хода на производството ищцата е направила искане за намаляване размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за оставяне без работа. В частната жалба се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и измени постановеното по делото решение в частта за разноските.

В отговора на частната жалба ищцата И. Н. С. оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Намира определения от съда размер адвокатско възнаграждение, присъдено в нейна полза, за справедливо и обосновано, и съответно на извършените по делото процесуални действия.

В частна жалба вх.№ 283711/26.08.2025г. насочена срещу обжалваното определение № 30362/17.07.2025г. за връщане на въззивната жалба срещу постановеното по делото решение, частният жалбоподател Висше строително училище посочва, че депозирал в съда две идентични по тест въззивни жалби, едната е подадена в електронна форма – чрез ССЕВ, а другата – по пощата чрез куриер. Посочва се, че съдът се е произнесъл по връщането само на едната жалба, тази с вх.№ 245314/15.07.2025г., и не се е произнесъл по въззивната жалба с вх.№ 248617/17.07.2025г. , която според товарителницата е изпратена на 14.07.2025г. В частната жалба се прави искане въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В отговора на частната жалба ищцата И. Н. С. оспорва същата и моли въззивния съд да я остави без уважение. Посочва, че правилно районният съд е върнал въззивната жалба, тъй като същата е подадена след изтичане срока за обжалване на постановеното по делото съдебно решение.

Посочва, че втората въззивна жалба е подадена отново след изтичане на срока за обжалване, по 1 куриер, като посочва, че датата на изпращане на жалбата е неправилно отразена на пощенското клеймо. Твърди, че жалбата е изпратена на 16.07.2024г., а не на 14.07.2024г., както неправилно е отбелязано на пощенското клеймо. Въз основа на издаденото от въззивния съд съдебно удостоверение, ищцата ,сега ответник по частната жалба, представя отговор от куриера Еконт, видно от който пратка с номер 5300688168456 е изпратена на дата 16.07.2025г. в 22.49ч. от офис в гр.София.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: и двете частни жалба са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащи на обжалване съдебни актове.

По същество на частните жалби:

По частна жалба вх.№ 280597/21.08.2025г.

СРС е бил сезиран с три обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, по чл.344 ал.2 т.2 от КТ, за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и за неговата отмяна, както и за възстановяване на ищцата на преди заеманата длъжност, и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето , през което ищцата е останала без работа за период от 6м. Паричният иск е бил предявен първоначално за сумата от 18 372,72лв., като в хода на производството е намален на 14 500лв. По делото са проведени четири съдебни заседания, изслушана е една експертиза и разпитани четири свидетели, приети са множество писмени доказателства. С решението по делото, съдът е уважил изцяло предявените искове. В тежест на ответника, сега частен жалбоподател , са присъдени разноските по делото , вкл. и разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., за плащането на което ищцата е представила доказателства.

В срока за обжалване на решението, ответникът Висше строително училище е подал молба по по чл.248 от ГПК. Поискал е от съда да измени решението си в частта за разноските. Ищцата е възразила. СРС е оставил без уважение искането, като е посочил , че при присъждане на пълния претендиран размер адвокатско възнаграждение е съобразил броя проведени съдебни заседания, цената на иска, правната и фактическата сложност на делото, доказателствената съвкупност и необходимостта на нейния анализ.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, на процесуалния представител на ищцата се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.1 от ГПК, като при определянето му съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/.

С оглед материалния интерес /18 372,72лв./, правната и фактическа сложност на делото /три обективно съединени иска/ и осъществените процесуални действия от процесуалния представител на ищцата по защита и процесуално представителство, въззивният съд намира, че приетия от първоинстанционния съд размер на разноски на ищцата за адвокатско възнаграждение от 2000лв. напълно и справедливо покрива стойността на извършения от процесуалния й представил труд.

НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай, които районният съд изцяло е съобразил. Всъщност, прилагайки правилата на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за защита и съдействия по първите два иска – за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и за неговата отмяна, както и за възстановяване на ищцата на преди заеманата длъжност, се дължи едно възнаграждение в размер на минималната работа заплата, който към завежда на иска е била 933лв. За паричния иск в размер на 18 372,72лв. дължимият хонорар е 2053,54лв., определен по правилата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата. Или за защита и по трите иска дължимото възнаграждение би било 2986,54лв., което е в по-висок размер от присъдения от съда. Изменяване размера на иска в хода на производството, поради обстоятелства, които са настъпили в хода на делото, няма отношение към размера на адвокатския хонорар.

