Решение № 302 от 29.09.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Костинброд, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20261850100061 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба от “ЦГМ“ ЕАД, гр. С., ЕИК****, представлявано от Р. М. и С. А., чрез адв. М. Г.- САК, против С. Н.

А., от гр. Г..

С исковата молба е предявен установителен иск от страна на ЦГМ“ ЕАД, гр. С., ЕИК****, представлявано от Р. М. и С. А., чрез адв. М. Г.- САК, против С. Н. А., от гр. Г., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 25, 56 евро, ведно със законната лихва от подаването на заявлението в съда- 25.09.2025 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение, по ч. гр. д. №910/2025 г. по описа на РСПавликени- иск по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Твърди се, че ответникът е собственик на автомобил с рег. номер ****, марка VW, като на *****. същият е бил паркиран на ул. „П.“, която попада в Синя зона на гр. С., без да бъде извършено заплащане на паркирането. При извършена проверка в 09:55:55 ч. от служители на „ЦГМ“ ЕАД, е констатирано, че автомобилът е паркиран без заплащане на дължимата според Наредбата за организация на движението на територията на СО (НОДТСО) цена и с оглед резултата от проверките са поставили техническо 1 средство „скоба на автомобила.

Сочи се, че в процесния случай техническото средство „скоба“ е било самоволно премахнато в нарушение на чл. 125, ал.1 от НОДТСО, който забранява освобождаването на принудително задържаните ППС от приложеното техническо средство тип „скоба" от други лица, освен от упълномощените за това.

Твърди се, че по случая е заведена преписка под вх. номер 23000013820/20.08.2025 г. на 6-то РУ на МВР, като до момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, не е извършено плащане на дължимите суми.

Сочи се, че в решение № 73 от 17.12.2015г. на СОС са определени цените за паркиране в зоните за почасово платено паркиране, като за „Синя зона“ цената е 2 лева на час, и цената за принудително задържане на МПС с техническо средство скоба - 30 лв.

За процесния ден 08.07.2025 г. ответникът е натрупал задължение в размер на 25.56 € (50 лв)., от които 15.34€ (30 лв.)- цена за принудително задържане и 10.236 (20.00 лв.) престой за деня.

С горните твърдения се отправя искане да се признае спрямо ответника, че дължи на „ЦГМ“ ЕАД , сумата 25.56 € (50 лв)., от които 15.346 (30 лв.) - цена за принудително задържане на автомобила й с рег. номер ****, марка VW на *****. и 10.236 (20.00 лв.) престой за деня, ведно със законната лихва от 25.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното производство в размер на 10.86€ (21,25 лв.) държавна такса и 204.526 (400 лв.) адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с претенция с правна квалификация чл.

422, ал. 1, ГПК, вр.чл.415 ГПК. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по предявения установителни искове по чл. 422, ал.

1 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно 2 доказване, че на процесната дата, час и място е било извършено описаното в исковата молба деяние, както и факта, че ответницата е собственик на процесния автомобил.

По делото се установи, че е било образувано ч.гр.д.№910/2025г. по описа на РС- Павликени, в хода на което е била издадена заповед за изпълнение №530/25.09.2025г., на основание чл.410 ГПК, против длъжника С.

Н. А. за посочените в ИМ суми.

С разпореждане от 26.01.2026г., постановено по посоченото ч.гр.д., съдията- докладчик е дал указания на заявителя да предяви в срок ИМ. ИМ е подадена на 20.02.2026г., поради което съдът намира, че същата е редовна и допустима.

От приложените към исковата молба документи, които са приобщени като писмени доказателства по делото се установява къде и кога е била поставена скоба, на кое МПС, служителите които са го били направили, така и участъците, в които е имало зона за почасово платено паркиране. По делото е приобщен и снимков материал и схема на процесното МПС и участъка, където се е намирал същият.

Наред с това се установи, че е настъпила изискуемост на посоченото вземане.

Предвид направения извод съдът намира, че следва да се потвърдят предявените претенции от страна на ищеца в цялост.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК , както следва:

Сума в размер на 12, 78 евро евро за ДТ в исковото производство, както и сума в размер на 200 евро за адв. възнаграждение.

В случая в заповедното производство ищецът е направил и доказал разноски за държавна такса в размер на сумата 21, 78 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева/204,60евро.

С оглед горното на ищеца следва да му се присъдят разноски за заповедното производство в посочения по горе общ размер от 226, 38 евро.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЦГМ“ ЕАД, гр. С., ЕИК****, представлявано от Р. М. и С. А. и С. Н. А., ЕГН**********, от гр. Г., че С. Н. А., дължи на ищеца сумата от 25, 56 евро, ведно със законната лихва от подаването на заявлението в съда- 25.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №530/25.09.2025 г., по ч. гр. д. №910/2025 г. по описа на РСПавликени.

ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , ДА ЗАПЛАТИ на „ЦГМ“ ЕАД, гр. С., ЕИК****, представлявано от Р. М. и С.

А., сума в размер на 226, 38 евро за сторени разноски в заповедното производство, както и сума в общ в размер на 212, 78 евро за сторени разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4