Решение № 84 от 19.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000281 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба депозирана от Н. М. Х. от гр.Варна срещу решение № 457/18.10.2022 г. постановено по т.д.

№ 150/2021г. по описа на ВОС, в частта с която съдът е отхвърлил, като неоснователен предявения от Н. М. Х. – Бейкър срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище гр.София, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шумаров иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит НЬ34618/08.04.2008 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Н. М. Х., изменен с допълнителни споразумения към Договор за потребителски кредит HL34618M8.04.2008 г. от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл Сървисис” АД и Н. М. Х., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Въззивницата счита решението в обжалваната му част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения с подробно изложения съображения за това.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на Н. Х..

Постъпила е и въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу решение № 457/18.10.2022 г. постановено по т.д. № 150/2021г. по описа на ВОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на Н. М. Х. – Бейкър от гр.Варна, сумата от 17 516.78 швейцарски франка, представляваща платена без правно основание от ищцата разлика между размер на договорена възнаградителна лихва и заплатена в резултат на едностранно увеличена от страна на банката лихва по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Н. М. Х., изменен с Допълнителни споразумения от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 1

27.02.2014 г., за периода от 11.01.2016 г. до 11.01.2021 г. , ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сумата от 16 513.83 евро, платена от ищцата без правно основание по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Н. М. Х., изменен с Допълнителни споразумения от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., за периода от 11.01.2016 г. до 11.01.2021 г. , представляваща курсови валутни разлики, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно, необосновано и постановено в несъответствие с материалния закон.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Н. Х., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ВОС са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България” АД и Н. М. Х., изменен с Допълнителни споразумения от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г.; за осъждане на кредитодателя да заплати на кредитополучателя сума в общ размер от 37 018,45 евро (след допуснато изменение на иска чрез увеличението му), включваща сумите от: 34 981,02 евро-лихва за периода от 08.01.2016 г. до 08.01.2021 г.; 1 691,43 евро – такси, и 346 евро- застраховки за периода от 11.01.2016 г. до 11.01.2021 г., като платени при изначална липса на основание по Договора за потребителски кредит и Допълнителните споразумения към него, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; за осъждане на кредитодателя да заплати на кредитополучателя на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 17 516,78 швейцарски франка (след допуснато изменение на иска чрез увеличението му), съставляваща разликата между размера на договорената възнаградителна лихва и заплатената такава за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021г., в резултат на едностранно увеличение на лихвения процент от страна на банката, като платена без правно основание по Договора за потребителски кредит HL 34618/08.04.2008 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за осъждане на кредитодателя да заплати на кредитополучателя на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 23 913 евро, представляващи курсови валутни разлики за периода от 11.01.2016г. до 11.01.2021г., като платена без основание, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове на 08.04.2008 г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата сума в размер на равностойността на швейцарски франкове на 52 300 евро по курс купува за швейцарски франк към евро на „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) в деня на усвояване на кредита, с краен срок на погасяване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, съгласно Приложение № 1 към договора.

Ищцата сочи, че в договора по отношение на отпуснатата сума била посочена единствено равностойността й в евро, но не и равностойността на кредита в швейцарски франкове. Твърди се още, че от договора не се установява и дата на усвояване на кредита и приложимия курс „купува“ за швейцарски франк на банката, тъй като такава информация не е посочена в Приложение № 1 към договора от 08.04.2008 г., макар и страните да са положили подписите си. Твърди се, че ищцата е усвоила предоставената като кредит сума в евро, тъй като откритата й сметка в швейцарски франка е блокирана, като сочи, че усвояването в швейцарски франка е формално, поради невъзможността за разпоредителни 2 действия от сметката в тази валута. Твърди, че по този начин се постига неравноправие, доколкото в договора не е предвидено приложението на обективен курс или индекс, съобразно който размерът на задължението да е обективно определяем. Ищцата твърди, че в договора липсва и формула, съобразно която се изчислява базовия лихвен процент, както и че не е предвиден механизъм за едностранно увеличение на лихвения процент. Ищцата излага, че и при подписването на всяко допълнително споразумение размер на главницата в швейцарски франкове не е бил посочен в съдържанието им.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е оспорил исковете с твърденията, че не е налице неопределеност на задължението, не е извършвано едностранно изменение на съдържанието на договора по отношение на валутата на кредита и преобразуването на задължение, поето в една валута, в задължение в друга валута. Твърди се, че клаузите на договора и на допълнителните споразумения са ясни и разбираеми за кредитополучателя.