По частна жалба вх.№ 283711/26.08.2025г.

В последното съдебно заседание, на основание чл.315 ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд е 2 посочил, че ще обяви решението си на 30.06.2024г., което е и сторил. В решението си съдът е посочил, че същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 30.06.2024г. Този срок е изтекъл на 14.06.2024г., понеделник. На 15.07.2024г. в 00:01:10 чрез системата за сигурно електронно връчване ответникът е подал въззивна жалба срещу постановеното по делото решение. Въззивната жалба е входирана с № 245314/15.07.2024г. С определение рег.№ 30362/17.07.2025г. /имащо характер на разпореждане за връщане на въззивната жалба/, първоинстанционният съд е оставил въззивната жалба без разглеждане. На 17.07.2024г. в съда е получена втора въззивна жалба от Висше строително училище „Любен Каравелов“ , идентична на подадената на 15.07.2024г., която е регистрирана под № 248617/17.07.2025г. Към жалбата е представена разписка, видно от която същата е приета в Еконт на 14.07.2025г. и доставена в СРС с пратка № 5300688168456.

Тъй като ищцата оспори датата, на която въззивната жалба е изпратена до съда чрез куриера Еконт, съдът я снабди със съдебно удостоверение, чрез което да се снабди с информация от Еконт на която дата е изпратена въззивната жалба до съда чрез този куриер. Видно от представения отговор, въззивната жалба е изпратена до СРС чрез Еконт на 16.07.2025г. в 22.49ч.

Според разпоредбата на чл.62 ал.2 изр.1 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата (респ. жалбата или друго писмено изявление на страната) е станало по пощата или по електронен път. В този случай не е решаваща нанесената дата в регистратурата на съда при техническата обработка на молбата/жалбата на следващия ден, в работно за съда време (определение №5344/21.11.2024г. по гр.д.№4006/2024г. на ВКС, ІІІ г.о. и посочената в него съдебна практика). Електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие (чл.62 ал.4 от ГПК). Преценката дали е спазен срокът за подаване на електронното изявление се прави по отношение на относимите към съответното производство процесуални действия. Съгласно чл.102ж от ГПК електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис, какъвто е и настоящия случай. Съдилищата не могат да откажат приемане на електронни изявления, с които се извършват процесуални действия, когато са спазени изискванията на Регламент (ЕС) №910/2014г. и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и изявленията са подписани с електронен подпис, когато законът изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления (чл.102б от ГПК).

В случая въззивната жалба е подадена чрез системата за сигурно електронно връчване.

Подаването е извършено в предвидената от закона електронна форма, подписана с КЕП и валидно удостоверяваща както подателя, така и автентичността на съдържанието на документа. Подаването обаче е извършено след изтичане на срока за обжалване на съдебното решение. Срокът за обжалване на решението е изтекъл в 24.00ч. на 14.07.2024г. Ответникът е изпратил въззивната жалба чрез ССЕВ 1 мин и 10 сек след изтичане на срока - в 00:01:10 на 15.07.2024г. Самата въззивна жалба е подписана 22 секунди след 24.00ч. на 14.07.2024г. Щом е изпратена след изтичане на срока, същата е просрочена и подлежи на връщане.

Втората идентична въззивна жалба, изпратена чрез куриер, също е изпратена извън срока за обжалване на решението – едва на 16.07.2024г.

Правилно и съобразно правилото на чл.262 ал.2 т.1 от ГПК, районният съд е върнал първата въззивна жалба, регистрирана под № 245314/15.07.2024г. Не е необходимо изрично разпореждане на връщане на втората въззивна жалба, в случай че тя също е подадена извън срока за обжалване и е идентична по съдържание и подател като първата. Поради това няма пречка втората жалба да се приложи към делото, както е сторил районния съд. Само в случай, че втората въззивна жалба е била изпратена в срок, то тогава първоинстанционният съд е бил длъжен да я администрира по реда на чл.262 от ГПК.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 280597/21.08.2025г., подадена от Висше строително училище „Любен Каравелов“ гр.София против Определение № 32765/5.08.2025г. постановено по гр.д.№ 64873824г. на 177 с-в.