Решение № 405 от 18.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20241100900485 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№20240305161436, подадена от „Ф.“ АД, ЕИК ******* срещу ОТКАЗ №202402221521473/28.02.2024година на АВ – ТРРЮЛНЦ за вписване п партидата на действителните собственици на дружеството, съгласно подадените от него документи. В жалбата се твърди, че неправилно длъжностното лице по регистрацията е тълкувало данните, посочени от жалбоподателя, тъй като при посочване на лицата, които същото иска да бъдат вписани, не са такива, които изпълняват, в качеството си на директори, ръководни длъжности в самото дружество, а имат такова качество в чуждестранно юридическо лице, което е едноличен собственик на капитала на мажоритарния акционер в дружествотожалбоподател, а именно „Е.П. 88“ ЕООД. Жалбоподателят твърди, че тези лица упражняват решаващо влияние върху дейността на българското дружество, защото именно те взимат решения от името на едноличния собственик на капитала на мажоритарния акционер в дружеството и поради това отговарят на легалната дефиниция на действителен собственик. За това им качество свидетелствува потвърдителното писмо от 31.07.2023година, което е подписано от тези лица. Твърденията на жалбоподателя в тази насока, твърди страната, са потвърдени от представената с жалбата книга на акционерите.моли отказът да бъде отменен и съдът да укаже на Агенцията да извърши вписване на заявеното обстоятелство.

В подадения от АВ – ТРРЮЛНЦ отговор на жалбата се съдържа искане същата да се отхвърли, поради нейната неоснователност, като се повтарят мотивите на длъжностното лице, които са обосновали постановения от него 1 отказ за вписване.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Подадено е заявление, образец Б7, с вх.№202402222152147, с което се иска вписване на обстоятелства по смисъла на чл.63, ал.1 и 4 ЗМИП.

Към заявлението страната-заявител е представила декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП с нотариална заверка, осъществена от нотариус Р.Р., на 21.02.2024година от нотариуса, на подписа на Х.П., под рег. №2317.

Представени са и декларации по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ; свидетелствуващ документ по Закона за дружествата от 2006г., съобразно който дружеството №9075831 Ю.П./Р.И.Ко Лимитид е учредено на 06.06.2014г. и има директори, посочените в документа лица, документът е апостилиран.

Представено е потвърдително писмо от 31.07.2023година, изразяващо съгласие на директорите на преждепосоченото чуждестранно юридическо лице, в това им качество, поради обстоятелството, че не са в състояние да посочат крайния действителен собственик на дружетвото, което от своя страна е едноличен собственик на капитала на дружеството, учредено по българския закон, да бъдат посочени, включително чрез идентификационните им данни, като лица, действащи като висши ръководни органи на Ю.П. Ко Лимитид.

На заявителя са давани две последователни указания, свързани с представяне на документи, удостоверяващи притежанието на капитала на чужедстранното юридическо лице, за да се приеме, че е налице основание на хипотеза по параграф 2, ал.5 от ДР на ЗМИП; да се представят доказателства, които позволят приследяване на веригата от собственици, за да се установи, че реално не може да се посочи действителният собственик на капиталафизическо лице, респ. че действителния собственик е публично дружество, за да се определи такъв на основание преждепосочения параграф.

В изпълнение на тези указания дружеството е представило книга на акционерите, за да установи, че юридическото лице, което е в управителното тяло на дружеството има качество на акционер, а едноличен собственик на същото е чуждестранното лице, на което директори са посочените три физически лица, за които се иска вписване, но не и в хипотеза по параграф 2, ал.5 на ДР на ЗМИП.

Въз основа на тези действия и представени от заявителя документи, административният орган постановява атакувания отказ №202402221521473/28.02.2024година, като го мотивира с това, че не са представени доказателства за приложение на хипотезата по 2, ал.5 на ДР на ЗМИП.

Отказът е връчен на страната на 01.03.2024година.

Жалбата е постъпила в АВ на 05.03.2024година и се явява процесуално допустима, като подадена в срока от надлежна страна, имаща интерес от обжалване.

По нейната основателност.

2

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, и нформацията и данните по чл. 61, ал.1 от същия закон (информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права) се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона: 1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква “в”; д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква “б”; 2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1 , включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица; 3. данните по т.

1, букви “а” – “г” на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1 , не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това; 4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 - 3.

Съгласно чл. 50а, ал. 1 и, ал. 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7, което се състои от две части: част I. обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и, ал. 4 ЗМИП и част II. обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, като се попълва само частта, съответстваща на обстоятелствата, подлежащи на вписване по съответния закон. В зависимост от заявените за вписване обстоятелства към заявлението се прилагат съответно: 1. декларация по чл.

63, ал. 4 ЗМИП; 2. документ, установяващ съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон; 3. документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър 3

БУЛСТАТ; 4. нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП .

Целта на вписванията е посочена в закона и това е установяване на действителният собственик на дружеството, което съгласно нормата на чл.59 ЗМИП е дейност по идентифициране на физическото лице, което е действителен собственик, коята идентификация се извършва чрез посочените в закона спрявки и документи.

Законът поставя изискване в тези документи и справки да се съдържат документи и справки, които дава възможност да се установи характерът и вида на собствеността или контролът съгласно § 2 от допълнителните разпоредби, както и да няма съмнение, че лицето, за което е получена информация по т. 1, е актуалният действителен собственик.

В настоящия случай подаденото заявление съдържа искане като действителни собственици на дружеството да бъдат вписани лицата, участващи в колективното управително тяло на дружеството на дружеството, което е едноличен собственик на капитала и е чуждестранно юридическо лице, притежаващо собствеността на капитала по отношение на бэлгарското дружество, част от колективното управително тяло на настоящия жалбоподател. За чуждестранното юридическо лице е представен документ, установяващ правосубектността му.

В жалбата е направено изрично уточнение, че участващите в управлението на това чуждестранно юридическо лице са подали декларация, с която се съгласявт да бъдат вписани като действителни собственици и че това е хипотеза, различна от тази, която е очертана с нормата на параграф 2, ал.5 ДР на ЗМИП.

За това, че хипотезата е различна съдът няма съмнения.

Въпросът е дали е възможно да се приеме, че с подаване на тази декларация и изразено от дружеството, чрез неговия представляващ, съгласие за вписване на тези чуждестранни граждани като действителни собственици е изпълнение законовото задължение.

По виждане осъществените от жалбоподателя стъпки за разкриване на действителните собственици на дружеството не водят до изпълнение на задълженията.

В разпоредбата на § 2. (1) от ДРЗМИП е дадена легална дефиниция на това кое лице е действителен собственик на дружеството – тези физически лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1/.по отношение на юридическите лица и другите правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства; 2/. индикация за косвено притежаване е налице, когато 4 акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

Следователно контролът, който е възможно да се осъществява от опрелен кръг лица стои в основата на извода за това кой е действителен собственик.

Съгласно § 2. (3) от ДРЗМИП "Контрол" е контролът по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.

Нормата има препращащ характер към разпоредбите на ТЗ, които сочат хипотези на контрол, общото между които са предпоставките за упражняване на управителни права в дружеството, към които законодателят е прибавил възможността за упражняване на решаващо влияние върху юридическото лице при вземане на решения по посочените въпроси в текста на алинея три от цитираната разпоредба, като тези възможности законодателят изрично сочи, че не свързва с притежание, защото притежанието е първият критерий по който се определя действителния собственик.