Решение № 4824 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4824 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330100333 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780 против М. Х. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 86 и чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми по Договор за паричен заем № ****/**** година: 1000 – главница; 229,42 лева – договорна лихва за периода 14.12.2020 г. – 12.11.2021 г.; 288,01 лева – обезщетение за забава за периода 15.12.2020 г. – 27.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 7730/14.11.2023г. по ч.гр.д. № 16529/2023г. по описа на ПРС, XIV гр. състав.

Ищецът твърди, че на **** г. между ответника и трето лице – кредитор „Креди йес“ ООД бил сключен договор за паричен заем, при общи условия и спазване на ЗПК, с предоставена сума от 1000 лева, платима ведно с договорна лихва, в срок до 12.11.2021 г. Твърди, че ответникът не е извършвал плащания по договора.

1

Излага, че с Приложение № 1 от **** г. към договор за цесия от **** г. вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което ответникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към исковата молба в хода на процеса.

Поради липсата на погасяване, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7730/14.11.2023 г. по ч. гр. д. № 16529/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 13.11.2023 г. до погасяването. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Посочва, че съгласно условията на договора, същият следвало да бъде обезпечен с поне две от предвидените в чл. 6 обезпечения. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължал неустойка в размер на 930,58 лева, платима разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка.

Твърди, че чрез предвиждане на неустойка при непредоставяне на обезпечение кредиторът си осигурява допълнителна печалба, заобикаляйки изискванията, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че преценката за действителност на клаузата за неустойка и за нейния обоснован размер следва да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване критериите, заложени в т. 3 от ТР 1/2009 г. ОСТК на ВКС. Счита, че в настоящия случай неустойката е загубила присъщите й функции. Същата представлявала скрито оскъпяване на кредита, което създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и било в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави.

Били налице нарушения на изискванията на чл. 5, ал. 1, чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като потребителят не бил запознат с крайните задължения по договора и с действителния размер на ГПР. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16529/2023г. по описа на ПРС, XIV гр. състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с 2 правна квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.10а ЗПК и чл.86 ЗЗД.

При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за паричен заем от **** г., сключен с „Креди йес“ ООД, при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на валидна уговорка за връщане на кредита, ведно с договорна лихва, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на начисляването им; предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпването на падежа за погасяването му; прехвърляне на вземанията в своя полза с твърдения договор и приложение, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента.

С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение от **** г. н а основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че: между ответника и „Креди йес“ ООД е подписан договор за паричен заем от **** г., като предоставената сума от 1000 лева е усвоена; вземанията са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от **** г. към договор за цесия от **** г., за което ответникът е уведомен.

От представения по делото Договор за паричен заем № ***/**** г. /л.7/ е видно, че между „Креди Йес“ ООД в качеството на кредитодател и ответника, като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 1000 лева, при месечен лихвен процент по заема 3, 330 % и ГПР 48, 156 %. Посочена е обща сума за плащане 1229, 42 лева.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т.

3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 930, 58 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В настоящия случай, като обща дължима сума по договора е записана 1229, 42 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6, предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Видно от заключението по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза, която се цени от настоящия съдебен състав, при изчисляването на годишния процент на разходите /ГПР/ по процесния договор за заем са включени само разходите за възнаградителна лихва. Според вещото лице, Оскъпяването за срока на кредита с уговорената в чл.8 от процесния договор неустойка е 116.00%.

Следва да се посочи, че непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира едно евентуално повишаване на риска. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно 4 допълнително възнаграждение.

Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 48, 156 % и общата дължима сума– 1229, 42 лева не отговарят на действителните такива и в тях следва да се включи и сумата за неустойка. Съдебната практика приема, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 156 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, неустойката е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.