Определение № 22510 от 12.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22510 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 4-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Евтимов като разгледа докладваното от Милен Евтимов Гражданско дело № 20251100112732 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от С. И. С. иск за признаване на чуждестранно съдебно решение, постановено в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с което е прекратен бракът на ищцата с К.С.С..

Съдът намира, че искът за признаване на чуждестранното съдебно решение е недопустим по следните съображения:

С нормата на чл. 118 от КМЧП са уредени два вида признаване на чуждестранно съдебно решение (с изключение на осъдителните решения, които са предмет на съдебната процедура по чл. 119 от КМЧП): пряко признаване от органа, пред който решението се представя, без необходимост от съдебно производство – чл. 118, ал. 1 от КМЧП, и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред Софийския градски съд – чл. 118, ал. 2 от КМЧП.

Законодателят е предвидил признаването на чуждестранното съдебно решение да се извършва пряко от органа, пред който то следва да се предяви – съответното длъжностно лице по гражданското състояние. При положение че този орган откаже признаване на решението, се поражда спор и едва тогава може да се предяви установителният иск пред Софийския градски съд, който се разглежда по реда на чл. 118, ал. 2, във връзка с чл. 117 от КМЧП.

Когато се касае до чуждестранно съдебно решение за развод, което е 1 конститутивно по характера си, представянето му от заинтересованото лице пред компетентния административен орган (длъжностното лице по гражданското състояние) за признаване у нас означава искане да се зачетат правните последици на решението – установеното потестативно право на развод на лицето (сила на пресъдено нещо) и промяната в гражданския статус на това лице (конститутивното действие). Именно длъжностното лице по гражданското състояние трябва да прецени условията по чл. 117 от КМЧП, защото то разполага със съответната информация за евентуалното наличие на друго решение, противоречащо на решението, чието признаване се иска (напр. постановено друго решение, с което вече бракът е прекратен). Ако българският административен орган приеме, че не е налице някое от условията по чл. 117 от КМЧП, тогава заинтересованото лице може да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред, като предяви установителен иск пред Софийския градски съд. Т.е. иск за признаването на чуждестранното решение може да бъде предявен, само ако то не бъде признато – чл. 118, ал. 2 от КМЧП. В този смисъл е и съдебната практика, касаеща процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 118, ал. 2 от КМЧП, която константно приема, че писменият отказ на органа да признае чуждестранното решение е предпоставка за завеждане на установителния иск пред Софийския градски съд (напр. Определение № 416/23.07.2009 г. по ч.гр.д. № 149/2009 г., Г.К., ІІІ Г.О. на ВКС; Решение № 23/13.02.2006 г. по гр.д.

№ 638/2005 г., ІІ Г.О. на ВКС, и др.). Очевидно настоящата хипотеза не е такава, тъй като в исковата молба липсват каквито и да било твърдения за спор досежно признаването на процесното чуждестранно решение.

В настоящия случай ищцата не е използвала способа на прякото признаване от съответния орган, а тя директно е сезирала съда. При това положение, предвид липсата на спор относно условията за признаване на чуждестранното съдебно решение, установителният иск се явява недопустим.

Ето защо, поради наличието на друг ред за признаване на чуждестранното съдебно решение, искът, предявен от С. И. С., е недопустим.

Ищцата няма правен интерес от съдебното признаване, поради което исковата молба с приложенията следва да бъдат върнати, а производството по делото – да бъде прекратено.

При поискване, на ищцата следва да се върнат оригиналите на 2 приложенията към исковата молба (след прилагане на преписи от тях) за представянето им на длъжностното лице по гражданското състояние.

След признаването на чуждестранното съдебно решение от длъжностното лице по гражданското състояние ищцата може да подаде молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР пред районния съд по постоянния й адрес за промяна на фамилното й име.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 130 от ГПК, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 135119/12.11.2025 г. с приложенията и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.дело № 12732/2025 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV брачен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3