Решение № 663 от 05.08.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Шумен, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20253630102327 по описа за 2025 година

Предявени са отрицателни установителни искове, с правно основание чл.439 от ГПК.

В исковата си молба, ищецът Ц. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв. Д.С. от ШАК, излага, че е длъжник по ИД№483/2025 г. по описа на ЧСИ Р.Р., към което било присъединено ИД№602/2025 г. по описа на ЧСИ Р.Р.. Изпълнителното дело било изпратено на ЧСИ Р. за продължаване на принудителното изпълнение от ЧСИ Д.З.

Главницата по изп. лист, издаден по ГД№827/2016 г. по описа на ШРС се равнявала на сума от 14 340.00 лева, а главницата по изпълнителен лист, от 05.02.2016 г., издаден по гр.д.№3040/2013 г. по описа на ШРС била 6 250.00 лева. Ищецът заявява, че изп. процес е бил недопустим, тъй като молбата за образуването му не отговаряла на изискванията на чл.129, ал.1 от ГПК.

Делото било образувано по молба на трето лице- А. И., а не от взискателя, ответник в настоящото производство В. И. П., ЕГН **********, с адрес: ***.

Не било посочено, че соченото трето лице е пълномощник на взискателя.

Твърди, че по делото няма предприемани валидни принудителни действия, които да прекъсват давността, тъй като молбата за образуване имала порок, който не бил изправен от взискателя. Позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на горните вземания, изтекла през периода от 05.02.2016 г. до 12.02.2025 г.

1

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че не дължи на ответника сума в общ размер на 14 340.00 лева, от която 13 090.00 лева, представляваща част от сума по изпълнителен лист от 12.02.2020 г., издаден по гр.д. №827/2016 г. по описа на ШРС (частичен иск), като цялото задължение е в размер на 14 304, 93 лева, и сума от 1 250.00 лева, представляваща част от сума по изпълнителен лист от 05.02.2016 г., издаден по гр.д. №3040/2013 г. по описа на ШРС (частичен иск), като цялото задължение е в размер на 6 250.00 лева, поради погасяване на вземанията по изпълнителните листи по давност. Претендира и разноски.

В хода на делото поддържа претенциите.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита същия за недопустим и неоснователен, сочейки аргументи. Претендира разноски. Излага възражения за спиране и прекъсване на давността по отношение на оспорените вземания, поради което не е погасено правото му на принудителното им осъществяване.

По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Във връзка с представени по делото документи, находящи се по приложено копие на изпълнително дело, а именно: молба, находяща се на стр.1 от ИД№483/2025 г. по описа на ЧСИ Р.Р., документи, находящи се на стр. с №№132, 150, 156, 204, 219 и 300 от ИД№483/2025 г. по описа на ЧСИ Р.Р. и при оспорване истинността им, по отношение авторството на документите, касателно подписите, като на първия документ- подпис в графата до името А.

П., посочен като автор на документа, а на останалите- относно подписа на ответника В. П., положени в графата „Подпис“, съдът, с оглед обективираното изявление на процесуалния представител на ответника, че желае да се ползва от документите, е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорените документи, досежно проверка автентичността на документите, касателно подписите, положени за лицето издател. Така оспорените документи представляват по същността си частни диспозитивни документи и като такива притежават т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, 2 тежестта за доказване неистинността, (в настоящата хипотеза неавтентичността) на документите пада върху страната, която го оспорва.

Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, както е в настоящия случай, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Съобразявайки се със събраните по делото писмени доказателства и с изготвените заключения по извършените СГЕ и повторна тройна СГЕ, съдът стига до извода, че подписите, положени на оспорените документи- молба, находяща се на стр.1 от ИД№483/2025 г. по описа на ЧСИ Р.Р., документи, находящи се на стр. с №№132, 219 и 300 от ИД№483/2025 г. по описа на ЧСИ Р.Р., принадлежат на лицата, които са посочени като автори на документите (А. П. и В. П.). Ето защо, счита, че по отношение на тези документи оспорването не е доказано. В разглежданата хипотеза, ответната страна не ангажира каквито и да е надлежни доказателства, установяващи неавтентичността на документите.

Напротив, по делото са представени доказателства, даващи основание да се направи извод за истинност на същите. Ето защо, заключава, че оспорването на тези документи не е доказано и същите не следва да се изключват от доказателствения материал по делото.

По отношение на останалите, оспорени документи, а именно: документи, находящи се на стр. с №№150, 156 и 204 от ИД№483/2025 г. по описа на ЧСИ Р.Р., от заключението по извършената повторна тройна СГЕ, се установи, че подписите, положени в документите не са изпълнени от ответника В. И. П.. Вещите лица по тази експертиза обосновано и категорично дават своето заключение, като становището и на трите вещи лица е идентично. Ето защо, съдът кредитира тази експертиза и стига до извода, че автор на тези, оспорени документи не е лицето, посочено в документа, а именно: ответникът В. И. П.. Поради горното, счита,че тези документи следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното копие на ИД№483/2025 г. по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. №931 на КЧСИ, изпълнителен лист №368/05.02.2016 г., издаден по гр.д.

№3040/2013 г. по описа на ШРС, се установи, че на 12.02.2020 г., по гр.д.

