Решение № 2028 от 03.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 2368/2025
- Вид
- Решение № 2028
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 2266 от 18.02.2025 · РОСИ ПЕТРОВА МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 130 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2028 гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА Административно наказателно дело № 20251110202368 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Т. М. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. П. Г., срещу Заповед за задържане на лице рег. № 222зз-82/20.01.2025 г. от 20.01.2025г., издадена от Х. А. Е. - командир на отделение при 03 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по отношение на Т. М. К., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Развиват се доводи за липса на посочени както фактически, така и правни основания за задържане на лицето, като се излагат аргументи, че заповедта не е връчена на жалбоподателя.
В съдебното заседание, в което е даден ход по същество жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Г., която пледира за отмяна на оспорената заповед, поради неясно описание на основанието за задържане, като поддържа, че в заповедта е посочено единствено като текст, че е извършена на лека телесна повреда при условията на домашно насилие, но не е конкретизирано от кого, срещу кого, нито са конкретизирани обстоятелства на извършване, въз основа на които е направен извод, че са налице условията на домашно насилие. По изложените съображения претендира отмяната на 1 атакуваната заповед за задържане, както и присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът Х. А. Е. – полицейски орган при при 03 РУ – СДВР, редовно призован, се представлява от юрк. Стр., редовно упълномощен, който оспорва жалбата. Излага доводи за законосъобразността на процесната заповед за задържане, тъй като са спазени фактическите и правни основанията задържането. Моли жалбата да се остави без уважение. Сочи, че няма основания за отмяна на атакуваната заповед и моли същата да бъде потвърдена като законосъобразна Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Депозирани са и писмени бележки от ответника, чрез юрк.
Калина Стр.а-Г., в които се излагат съображения за неоснователност на подадената жалба.
Софийска районна прокуратура – редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 222зз-82/20.01.2025 г. от 20.01.2025г., издадена от полицейски орган при 03 РУ-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по отношение на Т. М. К., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
Посочено е, че задържането му е във връзка с данни за извършено престъпление „лека телесна в условията на домашно насилие' ‘. Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя, за което свидетелства разписката към заповедта. От заключението на съдебната графическа експертиза се установява, че положените върху заповедта подписи за връчване са на жалбоподателя, като съдът кредитира заключението на експертизата като пълно и обосновано.
Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск на Т. М. К. от 20.01.2025 г., декларация за правата на задържаното лице от 20.01.2025 г., от жалбоподателя, разписка за върнати вещи на задържаното лице, специфична длъжностна характеристика за издателя на заповедта, от които се установява, че длъжностното лице, издало процесната заповед притежава компетентността да издаде същата, както и спазване на правилата за издаване на заповедта.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: Заповед за задържане на лице рег. № 222зз-82/20.01.2025 г. от 20.01.2025 г., Протокол за обиск от 20.01.2025 г., декларация за правата на задържаното лице от 20.01.2025 г., от жалбоподателя, разписка за върнати вещи на задържаното лице, специфична длъжностна характеристика за издателя на заповедта, както 2 и от останалия доказателствен материал, заключение на съдебна графическа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски служител при 03 РУ – СДВР – компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал.
1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му - да обжалва пред съда законността на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, 3 съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение от 25.05.2023 г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.
В случая в оспорената заповед като фактическото основание за задържането е посочено „лека телесна в условията на домашно насилие' ‘, а като правно основание - разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – данни, че лицето е извършило престъпление.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление, като предоставя 4 възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление.
По случая има образувано досъдебно производство № 227 ЗМК146/21.01.2025 г. по описа на 03 РУ - СДВР, пр. пр. № 2445/2025 г. по описа на СРП. Досъдебното производство е образувано по чл. 131, ал.
1, т. 5а, вр. чл. 130 от НК. Изложеното обуславя извод за обоснованост на необходимостта от прилагане на процесната ПАМ, след като са били налице данни за извършено престъпление, с цел предодвратяването на извършване на противообществени прояви по преценка на компетентните органи.
За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Това дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по-малко се изисква престъплението да е несъмнено и категорично установено или съпричастността на лицето към него. Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето с конкретното престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, нито изисква достатъчно доказателства за извършено престъпление. Необходимо е само да се констатира наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което не е оборено към момента на взимане на ПАМ. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното производство. Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението да са установени преди извършване на задържането.
Разпечатката съдържа 34 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dcfd413d-f177-459b-aca0-f2bf1ec36b00