Страните са изразили своето съгласие за извършване на превалутиране на кредита по курс „купува“ на банката към датата на усвояването. Твърди се, че курс „купува“ на банката е бил оповестен публично, поради което и кредитополучателят може да прецени точният размер на кредита в швейцарски франкове. Сочи, че сключването на договори при определяне на променлива лихва е абсолютно допустимо.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните са възникнали облигационни отношения по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г. в швейцарски франкове, по силата на който (чл. 1, ал. 1) ответникът се е задължил и е предоставил на ищцата потребителски кредит в размер на равностойността на швейцарски франкове на 52 300 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД (понастоящем „Юробанк България“ АД) в деня на усвояване на кредита, с краен срок на погасяване 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, съгласно Приложение № 1 към Договора (чл. 5, ал. 1).

Цялото вземане на банката е било обезпечено с ипотека на недвижим имот, представляващ Офис, находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола“ № 103, ведно с 4,30 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, както и 25,30 кв.м. ид.ч. от дворното място, собственост на ипотекарния длъжник ЕТ „ТСТ - Н. Х.“. Към датата на подписването на договора, ищцата е поела задължението да върне кредита по погасителен план, какъвто към датата на договора не е подписван между страните и не й е предоставен при сключването му.

Съобразно разпоредбата на чл.430 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Предвидено е, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката и че договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. Процесният договор безспорно съдържа всички елементи на договор за банков кредит по см. на чл.430 ТЗ, сключен е от надлежна страна като кредитодател и в предвидената от закона форма, т. е. не може да се говори за пълна нищожност на същия. В тази връзка, по отношение оплакванията на ищцата за липсата на погасителен план, доколкото от съдържанието на Директива 3

2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета, както и от разпоредбата на чл.430 ТЗ следва, че погасителният план не е компонент от договора за банков кредит и същият има информационна функция, това отново не може да се приеме като основание за нищожност на договора. В чл.10, пар.3 от Директивата е предвидено изискване кредитодателят да предоставя на потребителя безплатно и по всяко време през действието на договора за кредит на извлечение под формата на погасителен план. В случая от данните по делото за съда следва извод, че такава информация е предоставяна в по-късен етап от момента на сключване на договора и усвояването на кредита, при условие, че за времето след сключване на договора ищцата е извършвала в един дълъг период от време плащания.

На следващо място, по отношение уговорения в чл.1, ал.1 от договора размер на кредита е предвидено в чл.1, ал.2 от Договора, че за приложимия курс „купува“ за швейцарски франк към евро в деня на усвояване на кредита, както и за конкретно определения съобразно него размер на кредита в швейцарски франкове, страните следва да подпишат приложение № 1, като в същото е следвало да бъде изрично посочен размера на сочени стойности – курс „купува“ и точен размер на кредита. Действително в подписаното между страните в деня на сключване на договора приложение 1 тези стойности не са индивидуализирани както е било уговорено.

В чл.2 от договора страните са уговорили и конкретните условия за реалното усвояване на кредитната сума, както следва: разрешеният кредит се усвоява по конкретно посочена блокирана сметка в швейцарски франкове – чл.2, ал.1 от договора, като със сключването на договора, кредитополучателят дава съгласие и оправомощава банката служебно да преведе равностойността на швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към евро по търговски курс на банката за съответната валута в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл.2, ал.5 от договора курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лека на същата банка, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката, т.е. уговорено повторно превалутиране.