Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1296 от 23.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23731/2023
Вид
Решение № 1296
Подписан
23.01.2024
В сила
23.01.2024
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 16 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110123731 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от В. В. В. срещу [фирма], с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответното дружество да му заплати сумата от общо 750 лв. – представляваща обезщетение за претърпени от В. В. В. имуществени вреди, формирано както следва: сумата от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдеиствие във връзка с процесуално представителство пред СГС в производство по обжалване деиствията на ЧСИ, ведно със законната лихва от 01.07.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 73 лв., представляваща заплатени разноски за държавни такси за образуване на производство по обжалване деиствията на съдебния изпълнител, ведно със законната лихва от 13.07.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 25.59 лв., представляваща заплатена възнаградителна лихва по Договор за кредит No 694005/21.06.2022 г., ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на задължението, както и сумата 145.41 лв. – неустоика по същия договор, ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до изплащане на задължението, сумата от 31.02 лв., представляваща заплатена възнаградителна лихва по Договор за кредит No 730363/31.08.2022 г., ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 174.98 лв. – неустоика по същия договор за кредит, ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на задължението, както и сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинено безпокоиство, стрес, тревога, безсъние и притеснение, в резултат от незаконосъобразното образуване от ответника на изпълнително производство и налагане на запор върху банковата сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до 1 изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че в началото на 2020 г. разбрал, че срещу него и брат му О. В. В. било образувано съдебно производство от ответника за заплащане на неплатени в срок задължения, поради което на 24.01.2020 г. в централното управление на ответното дружество ищецът заплатил сумата от 286.74 лв., представляваща припадащата му се 1/2 част от общия размер на претенцията, предмет на образуваното гражданско дело. Сочи, че след като брат му починал на 10.01.2021 г., ищецът открил в личните вещи на брат си съобщение за образувано изпълнително производство по изп. дело No 20208410401956 по описа на ЧСИ Н. М., рег. No 841 на КЧСИ. Посочва, че е направил отказ от наследството на брат си още на 03.02.2021 г., които бил вписан надлежно в особената книга на съда под No 219/05.02.2021 г., като за последното обстоятелство ищецът уведомил ЧСИ М. с писмена молба от 06.08.2021 г., но въпреки това му било връчено съобщение с изх. № 043637/03.06.2022 г., ведно с изпълнителен лист по процесното изпълнително дело. На 09.06.2022 г. ищецът представил пред ЧСИ доказателства за надлежно изпълнение на задължението си към ответника, както и доказателства, че е отказал от наследството на брат си и отправил искане за прекратяване на производството. Междувременно В. В. В. установил, че са наложени запори на двете банкови сметки, на които бил титуляр, съответно в [фирма] и в [фирма] и без основание са изтеглени суми от тях, които били преведени в полза на ЧСИ М., както следва сумата от 329, 86 лв., преведена от [фирма] в полза на ЧСИ и сумата от 328, 96 лв., преведена от [фирма] в полза на ЧСИ. С разпореждане от 22.06.2022 г. съдебният изпълнител постановил отказ по искането за прекратяване на изпълнителното производство, които ищецът обжалвал и с решение No 2484/19.09.2022 г., постановено по гр. д. No 9129/2022 г. по описа на СГС разпореждането било отменено, а производството по изпълнителното дело – прекратено поради погасяване на дълга преди образуване на изпълнителното дело. Твърди, че във връзка с провелото се производство по обжалване на акта на ЧСИ М. сторил разноски за държавна такса пред СГС в размер от 25 лв., за такса в размер на 48 лв. по т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, както и за платено адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв. Сочи, че поради наличие на здравословен проблем със зрителните органи и влошаване на състоянието му в периода от м.08.2020 г. до м.12.2022 г., на ищеца се наложило спешно да претърпи редица прегледи и операции с цел запазване и заздравяване на зрителните органи. Излага твърдения, че поради противоправното налагане на запори по банковите му сметки по процесното изпълнително дело непосредствено преди извършване на медицинските процедури, последните били пряко възпрепятствани с оглед липсата на разполагаеми средства за тяхното заплащане, като ищецът бил принуден да сключи Договор за кредит No 694005/21.06.2022 г. и Договор за кредит No 730363/31.08.2022 г. със [фирма].

