Определение № 3677 от 30.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3677 гр. Варна, 30.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501721 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 58139/17.07.2024г., подадена от П.

А. Ч., ЕГН ********** срещу определение № 6547 от 10.06.2024г., постановено по гр.д. № 5316/2024г. по описа на РС-Варна, 19 състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 5316/2024г. по описа на РС-Варна, 19 състав, на осн. чл.130 от ГПК.

В частната жалба са изложения оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че по делото са представени доказателства, че жалбоподателят не е правоприемник на ЕТ „Ч.-П. Ч.“, ЕИК ***********, но въпреки това е призован като длъжник по изпълнителното му дело в качеството му на правоприемник. Счита, че насоченото срещу него принудително изпълнение и нищожността на изпълнителното основание обосновават правния му интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК. Сочи, че когато публичното вземане е възложено на съдебен изпълнител, същият действа по реда на ГПК, по който ред се осъществява и защитата срещу неговите действия. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 5316/2024г. по описа на РС-Варна, 19 състав, е образувано по искова молба, подадена от П. А. Ч. срещу Община Варна, с която е предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 500 лева, представляваща главница и сумата от 473,68 лева, представляваща лихва, които вземания са установени с Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал.3 ДОПК № МД - АУ 4509/25.05.2016г., поради нищожност на изпълнителното основание и поради това, че няма качеството данъчно задължено лице по отношение на МПС, с рег. № В4707СМ.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20248920400212 на ЧСИ Христо Георгиев, адресирана до П. А. Ч. като правоприемник на ЕТ „Ч.-П. Ч.“, ведно със съобщения за наложени обезпечителни мерки. Излага се, че с договор от 29.03.2005г. предприятието ЕТ „Ч.-П. Ч.“ е продадено като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и П. А. Ч. е заличен като ЕТ. Сочи се, че изпълнителният титул, по който по искане на Община Варна е образувано изпълнителното дело, е акт за установяване на задължения почл.107, ал.3 от ДОПК № МД - АУ - 4509/25.05.2016г. на ЕТ „Ч.-П. Ч.“.

Отделно от това, с акта се установява задължение за данък върху МПС с рег.

№ В4707СМ, което никога не е било собственост нито на П. А. Ч., нито на ЕТ „Ч.-П. Ч.“. Предвид изложеното, ищецът счита, че изпълнителното дело е образувано въз основа на нищожно изпълнително основание и посочените в ПДИ суми не се дължат.

От представените писмени доказателства се установява, че акт за установяване на задължения почл.107, ал.3 от ДОПК № МД - АУ 4509/25.05.2016г. е съставен за задължения на ЕТ „Ч.-П. Ч.“, представляван от П. А. Ч. за дължими данъци върху МПС.

На основание чл.107, ал.4 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.5 от ЗМДТ актът може да бъде обжалван в 14-дневен срок от връчването му, което е и указано в същия. П. А. Ч. изрично е заявил, че не е обжалвал акта, тъй като няма качеството представляващ. Същият не е посочил дали актът му е връчен. В случай, че е връчен и срокът за обжалване е изтекъл, административният акт е влязъл в законна сила и въпросът за дължимостта на сумите към момента на издаване на акта не може да бъде пререшаван в рамките на исково производство по реда на предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. В случай, че актът все още не е връчен на лицето, то срок за обжалване на е започнал да тече и редът, по който адресатът на акта следва да осъществи защитата си е администратинвноправен, а именно като обжалва акта, а не гражданскоправен по исков ред. Отделно от това, съобразно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето /в случая 2 жалбоподателят се позовава на нищожност на изпълнителното основание/.

Предвид гореизложеното, ирелевантно за настоящото производство се явява обстоятелството, че ищецът е прехвърлил предприятието си още през 2005г. и е заличен като ЕТ. Актът за установяване на задължения е издаден срещу ЕТ „Ч.-П. Ч.“, представляван от П. А. Ч.. Съобразно представените документи ЕТ с такова наименование изобщо не е съществувало към датата на издаване на акта, доколкото след договорът за продажба на предприятието, същото е продължило търговската си дейност под наименованието ЕТ „Ч.а – Ирена Ч.а“, представляван от И.Г Ч.а. В този смисъл след като актът е насочен към П. А. Ч. в качеството му на ЕТ „Ч.-П. Ч.“ същият е следвало да обжалва същия, като изложи съображенията си в жалбата.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че за ищеца липсва правен интерес и от предявяване на иск по чл.439 от ГПК.

Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай, доколкото се касае за изпълнително основание по отношение на публичноправно вземане, което е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, действително, както се сочи в частната жалба, за длъжника е налице реда за защита по чл.439 от ГПК – в този смисъл Определение № 5250 от 4.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2453/2016 г., VII о., Определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г., 5-членен с-в и др. Следва да се има предвид обаче същността на иска по чл.439 от ГПК, който е приложим само, когато се основава на факти, настъпили след производството, в рамките на което е издадено изпълнителното основание – напр. изтекла погасителна давност, плащане, прихващане и т.н. Изначалната недължимост на вземането /в случая към издаване на административния акт/ стои извън обхвата на иска по чл.439 от ГПК.

По изложените съображения се налага извод за правилност на прекратителното определение и за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6547 от 10.06.2024г., постановено по гр.д. № 5316/2024г. по описа на РС-Варна, 19 състав, с което е прекратено производството по гр.д. № 5316/2024г. по описа на РС-Варна, 19 състав, на осн. чл.130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на 3 предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4