№827/2016 г. по описа на ШРС е издаден изпълнителен лист в полза на 3 ответника В. И. П., ЕГН ********** срещу Р. Д. П.а за следните суми: 14 340, 93 лева, представляваща главница- част от платена от кредитора на „ПИБ“ АД по договор за кредит сума за погасяване задължение на длъжника Р. П.а, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2016 г. до окончателното изплащане;

576, 64 лева- разноски пред първа инстанция; 960.00 лева- разноски пред възз. инстанция и 900.00 лева- разноски пред ВКС. Видно от приложеното гр.д.

№827/2016 г. по описа на ШРС, решението, въз основа на което е издаден изп. лист е влязло в законна сила на 17.01.2020 г. С Изпълнителен лист №368/05.02.2016 г., издаден по гр.д.№3040/2013 г. по описа на ШРС, Р. П.а е осъдена да заплати на В. П. следните суми: 6 250, 00 лева- част от сума в общ размер на 27 500.00 лева, представляваща част от платена от В. П. на „ПИБ“ АД по договор за кредит сума за погасяване задължение на длъжника Р. П.а, ведно със законната лихва, считано от 21.10.2013 г. до окончателното изплащане; 764, 99 лева- разноски. По втория изп. лист първоначално през 2016 г. е било образувано ИД№1327/2016 г. по описа на ЧСИ М., преобразувано под №914/2020 г., прекратено пред този съдебен изпълнител, поради изпращането му за присъединяване към ИД№919/2020 г. по описа на ЧСИ Д.З.с рег. №876 на КЧСИ. По изп. лист №368/05.02.2016 г. през периода от 21.02.2017 г. до 03.07.2017 г. са изплащани суми на взискателя (видно от удостоверяванията, направени от съдебния изпълнител на гърба на изпълнителния лист). От приложеното копие на ИД№483/2025 г. по описа на ЧСИ Р.Р. става ясно, че първоначално по изп. лист №283/12.02.2020 г., на 01.10.2020 г. е било образувано ИД№919/2020 г. по описа на ЧСИ Д.З. с рег.

№876 на КЧСИ, като с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал налагане на възбрана на недвижим имот на длъжника, като е поискал и присъединяване на прехвърленото на съдебния изпълнител ИД№1327/2016 г. по описа на ЧСИ М. (последното, водено по изп. лист №368/05.02.2016 г.). Молбата за образуване е подадена от лице, сочещо за пълномощник на взискателя (А. П.), като в последствие, по разпореждане на съдебния изпълнител, действието по образуване на делото и следващите след този момент действия са потвърдени и от взискателя В. П. (констатация на съдебния изпълнител, направена на 01.12.2020 г. с оглед молба на взискателя с вх.№27850/01.12.2020 г.). По ИД№919/2020 г. през периода от образуването му до 2025 г. са извършвани множество изпълнителни действияналагане на запори върху вещи и вземания на длъжника, възбрани върху 4 недвижими имоти- 11.2020 г.- възбрана, като в последствие е насрочена публична продан през периода от 11.11.2020 г. до 11.12.2020 г.; 11.2020 г.-запор върху вземане; 12.2020 г.- запор върху трудово възнаграждение; 21.01.2021 г.опис; 28.06.2021 г. –искане за налагане на запор; 21.12.2021 г. – насрочен опис;

01.22 г.- наложен запор върху вземане; 27.01.2022 г.- разпределение на постъпили суми; 10.03.2022 г.- извършен опис; 06.10.2023 г.- молба за извършване на опис; 03.01.2024 г. – насрочена продажба на вещи и др. през сочения период. По делото са събрани и суми от извършените принудителни действия, като с молба на длъжника П.а, подадена пред съдебния изпълнител на 25.01.2022 г., същият е поискал разпределение на постъпилите суми. На 26.03.2024 г. длъжникът Р. П.а е починал, като неин законен наследник, приел наследството е ищцата Ц. Д. Г., ЕГН **********. Предвид направено от нейна страна искане за отвод на съдебния изпълнител, което е уважено, делото е изпратено за продължаване на изпълнението на ЧСИ Р.Р., с рег. №931 на КЧСИ, като пред този изпълнител производството е образувано като ИД№483/2025 г. за изп. лист по гр.д.№827/2016 г. по описа на ШРС, а касателно изп. лист по гр.д.№3040/2013 г. е образувано ИД№602/2025 г. по описа на ЧСИ Р. (делото е предадено на ЧСИ Р. на 28.04.2025 г.). С постановление от 03.07.2025 г. на съдебния изпълнител Р.Р. ищцата е конституирана като длъжник в производството. На 28.08.2025 г. същата е представила по изп. дело издадената в настоящото производство обезпечителна заповед за спиране на изпълнението.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В разглеждания казус ищецът основава претенцията си на изтекла в негова полза погасителна давност касателно вземането на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Текстът на нормата на чл.117, ал.2 от ЗЗД гласи, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно.

От посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в 5 закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС в изпълнителния процес прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В конкретния случай безспорно се установи, че вземанията, предмет на процесните изпълнителни листи са заявени от кредитора за принудителното им осъществяване, както следва: изп. лист №368/05.02.2016 г., издаден по гр.д.№3040/2013 г. по описа на ШРС през 2016 г., а изп. лист №283/12.02.2020 г., издаден по гр.д.