Определение № 226 от 17.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500283 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. чл.129, ал.3 от ГПК, образувано по Частна жалба вх.№7199/31.05.2024 г., подадена от А. Р. Х. и Д. А. А., чрез адв. Н. Н., против Определение №420/22.04.2024 г., по гр.д.№96/2024 г. на ОС – С.З., VIII гр.с., с което е върната подадената от жалбоподателите Искова молба вх.№1835/07.02.2024 г. от регистратурата на ОС – С.З., срещу ответниците И.В.Д. и Д.П.Д., с която е предявен иск за ревандикация на недвижим имот. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че дадените от съда указания не сочат на съществени процесуални пречки за развитие на исковия процес по иска с правно основание чл.108 от ЗС – практиката приема, че вписването на исковата молба не е основание за нередовност на иска, тъй като е от значение за противопоставимостта на правата на самите ищци; ищците не са отказали вписване на исковата молба, а са обявили на съда възникнали нови обстоятелства, препятстващи възможността на страната и адвоката да изпълнят указанията; цената на иска е посочена в исковата молба, а данни за данъчната оценка се съдържат в приложените към исковата молба писмени доказателства, а искането за нова данъчна оценка са направили самите ищци; съдът не е дал указания на ищците, че данъчната оценка е необходима, за да се определи държавната такса - съдът определил такава и ищците я внесли, като едва с обжалваното определение съдът посочил, че е имал нужда от актуална данъчна оценка; съдът не предупредил ищците за евентуалните неблагоприятни последици, нито изискал доказателства за твърдените особени непредвидени обстоятелства, а направо прекратил делото; съдът едва с крайния акт е посочил, че не е могъл да определи родовата подсъдност; налице е нарушение на принципите на служебното начало, като съдът не изискал сам от общинската администрация данъчната оценка, както и не разпоредил сам вписването на исковата молба, което изрично 1 било поискано от ищците. Тъй като съдът бил събрал от ищците такса, преди да се увери в цената на иска, при условията на евентуалност – ако жалбата бъде оставена без уважение, прави искане за връщане на заплатената държавна такса. Настоява за отмяна на обжалваното определение.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК чрез ССЕВ, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.8 от делото на ОС, внесена е дължимата държавна такса, частната жалба отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба не подлежи на връчване на насрещните страни, на основание чл.129, ал.3, изречение второ от ГПК.

При извършване на служебна проверка на обжалваният съдебен акт съдът констатира, че същият е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Определението е постановено в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за редовността на исковата молба, с която е сезиран, поради което е допустимо.

По правилността на обжалваното определение, съдът намира следното:

С върнатата искова молба ищците са предявили ревандикационен иск, с който искат да бъде установено по отношение на ответниците правото им на собственост върху недвижим имот – СОС с идентификатор ....., и да бъдат осъдени ответниците да им върнат владението върху имота. Сочат, че процесния недвижим имот е придобит по наследство, като съсобствеността върху имота не е прекратена, тъй като производството по съдебна делба не е приключило.

Постановеното решение за извършване на съдебната делба е нищожно, тъй като в производството не са били конституирани всички наследници. Постановлението за възлагане на недвижим имот, с който ответниците се легитимират като собственици, е нищожно, и ответниците не са станали собственици на целия имот. Сочат като основание за собствеността си осъществено от тях давностно владение върху имота за периода от 1992 г., въз основа на което считат, че са придобили собствеността върху целия имот.

В титулната част на исковата молба са посочили цена на предявения иск 52 000 лв. С исковата молба не е представено удостоверение за актуална данъчна оценка на имота – предмет на предявения иск. С Разпореждане №120/22.02.2024 г. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като ищците не са посочили периода, в който твърдят да са осъществявали давностното владение върху имота, констатирал е, че искът е оценяем, като цената му се определя от данъчната оценка, каквато ищците не са представили, което е пречка и за определяне на родовата подсъдност на спора, както и действително дължимата държавна такса. Тъй като ищците са посочили цена на иска 52 000 лв., дължимата държавна такса според обявената от тях цена на иска е изчислена от съда в размер на 520 лв.

Констатирано е, че липсва заверка за вярност на част от представените с исковата молба доказателства. Тъй като исковата молба и представените с нея писмени доказателства са депозирани по електронен път, съдът е констатирал и необходимостта да бъдат изготвени 2 преписи от тях за насрещните страни, за които ищците следва да заплатят съответната държавна такса по чл.102з, ал.3 от ГПК. Също така съдът е установил, че исковата молба подлежи на вписване. С разпореждането са дадени указания на ищците за отстраняване на констатираните нередовности, съгласно мотивната част на разпореждането, в едноседмичен срок от връчване на разпореждането. Указано е в същия срок да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ОС – С.З. в размер на 4% от ¼ от цената на иска, както и дължимата държавна такса за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията.

Указано е, че исковата молба подлежи на вписване, което следва да сторят в същия срок, и да представят в същия срок доказателства, че исковата молба е вписана. Указани са на ищците последиците от неизпълнение на указанията на съда в срок.

