Решение № 5 от 25.01.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр. Добрич, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас М. Каменски

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора Д. Н. Д. като разгледа докладваното от Калиптен Ибр. Алид Частно наказателно дело № 20223200200011 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС /Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–град Добрич Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно признаване на финансова санкция, постановена с решение № *** от ***г., влязло в сила на 03.10.***г. на Общински съд на административна единица Б., изпратено от Централна служба за глоби – град Б., ФРГ., засягаща *** гражданка С. Н. Х., родена на ****г., с известен за наказващия орган адрес:

К., ул.“К.“ **.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - град Добрич изразява становище за уважаване на искането.

От извършената служебно справка за данните относно лицето се установява, че се касае за ***гражданка С. Н. Х., родена на ***г., ЕГН 1

**********, с настоящ адрес: град К., ул.“К.“ № **.

Засегнатото лице, редовно призовано, явява се лично и се представлява от защитник. Последният прави възражение, че режимът за данъчно облекчение за деца в Г. е различен с този в РБ. и това деяние не е престъпление по *** закон. При предоставена последна дума С. Н. Х. не изразява становище.

Добричкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение решение № *** от ***г., влязло в сила на 03.10.***г. на Общински съд на административна единица Б., засягаща ***гражданка С. Н. Х., родена на ***г. в град К., с което е наложена финансова санкция – глоба в размер на 700.00 евро за това, че не е уведомила Семейната каса, филиал Б. че след август ***г. тя и дъщеря й В. м. са нямали адресна регистрация, респ. постоянно пребиваване в Г., в резултат на което е получила неправомерно за периода м.септември ***г. – м.декември ***г. детски надбавки като данъчно облекчение в размер на 3 064.00 евро – нарушение по § 370, ал.1, т.2 от Данъчен кодекс във вр. с § 31, т.3 от Закона за данъка върху доходите във вр. с § 68, ал.1, т.1 от Закона за данъка върху доходите на ФРГ.

Съгласно приложеното по делото удостоверение размерът на общата финансова санкция е за сумата от 773.50 евро (глоба в размер на 70 0.00 евро и административни разходи – 73.50 евро ), като няма данни за частично или пълно плащане на финансовата санкция.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Р.

Б.е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.

Изпратеното в Окръжен съд – град Добрич удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения чуждестранен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция по смисъла на нормата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая акт /решение/ за налагане на глоба за укриване на 2 данъци, издаден от съдебен орган.

Деянието, осъществено от засегнатото лице не попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение, но същото се преследва и от българския закон – чл.313, ал.2 от НК във вр. с чл.80, ал.2 от ЗДДФЛ във вр. с чл.22в от ЗДДФЛ.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено с превод на б.език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу С. Н. Х. за същото деяние в РБ. или в друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по б. законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на б. съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по б. законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Общински съд на административна единица Б.не се отнася и за деяния, които по б. законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на РБ., или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и б. законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Наложената финансова санкция с решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу ***лице /съгласно б. законодателство/, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.

Производството срещу С. Н. Х. е било писмено, съдебно заседание не е провеждано, като същият е уведомен съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година 3 относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение, да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.

Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.

Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от ЗПИИРКОРНФС разходите по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта не е изрично предвидено да се съдържат като размер в самия акт (по аргумент за противното от т.т. 1, 2 и 4 от чл.3 ЗПИИРКОРНФС, в които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да фигурират в акта – решението за налагане на финансова санкция). Съдът намира, че не е налице основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до постановяване на акта, доколкото в решението за налагане на финансова санкция изрично е посочено, че разходите се възлагат на осъденото лице – С.

Н. Х.. Освен това, основание за отказ по чл.35, т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било налице, ако удостоверението не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението, какъвто не е настоящият случай – удостоверението е представено, същото е по предвидения образец, пълно е и очевидно отговаря на приложеното към него решение за налагане на финансова санкция.

С оглед обстоятелството, че С. Н. Х., родена на***г., ЕГН ********** е с настоящ адрес: град К., ул.“К.“ ***, т.е. местоживеенето й е на територията на РБ., съдът намира, че е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението, съдържащи се в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за налагане на финансова санкция.

На основание чл.16, ал.8 във вр. с чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, а именно – 4

773.50 евро, равностойни на 1512.83 лева към датата на издаване на решението – 11.04.***г., т.е. засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата от 1512.83 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение за налагане на финансова санкция – решение № *** от ***г., влязло в сила на 03.10.*г. н**а Общински съд на административна единица Б., ФРГ., с което на *** гражданка С. Н. Х., родена на ***г. в град К. е наложена финансова санкция в размер на 773.50 евро, равностойни на 1512.83 лева за нарушение по § 370, ал.1, т.2 от Данъчен кодекс във вр. с § 31, т.3 от Закона за данъка върху доходите във вр. с § 68, ал.1, т.1 от Закона за данъка върху доходите на ФРГ.

Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.

Препис от настоящото решение и от съдебен акт № *** от ***г., влязло в сила на 03.10.***г. на Общински съд на административна единица Б., ФРГ. да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

На основание чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС Национална агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението, включително и след приключване на изпълнението, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Р.

Б.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – град Варна в седмодневен срок от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6