Решение № 1367 от 28.04.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1367

Плевен, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

При секретар БРАНИМИРА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ административно дело № 20267170700104 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Административното дело е образувано по жалба на Ш. Н. Ш. с [ЕГН] и адрес с. Глава, общ. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], чрез адв. Д. П.-АК Плевен, с посочен адрес за призоваване и съобщения гр. София, [улица], подадена против ЗППАМ № 25-0432-000386 от 26.01.2026 г., издадена от началник сектор към ОД МВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив.

С оспорената ЗППАМ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Така наложената мярка е за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.1 от ЗДВП, изразяващо се в управление на 17.12.2025г. на МПС с концентрация на алкохол 0,59 промила, установена с протокол от химическа експертиза.

Оспорващият счита обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че вината му за посоченото в заповедта нарушение не е безспорно доказана, който въпрос ще се изясни в производството по обжалване на наказателното постановление след издаването му. В заключение прави искане за отмяна на оспорената заповед и съдът да се разпореди да бъде върнато отнетото СУМПС. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния представител адв. Д. П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително навежда доводи, че в хода на лабораторното изследване на кръвта е използвана вакуумна епруветка с различен номер от тези, обект на експертизата, следователно изследваната кръвна проба не е тази, взета от жалбоподателя и административният орган неправилно се е позовал на този протокол. В тази връзка счита за недоказано управлението на МПС от Шибилев след употреба на алкохол. Претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище /л.52/ оспорва жалбата и прави искане същата да бъде отхвърлена като неоснователна. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2026г. против Ш. Н. Ш. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД № 0509657 за това, че на 17.12.2025г. в 22:15 ч. в с. Брестник, общ. Родопи, на [улица]до №18А с посока на движение от север към юг, като водач на лек автомобил Форд Галакси с рег.№ [рег. номер] негова собственост, управлява горепосоченото МПС след употреба на алкохол с концентрация 0,59 промила, установена с Протокол за изготвена химическа експертиза № 3489/18.12.2025г. Актосъставителят приел, че деянието представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП. С акта били иззети като доказателство СУМПС [номер], СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с номер [рег. номер]. Шибилев подписал АУАН без възражения и същият му бил връчен на 26.01.2026г.

На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 111708 заедно с 8 бр. холограмни стикера за сигурност и валидност на пробата сер. А, № 116808 с час на връчване 23:20 часа и време за явяване в УМБАЛ „Св. Г.“ - гр. Пловдив до 120 минути от връчване на талона. Въз основа на издадения му талон за изследване Шибилев дал кръвна проба в указания срок, като резултатът от извършеното химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол е обективиран в Протокол № 3489/18.12.2025 г. на Базова научно-техническа лаборатория към ОДМВР - Пловдив. От протокола е видно, че кръвната проба е била предоставена в два броя вакуумни епруветки със сива капачка, съдържащи стабилизатор и антикоагулант (всяка с обем 4 мл), със стикери № 111708-4/А116808 и № 111708-5/А116808, запечатани в прозрачен полиетиленов плик, надписан с ръкописен текст „Шибил Николаев Шибилев“, с мастилени печати с надпис „Д-р Стилияна Тачева“ и саморъчни подписи върху тях. В хода на изследването била използвана вакуумна епруветка, запечатана със стикер № 306840-3/А041131, като установеното количество алкохол (етанол) в кръвната проба било 0,59 промила.

За това нарушение и въз основа на съставения АУАН, Началникът на сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане спрямо Ш. Н. Ш. на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Към административната преписка освен описаните по-горе доказателства са представени още лист за преглед на Шибилев в УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив с № 140301/18.12.2025г., докладна записка за отказа на водача да бъде тестван с техническо средство, мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по първоначално съставен АУАН против Шибилев за отказа му да бъде тестван, справка за нарушител/водач.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е подписана и е подадена от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт и пред местно компетентния съд. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание и е подадена в срок – ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 26.01.2026г., а жалбата е подадена директно в Административен съд - Плевен на 04.02.2026 г. Изпълнени са указанията на съда за внасяне на държавна такса за образуване на производството. Ето защо жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд - Плевен намира същата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответствието му с целта на закона.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са служби за контрол по ЗДвП, за което е представена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР. Директорът на ОДМВР - Пловдив съобразно предоставената му възможност в закона, със своя Заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. е оправомощил по т.I.6. началниците на сектор/група Охранителна полиция в РУ при ОДМВР - Пловдив да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б.“а“, т.6 и т.7 от ЗДвП. Процесната ЗППАМ е издадена при позоваване на посочената заповед на Директора на ОДМВР – Пловдив и от длъжностно лице, посочено в нея. Нарушението е извършено на територията, обслужвана от ОДМВР - Пловдив, следователно процесната заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган – от началника на сектор към ОДМВР - Пловдив, РУ 01 Пловдив.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочен е с трите си имена, длъжност и месторабота актосъставителя, датата, часа и мястото на извършване на нарушението, както и е индивидуализирано моторното превозно средство, управлявано от Ш. Ш. чрез посочване регистрационния номер на същото. Налице е и подробно описание на извършеното нарушение. С оглед на изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

АУАН е съставен и връчен на нарушителя при спазване на специалната процедура по ЗАНН, а заповедта е издадена въз основа на този акт и е връчена на оспорващия. При съставянето на акта нарушителят не е имал възражения по констатациите в него. Описаните факти не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението – на правилата за движение по пътищата. Характерът и предназначението на заповедите за прилагане на ПАМ са посочени в закона, а те са да се предотвратят и преустановят административните нарушения и да се предотвратят и отстранят вредните последици от тях. Следователно заповедта – предмет на настоящото производство, не е засегната от отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК.

Съдът намира за основателно оплакването на оспорващия, че заповедта е постановена в противоречие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ, в случая в чл.171, ал.1 от ЗДвП. Принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. Принудителната административна мярка се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага при обективно извършване на нарушение, тя не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното нарушение (чл.22 от ЗАНН).

Материалноправното основание за издаване на процесната ЗППАМ е да е установено по съответния регламентиран в закона и подзаконовите актове по прилагането му способ, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се обхващат от нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая ЗППАМ № 25-0432-000386 от 26.01.2026 г. е издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.