Поддържа, че в резултат от това е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в платените по двата договора за кредит лихви и неустоики. Твърди, че от противоправното поведение на ответника за ищеца са произтекли и неимуществени вреди, изразяващи се в причинено безпокоиство, стрес, тревога, безсъние и притеснение, които довели и до усложнение на заболяването на ищеца. След като научил за наложените запори от ЧСИ ищецът започнал да търпи огромно количество стрес поради невъзможността да заплати необходимите лекарски 2 интервенции, притеснението от своя страна довело до безсъние и ежедневна умора, причиняващи и умора на очите, зачервяване, парене и болка, станал по- тревожен, изнервен, обезпокоен, постоянно умислен и затворен в себе си. Ищецът изпитвал притеснение и срам и от евентуалната негативна реакция на колегите му, както и от това, че ще трябва да се откаже от предварително уговорените операции поради липса на средства. Твърди, че преживял шок, когато разбрал, че средствата по банковите му сметки са запорирани за задължения, които вече бил погасил, бил лишен от възможността спокоино да обслужва ежедневните си нужди, както и не успял да осъществи планираната лятна почивка със семеиството си. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество [фирма], с които предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба вреди. Твърди, че претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, представляващи сторени разходи от страна на ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отказа на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, както и за заплатени такси за последното, не се намират в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответника, което освен това не било противоправно и виновно, доколкото липсвало пълно погасяване на задълженията на ищеца преди образуване процесното изпълнително дело. Оспорва дължимостта на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от ищеца лихви и неустоики по два договора за кредит, като излага твърдение за липса на необходимост от сключване на същите, предвид наличие на разполагаеми средства в банковите сметки на ищеца, доколкото запорите били наложени до размера на задължението от 329.86 лв. Оспорва твърдението за неотложност на извършената медицинска интервенция, както и за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Поддържа, че не е разпространявал информация за образуваното изпълнително производство срещу ищеца. Оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство фискален бон от 24.01.2020 г., видно от който за аб. № *** в полза на [фирма] е заплатена сумата от общо 286, 74 лв., представляваща сбра от главница 225 лв., мораторна лихва 29,88 лв., съдебни разноски 25 лв. и законна лихва 6, 21 лв.

Приет като доказателство по делото е изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр.д. №59511/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в., с който О. В. В. и В. В. В. са осъдени да заплатят на [фирма] разделно по ½ от следните суми 202, 94 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 17.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 25,18 лв. за периода от 31.10.2016 г. до 07.10.2019 г., 22, 71 лв.

3

– цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва 17.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху цената за дялово разпределение в размер на 4, 70 лв. за периода от 31.10.2016 г. до 07.10.2019 г., както и сумата 75 лв. разноски по делото, а именно 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконулстко възнаграждение, като е посочено, че В. В. В. е следвало да заплати следните суми – 112, 82 лв., ведно със законната лихва от 17.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 12, 59 лв. , мораторна лихва в размер на 2, 35 лв., 37, 50 лв. – разноски по делото.

От приетото като доказателство съдебно удостоверение от 03.02.2021 г., се установява, че по гр.д. № 5643/2021 г. по описа на СРС, 84 с-в е вписан отказ от наследството на О. В.

В., направен от В. В. В..

От приложеното по делото от ЧСИ Н. М., с рег. № 841 по изп.д. № 20208410401956/2020 г. се установява, че същото е образувано въз основа на молба от 17.06.2020 г. на взискателя [фирма] срещу длъжниците В. В. В. и О. В. В., въз основа на приложен към нея изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр.д. № 59511/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в. Видно от изпълнителното дело е изпратено съобщение с изх. № 061512/22.06.2020 г. от ЧСИ Н. М., с рег. № 841 по изп.д. № 20208410401956/2020 г., адресирано до О. В. В. като длъжник, с което длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден на 26.05.2020 г. по гр.д. № 59511/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в, с който длъжникът е осъден да заплати на [фирма] ½ от следните суми: 225. 65 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2029 г. до окончателно изплащане на задължението, 25, 18 лв. – договорни лихви, 4, 70 лв. – наказателни лихви, 75 лв. – присъдени разноски разноски по изпълнителното дело както следва 53,51 лв. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни изпълнители, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и др. такси в размер на 108 лв. В делото се съдържа молба с вх. № от 06.08.2021 г., подадена от В. В., с която длъжникът уведомява съдебния изпълнител, че другият длъжник – брат му О. В. В. е починал, както и че е отказал от наследството му. Видно от съобщение с изх. № 043637/22.06.2020 г. от ЧСИ Н. М., с рег. № 841 по изп.д. № 20208410401956/2020 г., същото е адресирано до В. В. В. като длъжник, с което длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден на 26.05.2020 г. по гр.д. № 59511/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 157 св, с който длъжникът е осъден да заплати на [фирма] ½ от следните суми: 225. 65 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, 25, 18 лв. – договорни лихви, 4, 70 лв. – наказателни лихви, 75 лв. – присъдени разноски по изпълнителното дело както следва 58,90 лв. такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни изпълнители, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и др. такси в размер на 108 лв. С Разпореждане от 22.06.2022 г., постановено по изп.д. № 20208410401956/2020 г. по описа на ЧСИ Н. М., съдебният изпълнител е отказал да уважи постъпилата молба с вх. № 4