Препис от разпореждането е връчен на ищците, чрез процесуалния им представител, на 11.03.2024 г. В указания срок, на 18.03.2024 г. чрез ССЕВ, е депозирана молба, входирана в регистратурата на съда с вх.№3736/19.03.2024 г., за продължаване на определения от съда срок за изпълнение на указанията. С молбата се заявява, че не се поддържат в този процес „твърдения и възражения за изтекла погасителна давност“, и моли такива да не бъдат разглеждани, а се поддържат останалите изложени основания. Сочи се, че всички приложения към исковата молба са надлежно заверени от адвоката с КЕП, като ако това не е достатъчно, да се даде възможност на ищците да ги заверят на място в съда със стандартна заверка на документите. В изпълнение на част от указанията на съда са представени вносни бележки за внесени държавни такси в размер на 520 лв. с основание „Д.Т. за иск за собственост“, и в размер на 22 лв., с основание „размножаване на книжа“. Поискано е съдействие от съда за изпълнение на указанията за представяне на актуална данъчна оценка и схема на имота, както и за вписване на исковата молба, като е направено искане за издаване на съдебни удостоверения, с които ищците да се снабдят от Община К. и от СГКК съответно с актуална данъчна оценка и с актуална схема. Сочи се, че ищците са от гр. К., а адвоката практикува в гр. С., поради което са обективно затруднени да изпълнят в цялост указанията на съда в определения едноседмичен срок, поради което се иска срокът за изпълнение на указанията да бъде продължен с поне три седмици.

С Разпореждане №173/25.03.2024 г. съдът е приел искането за продължаване на срока за основателно, като го е продължил с четири седмици, като е посочил и крайната дата на срока – „до 19.04.2024 г. включително“.

В срока за изпълнение на указанията, на 19.04.2024 г. чрез ССЕВ, е депозирана нова молба от ищците, чрез техния процесуален представител, входирана в регистратурата на съда с вх.

№5386/22.04.2024 г., с която отново се иска продължаване на срока за изпълнение на указанията. Като основание за това е посочено обстоятелството, че ищците са заминали за Република Турция и в момента са там, поради което не са успели да осигурят получаването на съдебните удостоверения и вписването на исковата молба, а ангажираността на адвоката в гр. С. не му позволила да организира пътуване до гр. С.З.. С оглед на тези обстоятелства се иска продължаване на срока за изпълнение на процедурата по вписване на исковата молба, за да се даде възможност на адвоката да изпълни тези указания, вместо отсъстващите ищци.

3

С молбата се представят проекти за исканите удостоверения и внесена такса за издаването им.

С обжалваното определение съдът е приел молбата за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите за допустима, но неоснователна, тъй като посочените от молителя основания за това не са обективно възникнали, а изцяло зависими от волята на ищците и на техния процесуален представител, поради което е налице процесуално бездействие на ищците в определения срок да изпълнят указанията на съда. В продължения срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба не е представена актуална данъчна оценка, въз основа на която да се определи дали внесената от ищците държавна такса е достатъчна, както и да се определи родовата подсъдност на спора, не е представена схема на имота, и не е извършено вписване на исковата молба, с оглед на което и на основание чл.129, ал.3 от ГПК, исковата молба е върната и е прекратено производството по образуваното по нея гр.д.№96/2024 г. на ОС – С.З..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира постановеното от съда определение за неправилно, поради следните съображения:

С Разпореждане №120/22.02.2024 г. на ищците не са дадени надлежни указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба – указанията са дадени чрез общо препращане с диспозитива към мотивната част на разпореждането, при което не става ясно какви точно са указанията на съда. С диспозитива е указано на ищците да представят доказателство за внесена държавна такса в размер на 4% от ¼ от цената на иска, както и дължимата държавна такса за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията, като нито една от двете такси не е конкретно определена като размер, нито определена чрез ясно посочване на принципа, въз основа на който тя може да бъде определена от самите ищци. От мотивната част на разпореждането също не става ясно въз основа на кой документ ищците следва да изчислят дължимата от тях държавната такса – дали въз основа на изискваната от съда данъчна оценка, или въз основа на посочената от ищците в исковата молба цена на иска, както и дали определената от съда в мотивите държавна такса от 520 лв. е окончателната сума за държавна такса, която същите следва да внесат в срока за отстраняване на нередовностите, или се изисква и допълнителна държавна такса, с оглед данъчната оценка. Също така в диспозитива на разпореждането нито е посочен дължимият конкретен размер на държавната такса за изготвяне на служебни преписи от исковата молба и приложенията към нея, нито е посочено за колко преписа и за колко страници, и по колко лева на страница, следва ищците да се изчислят и да внесат държавна такса. С депозираната молба вх.№3736/19.03.2024 г. ищците са направили искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите, но също така са поискали и съдействие от съда за изпълнение на указанията, чрез издаване на съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабдят от Община К. и от СГКК съответно с данъчна оценка и със схема на имота.