Решение № 979 от 14.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1436/2025
- Вид
- Решение № 979
- Подписан
- 14.03.2026
- В сила
- 18.04.2026
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18, ал.5 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 979 гр. Варна, 14.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседА.е на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20253110101436 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, *** и Петя Н. Димитрова - Изпълнителен директор на
„Юробанк България“ АД срещу ответника С. Н. К., ЕГН **********, с адрес: с. О. искове с правно основА.е чл. 422 от ГПК да бъде признато за установено между стрА.те, че ответникът в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски кредит FL1271616 дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД следните суми:
- сумата от 11703.47 евро (единадесет хиляди седемстотин и три евро и четиридесет и седем цента), превалутирА. 22890,54 лева (двадесет и две хиляди осемстотин и деветдесет лева и петдесет и четири стотинки), дължима главница за периода от 05.10.2022 г. до 04.07.2023 г.;
- сумата от 472.95 евро (четиристотин седемдесет и две евро и деветдесет и пет цента), превалутирА. 925,21 лева (деветстотин двадесет и пет лева и двадесет и една стотинки), дължима възнаградителна лихва за периода от 07.11.2022 г. до 08.04.2023 г. и
- сумата от 770.01 евро (седемстотин и седемдесет евро и един цент), превалутирА. 1506,81 лева (хиляда петстотин и шест лева и осемдесет и една стотинки), дължима мораторна лихва за периода от 07.11.2022 г. до 04.07.2023 г. и за които суми е издадена заповед за №5396/13.09.2023 г. по ч.гр.д.
№11592/2023 г. по описа на РС-Варна.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молба ищецът излага, че С. Н. К. е ползвала банков кредит по сключен Договор за потребителски кредит №FL1271616. с „Юробанк България“ АД.
Предоставената на кредитополучателя сума била в размер на 24000 лв., като 1 ответницата се задължила да върне сумата на 96 равни месечни вноски от по 345.89 лв., като последната била с падеж на 05.04.2030г. На 05.10.2022 г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на дата 07.11.2022 г. - и за лихва, като изпаднал в забава. Било допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава - 05.10.2022 г., и за лихва, считано от дата - 07.11.2022 г. С оглед на формираното просрочие Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 08.04.2023 г. с връчена Покана до длъжника.
С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на исковата молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България“ АД. Твърди, че освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
На основА.е Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК, подадено от доверителя ни - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, Районен съд Варна издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу С. Н. К., ЕГН: ********** по ч.гр.д. №11592/2023 г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е указано да предяви иска за вземането си по реда на чл.
422 ГПК.
Ответникът чрез назначен особен представител в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговора на исковата молба.
В отговора ответникът оспорва предявените искове по основА.е и размер.
Оспорва автентичността на договора за потребителски кредит, като твърди, че С. Н. К. не е автор на подписа под Договора за потребителски кредит №FL127616, сключен на 05.04.2022г. с Юробанк България АД. Оспорва твърдението, че сумата по кредита е усвоена изцяло от ответника. Оспорва претендирА.я размер на главницата 22890.54 лева като дължима и предсрочно изискуема. Оспорва твърдението, че с връчена покана ответникът е уведомен за предсрочна изискуемост на кредита, считано от 08.04.2023г. Оспорва доказателствената тежест на покана за изпълнение, депозирана пред ЧСИ, рег. №844 на НК-София с рег. №39580/21.06.2023г., като антидатирана и неотносима, поради което счита, че не следва да се кредитира от съда като доказателство за уведомление за предсрочна изискуемост.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събрА.те по делото доказателства, доводите и възраженията на стрА.те, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Към доказателствения материал по делото е приобщено ч.гр.д. №39514/2023 г. на СРС и ч.гр.д. №11592/2023 г. на ВРС. По последното е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в полза на кредитора “Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.
София, ***, с която е разпоредено длъжникът С. Н. К., ЕГН ********** от с. Осеново, Обл. Варна, *** да му заплати следните суми: сумата от 22890.54 лева /двадесет и две хиляди осемстотин и деветдесет лева и 2 петдесет и четири стотинки/, представляваща непогасена главница по договор за кредит № FL1271616/05.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 14.07.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 925,21 лева /деветстотин двадесет и пет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода от 07.11.2022г. до 08.04.2023г., сумата от 1506.81 лева /хиляда петстотин и шест лева и осемдесет и една стотинки/ – мораторна лихва, дължима за периода от 07.11.2022г. до 04.07.2023г., както и сумата от 2353,87 лв. /две хиляди триста петдесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща сторени в производството съдебноделоводни разноски, от които сумата от 506.45 лева /петстотин и шест лева и четиридесет и пет стотинки/ - заплатена държавна такса и сумата от 1847.42 лева /хиляда осемстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/ адвокатско възнаграждение, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.
По делото е представен Договор за потребителски кредит №FL127616, сключен на 05.04.2022г., сключен между С. Н. К. и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит в размер на 24 000 лева, с краен срок за издължаване 05.04.2030 г. - 96 месеца, считано от неговото усвояване, съгласно погасителен план към Договора, при ГЛП от 6,95% и ГПР от 10,06%. В чл.3, ал.10, т.2 от договора е уговорено, че с подписването на договора, кредитополучателят подписва съгласие да приеме застраховане по Групов застрахователен договор за застраховка „Защита на плащА.ята“ по потребителски кредити на „Юробанк България“ АД, както и общите условия за застраховка „Защита на плащА.ята“. В чл.5, т.1 от договора е уговорено, че от потребителя се дължи такса в размер на 400,00 лв. за оценка на кредитоспособността му.
