Определение № 345 от 04.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 04.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000692 по описа за 2023 година

Производството е по чл.248ал.1 ГПК.

С молба вх.№7480/18.ІХ.2024год. адв. П. К., като пълномощник на П.

Т. П., ЕГН**********, моли съда за измени решение №309/22.VІІ.2024год. по В.т.д.

№692/2023год. на ПАС в частта му за разноските, като увеличи размера на присъденото на основание чл.38ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение с още 3 384лв.. Счита, че решението в тази част е неправилно, тъй като съдът не е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно разпоредбите на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 8.ХІ.2022год. Твърди, че няма сключен договор между адвокат и клиент, по силата на който адвокатът да се е съгласил да осъществява представителство, като получи адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от определените в НМРАВ, поради което не е нарушена свободата на договаряне и конкуренция в какъвто смисъл е решението на СЕС от 15.І.2024год. по дело№С-438/2022год.

НРМАВ е издадена от компетентен орган, въз основа на ЗА и представлява нормативен акт, който следва да бъде съобразен от съда, ако няма изрична причина за изключването му. А такава причина може да бъде сключен договор за правна защита, в който адвокатът се е съгласил да получи по-ниско възнаграждение от посоченото в Наредбата. Счита и че в случая не е направено възражение от ответното застрахователно дружество за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение, поради което съдът няма право да намалява същото.

В законоустановения срок по чл.248ал.2 ГПК е подаден отговор на молбата по чл.248 ГПК вх.№7869/2.Х.2024год. от Г* гр.С., ЕИК *********, представлявано заедно от изпълнителните директори С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощника му адв. С. М., с възражение за нейната неоснователност. Сочи, че жалбоподателката е обжалвала първоинстанционното решение за разликата над 144 000лв., представляващо присъдено 1 обезщетение за претърпени неимуществени вреди до претендираните 180 000лв., или за сумата от 36 000лв.. С решението си ПАС е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд и правилно е изчислил размера на дължимото адвокатско възнаграждение на адв. П. К., като пълномощник на жалбоподателката П. П. пред въззивната инстанция. Не счита, че делото е с фактическа и правна сложност, за да се определи по-голям размер на дължимото адвокатско възнаграждение. А представеното решение на АС Б. не обвързва ПАС и не е ясна целта на представянето му. Счита за неоснователно и искането за присъждане на ДДС, тъй като не са представени доказателства за регистрацията по ЗДДС на адв. П. К..

Пловдивският апелативен съд счита, че молбата по чл.248ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице- пълномощник на жалбоподателя П. Т. П., в законоустановения срок по чл.248ал.1 ГПК и срещу подлежащ на изменение съдебен акт в частта му за разноските, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.248ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Разпоредбата е нова уредба в материята за разноските и разкрива съществени различия в сравнение с предходната правна уредба. В новия ГПК няма правило, аналогично на чл.70 от предишния ГПК, според което решението на съда относно разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение. Според новия ГПК- чл.80 ГПК, страната, която иска да и се присъдят разноските по делото, трябва да представи списък на направените разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция.

В случая с постановеното решение въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора през въззивната инстанция, се дължат разноски на адв. П. К., която е осъществила безплатна правна помощ и представителство на ищцата П. Т. П., ЕГН ********** пред въззивната инстанция, в размер на 2 580лв. с ДДС, съразмерно на обжалваемия интерес. Размерът на адвокатското възнаграждение е определен от въззивния съд в намален размер, при съобразяване на направеното от жалбоподателя Г* гр.С. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, определено по действащата редакция на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила от 8.ХІ.2022год., решение С-438/25.І.2024год. на Съда на ЕС и последвалите актове на ВКС, съгласно старата редакция на Наредбата и според фактическата и правна сложност на делото. Дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7ал.2т.5 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията и от 8.ХІ.2022год., е в размер на 4 273.79лв. с ДДС за оказаната безплатна правна помощ и представителство на ищцата. Но въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. П. К. на основание чл.38ал.2 ЗА за оказана безплатна правна помощ и представителство на ищците по 2 580лв. с ДДС в намален 2 размер, съгласно чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год., в редакцията и преди изменението влязло в сила на

8.ХІ.2022год., тъй като посочените в

Наредба№1/9.VІІ.2004год. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни, а следва да се приемат за примерни, отразяващи представата на адвокатското съсловие за справедливо заплащане на положения от адвоката труд. При оценяване на този труд, подхождайки с дължимото уважение към адвоката и отчитайки висококвалифицирания характер на труда му, следва да се има предвид не само очевидния количествен критерий /имуществен интерес, респективно цената на исковете/, но и вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ищците правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която е приключило за страната, събраните по делото доказателства, които не само позволяват да се прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и продължителност на защитата е била осъществена от представителя на ищцата, за да се предвиди адекватно и справедливо заплащане за нея, но в същото време да се предотврати неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на неоснователното обедняване на другата /противната / страна, като по този начин се гарантира правото на справедлив съдебен процес и равно право на защита на двете страни в производството.

В случая като е отчел всички горепосочени фактори, липсата на фактическа и правна сложност на делото, неговия обем и извършените от адв. П. К. процесуални действия на защита на доверителката и, то дължимото и адвокатско възнаграждение е определено под определения минимален размер, съгласно Наредба№1/9.VІІ.2004год., в редакцията и в сила от 8.ХІІ.2022год. Въззивният съд счита, че така определения размер на адвокатско възнаграждение от 2 580лв. с ДДС не следва да се изменя и е справедлив размер за оказаната безплатна правна помощ на ищцата и процесуалното и представителство пред въззивната инстанция. В случая не са налице предпоставки за изменение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение на адв. П.

К. за оказаното безплатно представителство и правна помощ на жалбоподателката.

На основание гореизложеното и чл.248ал.1 и 3 ГПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№7480/18.ІХ.2024год. на адв. П.

К., като пълномощник на жалбоподателката П. Т. П., ЕГН **********, да се измени решение №309/22.VІІ.2024год. по В.т.д.№692/2023год. на ПАС в частта му за разноските присъдени на основание чл.38ал.2 ЗА на адв. П. К., оказала безплатна правна помощ и представителство на ищцата П. Т. П., ЕГН ********** пред въззивната инстанция, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при наличие на предпоставките 3 по чл.280 ГПК- чл.248ал.3 ГПК!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4