Решение № 14 от 06.01.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 291/2024
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Нели Делчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 14 гр. гр. Хасково, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Нели Д. Иванова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640100291 по описа за 2024 година
Предявен е от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Д. К. К. и М. С., със съдебен адрес гр.София 1606, ул.“Шандор Петьофи“ №10, адв.В. Н. Н., против Д. П. П. с ЕГН:********** с постоянен адрес ***********************************, и настоящ адрес *****************, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответницата била негов абонат по повод сключени между страните договори и допълнителни споразумения, както следва:
На ************* между страните било сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***********за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 31.99" със стандартен месечен абонамент в размер на 31,99 лв. Ответницата не изпълнявала задълженията си по споразумението, вследствие на което и съгласно раздел IV, чл. 2 от него, мобилният оператор й начислил неустойка в размер на 14,89 лв., ненадвишаващ размера на три месечни абонаментни такси.
На ******************* между тях бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +" с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 12,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 15,99 лв. Ответницата не изпълнявала задълженията си по договора, вследствие на което и съгласно т. 11 от него, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 49,60 лв., ненадвишаваща размера на три 1 месечни абонаментни такси. На същата дата и по повод договор с предпочетен номер **************, между страните бил сключен и Договор за лизинг, с който ищецът като лизингодател предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка
************************************** за обща лизингова цена в размер на 358,57 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 15,59 лв. По този договор за лизинг се твърди, че ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 62,36 лв., формирана като сбор от 4 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 15.04.2021 г. - 14.05.2021г., а вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер **************, дължала и сума в размер на 7,68 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
На *********. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал + с неограничени нац.мин и изх. роуминг в зона ЕС" с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 30,99 лв. и месечен абонамент след изтичане ма първоначалния срок в размер на 34,99 лв. Ответницата не изпълнила задълженията си по този договор, вследствие на което и съгласно т.
10 от него, мобилният оператор й начислил неустойка в размер на 125,39 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси. На същата дата и по повод договора с предпочетен номер ************, бил сключен също Договор за лизинг, с който ищецът като лизингодател предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване устройство марка **************************** за обща лизингова цена в размер на 241,27 лв., дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 5,49 лв., и първоначална лизингова вноска в размер на 115,00 лв, по който договор за лизинг ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 93,33 лв., формирана от сбор от 17 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 15.04.2021 г. - 14,05.2021г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер *************, П. дължала сума в размер на 158,93 лв., представляваща разликата между цената на устройството
**************************** без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
Също на ******** и по повод договора с предпочетен номер ************, бил сключен и втори Договор за лизинг - за предоставяне за временно и възмездно ползване на пакет базови аксесоари, срещу внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 1,92 лв., по който ответницата дължала заплащане на сума в общ размер на 32,64 лв., формирана от сбор от 17 броя лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период 15.04.2021г. - 14.05.2021г.
2
Ищецът твърди, че по отношение на всички изброени задължения за лизингови вноски била налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите за лизинг, като въпреки неизплатените общи лизингови цени, към настоящия момент предоставените устройства и пакет аксесоари не били върнати на мобилния оператор.
Всички гореописани задължения били начислени и индивидуализирани във фактура № ***************. за отчетен период 15.04.2021г. - 14.05.2021г. и срок за плащане - 30.05.2021г, издадена за сумата от 549,44 лв., представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и суми за мобилни устройства, както следва: 14,89 лв. неустойка за предпочетен номер ************;
4,62 лв. сума за мобилно устройство
*********************** за предпочетен номер *************;
49,60 лв. неустойка за предпочетен номер ************; 62,36 лв. лизингови вноски, начислени накуп за устройство ************************************** за предпочетен номер************; 7,68 лв. сума за мобилно устройство ************************************** за предпочетен номер
**************; 125,39 лв. неустойка за предпочетен номер **************;
93,33 лв, лизингови вноски, начислени накуп за устройство **************************** за предпочетен номер **************;
158,93 лв. сума за мобилно устройство **************************** за предпочетен номер ***************; 32,64 лв. лизингови вноски, начислени накуп за пакет базови аксесоари за предпочетен номер *******************.
От тази фактура ищецът претендирал само сумата в размер на 544,82 лв., доколкото не претендирал сумата в размер на 4,62 лв. за мобилно устройство *********************** за предпочетен номер *******************.
Сочи се, че за претендираната сума ищцовото дружество предявило заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд гр.София, препратено по подсъдност на Районен съд-Хасково, въз основа на което било образувано ч.гр.д № 1422/2023г., по което била издадена заповед за изпълнение срещу ответницата, връчена й при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид горното, за него бил налице правен интерес да сезира съда с установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за вземането си в размер на 544,82 лева.
С оглед гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено наличието на вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №1422/2023г. по описа на РСХасково против ответницата, за сумата в общ размер на 544,82 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът претендира присъждане на разноски, направени в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК e постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител - адв. Д. Т., която счита исковата молба за допустима, но неоснователна. На първо място счита претендираната от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договор за 3 недължима, поради неравноправния й характер, доколкото уреждащите я клаузи не отговаряли на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, задължавали потребителя при неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение, а освен това и не били индивидуално уговорени. Претендираните неустойки във връзка с лизингови договори за ползване на устройства и базови аксесоари следвало да се приемат за нищожни, тъй като излизали извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената неустойка в размер на разликата между стандартната и преференциалната цена на предоставените устройства излизала извън присъщите й функции и целяла единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Посредством нея ищецът се стремял да извърши промяна на съществен елемент от договорите, а именно - цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречала на добрите нрави и водела до явна нееквивалентност на престациите. Освен това, така определеният размер на неустойката за всяко от устройствата/аксесоар противоречало на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечавала вреди, а увеличавала без съгласието на насрещната страна цената на предоставеното устройство. От друга страна, ищецът не ангажирал надлежни доказателства за наличието на разлики в цените на предоставените устройства, поради което на самостоятелно основание, неустойките се явявали недължими, а приложената като доказателство фактура не кореспондирала с претендираната с исковата молба сума в размер на 544,82 лв. Въз основа на изложеното, моли за отхвърляне на предявения установителен иск. В допълнение към писмения отговор на исковата молба особения представител на ответницата посочва, че КЗП издала административни актове спрямо мобилните оператори, съгласно които се забранявало прилагане на нелоялна агресивна търговска практика, изразяваща се в налагане на прекомерни и несъответстващи на целта неустойки за предоставени отстъпки от цените на месечните такси и неустойки за предоставени отстъпки от цените на крайни устройства, които се окачествявали като злоупотреба с влияние. Според КЗП подобни уговорки били във вреда на потребителя, накърняващи добрите нрави и водели до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като го задължавали при неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. По същността си тези уговорки имали обезщетителен характер, независимо от обстоятелството, че били посочени като отстъпки в цените. Правото на мобилния оператор да изисква плащането им се пораждало въз основа на предсрочно прекратения договор по вина или инициатива на потребителя, т.е. на същото основание, на което се дължала неустойката в размер на три стандартни такси при прекратяване на договор с оператора. Така, с включването в договора за мобилни услуги на няколко различни и едновременно дължими санкции за едно и също неизпълнение, се надхвърляла обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явявала необосновано висока.
4
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.
№1422/2023г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата общо от 544,82лв., представляваща неизпълнение по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***; договор за мобилни услуги с предпочетен номер ************** и договор за лизинг към него; договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************и договор за лизинг към него за устройство м а р к а ********************; договор за лизинг с предпочетен номер *************** за базови аксесоари, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 28.03.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №583/07.07.2023г. по ч.гр.д.№1422/2023г. по описа на съда.