В кориците на ч.гр.д. №39514/2023 г. на СРС се намира констативен протокол изходящ №15140/08.06.2023 г. изготвен от ЧСИ СтА.мира Костова-Данова, рег. №718 от КЧСИ с район на действие района на ВОС, с който удостоверява, че във връзка с възлагане по чл.18, ал.5 от ЗЧСИ за връчване на покана за изпълнение на „Юробанк България“ АД до С. Н. К. е извършена справка в НБД, от която е установено, че С. К. има регистриран настоящ и постоянен адрес в с. Осеново, община Аксаково, обл.
Варна. В регистъра на НОИ се установява, че лицето работи в дружество „Адеко България“ ЕООД, ЕИК 1314570565. От справка в ТР е установено, че лицето не участва в търговски дружества. Съобщение изх. №9316/04.04.2023 г. е изпратена на връчване чрез кметство с. Осеново. На 06.04.2023 г., 13.04.2023 и 22.04.2023 г. Д.
Бакалов – кмет на селото е посетил адреса на лицето. По информация на съседи адресатът е напуснал адреса. Залепено е уведомление на 22.04.2023 г. на таблото за уведомления в кметството. В законоустановения двуседмичен срок не се е явило лице, което да получи книжата. Не е извършено връчване на работодател, тъй като седалището и адресът на управление са извън района на ВОС.
Представен е констативен протокол от 26.06.2023 г. на ЧСИ Стоян Якимов, рег.
№844 на КЧСИ, с район на действие СГС, с който удостоверява, че по молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, чрез адв. ДА.ел Х. Еленков, е входирана 1 бр. покана за изпълнение, с вх. № 39580/21.06.2023 г., с цел завършване на действия по връчване на основА.е чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, на адресата: СтА.слава Н. К., ЕГН ***. с адрес: с.Осеново, *** и месторабота „Адеко България“ ЕООД, ЕИК 131570565, адрес: гр. София, Бизнес парк София, сграда №4, ет. 3. На 23.06.2023 г., служителят Стефан Бориславов С. е посетил посочения адрес за връчване, във фирма: „Адеко България“ ЕООД, ЕИК 31570565, а именно: гр. София, 3
Бизнес парк София, сграда №4, ет. 3. Призовкарят е получил сведение от „Човешки ресурси“, че търсеното лице не е служител на фирмата. След данните, дадени от призовкаря Стефан С., са направени и справки от среда за междурегистров обмен на данни (RegiX), които са приложени, а именно от НАП за актуално състояние на всички трудови сговори и справка с данни за осигурените лица от подадени декларации Наредба Н-13 към Кодекса за социално осигуряване, от които се установило, че лицето С. Н. К. няма регистриран трудов договор, а договорът във фирма: „Адеко България“ ЕООД, ЕИК 131570565, адрес: гр. София, Бизнес парк София, сграда №4, ет. 3 е прекратен на 5.01.2020 г. След направена справка в НБД „Население“ е установено, че адресът: ВН Аксаково, с. Осеново е постоянен и настоящ такъв на лицето С. Н. К..
Към двата протокола е приложена покана за изпълнение от „Юробанк България“ АД до С. Н. К., с която последната е уведомане, че поради забава в плащА.ята по договор за кредит №FL127616, сключен на 05.04.2022г. вземА.ята на банката са обявени за предсрочно изискуеми, като е поканена да заплати задълженията си към банката, възлизащи на 23881,08 лв., от които главница – 22890,54 лв. и договорна лихва – 990,54 лв.
Във връзка с открито производство по реда на чл.194 ГПК за проверка истинността на договор за потребителски кредит №FL127616, сключен на 05.04.2022г. е допусната съдебно-графологическа експертиза, изготвена от вещото лице Е. А., от която се установява, че подписът положен под договора за кредит за кредитополучател е изпълнен от ответницата С. Н. К..
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал и съдебносчетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. С., от която се установява, че на 05.04.2022 г. от страна на „Юробанк България“ АД са отпуснати 24000.00 лева с основА.е „Усвояване на кредит 5095718“ по посочената в договора банкова сметка с IBAN BG22BPBI79451071970502. Задълженията по договора за кредит са в общ размер на 25189.69 лева, както следва: Главница - 22 890.54 лева; Редовна договорна лихва за периода от 07.11.2022 г. до 04.07.2023 г. - 792.82 лева и Мораторна лихва за периода от 07.11.2022 г. до 04.07.2023 г. - 1506.33 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за главница е с правно основА.е чл. 422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен установителен иск след успешно проведено заповедно произвдство ищецът да докаже възникването и съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение; че между него и ответника е сключен процесният договор за кредит, с посочените в исковата молба условия; че ищецът е изправна страна по него, изискуемостта на процесните вземА.я; настъпването на предсрочната изискуемост.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че е налице облигационна връзка между ответника в качеството му на кредитополучател по процесния договор за банков кредит и “Юробанк България” АД. Установи се, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора като е предал на ответника заемната сума. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, тъй като не е заплатил в цялост уговорените в него суми – главница, договорна лихва и обезщетение за забава.