Определение № 3196 от 05.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3196 гр. София, 05.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100501583 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Т. Г. Т. – трето за изпълнението лице, срещу разпореждане от 12.09.2023г. по изпълнително дело № 20229210400595 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с което е постановен отказ за вдигане на запор върху МПС, модел Форд/Транзит с рег. № *******.

В жалбата се твърди, че с постановление от 15.06.2023г. по изпълнително дело № 925/2022г. по описа на ЧСИ С.Г. с рег. № 825 на КЧСИ, в собственост на Т. Т. е възложен следният товарен автомобил: Форд/Транзит с рег. № *******, собственост на длъжника по изпълнителното производство „Е.А. Г.“ АД. Сочи, че постановлението за възлагане не е било обжалвано и е влязло в сила. С молба 28.08.2023г. жалбоподателят поискал да се вдигне запора върху движимата вещ, наложен по изпълнително дело № 20229210400595 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ. Искането било оставено без уважение, тъй като взискателят ЕТ „Д.-Г.К.“ заявил, че е присъединен взискател по изпълнително дело № 925/2022г. по описа на ЧСИ С.Г.. Жалбоподателят счита, че на основание чл. 482 от ГПК е налице стабилитет на извършената продажба и е собственик на процесното МПС към настоящия момент. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

Взискателят ЕТ „Д.-Г.К.“ е подал възражения срещу жалбата, в която са изложени подробни съображения за недопустимост на същата. Поддържат се 1 доводи, че жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация да обжалва постановения отказ, тъй като не са налице предпоставките на нормата на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Освен това се релевират твърдения, че извършената продажба по изпълнително дело № 925/2022г. е непротивопоставима на взискателя. Сочат се съображения, че той се явява присъединен взискател по право по другото изпълнително производство, но в нарушение на чл. 459, ал. 2 от ГПК не е бил конституиран в това качество и не е бил уведомен за извършеното разпределение на събраната сума. По този начин се нарушавали неговите права, а вдигането на наложения по процесното изпълнително производство запор би довело до невъзможност да се присъедини като взискател по изпълнително дело № 925/2022г.

Длъжникът „Е.А. Г.“ АД не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност за нейната неоснователност.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбите пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав счита, че с оглед наведените твърдения жалбата е НЕДОПУСТИМА по следните съображения:

Производството по изпълнително дело № 20229210400595 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ и район на действие СГС е било образувано по молба от 22.02.2022г. на взискател я ЕТ „Д.-Г.К.“ въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу длъжника „Е.А. Г.” АД, с който са присъдени дължими парични вземания.

Със запорно съобщение от 20.05.2022г., получено от СДВР Пътна полиция на 27.05.2022г., органът по принудително изпълнение е наложил запор върху движими вещи, собственост на длъжника, включително и върху МПС, модел Форд/Транзит, с рег. № *******.

С молба от 28.08.2023г., подадена по изпълнително дело № 20229210400595 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, третото лице Т.

Г. Т. е поискал вдигане на наложения запор върху МПС, модел Форд/Транзит, с рег. № *******. Искането е мотивирано с твърдение, че същият е 2 собственик на посоченото превозно средство въз основа на влязло в сила на 24.07.2023г. постановление, издадено по изп. дело № 925/2022г. по описа на ЧСИ С.Г., с което след извършена публична продан върху молителя е възложено правото на собственост на същата движима вещ. По делото е представено издаденото постановление за възлагане от 15.06.2023г., което удостоверява твърдените от молителя обстоятелства относно титулярството в правото на собственост върху посоченото МПС.

С разпореждане от 12.09.2023г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането за вдигане на наложения върху МПС, модел Форд/Транзит, с рег. № ******* запор.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не са допустими. Безспорно отказът за вдигане /заличаване/ на наложен по изпълнителното производство запор не е сред актовете/действията на органа по принудително изпълнение, които са допустим предмет на съдебен контрол по чл. 435 от ГПК. Дори и да се приеме, че с оглед на изложените в жалбата основания, предмет на същата е отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение в частта, насочено срещу МПС, модел Форд/Транзит, с рег. № *******, то жалбата отново би била недопустима. Както е посочено в разпоредбата на чл.

435, ал. 2, т. 6, вр. ал. 1 от ГПК легитимиран да обжалва това действие на съдебния изпълнител е единствено длъжникът, каквото качество жалбоподателят в настоящото производство няма.

Жалбоподателят Т. Г. Т. е трето за изпълнението лице, поради което същият се явява процесуално легитимиран да обжалва само онези действия на съдебния изпълнител, които са посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК. Според цитираната норма трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и лимитирано посочени в нормата на чл. 435 от ГПК, като жалби срещу други действия не 3 са допустими. Настоящият съдебен състав споделя изводите на съдебните състави на САС, намерили израз в определение № 3526/30.10.2017г., постановено по в.ч.гр.д. № 5327/2017г. по описа на САС, ТО, както и в определение № 3810/15.11.2016г., постановено по ч.гр.д. № 5370/2016г. по описа на САС, ГО. В тях е прието, че н асочването на изпълнението за парично вземане може да бъде допустим предмет на обжалване в две от хипотезите по чл. 435 ГПК: от длъжника - ако твърди несеквестируемост на обекта на изпълнението /чл. 435, ал. 2 ГПК/, и от трето лице - ако твърди, че не е длъжник по изпълнението и владее имота /чл. 435, ал. 4 ГПК/. За допустимостта на жалбата в първата хипотеза е необходимо лицето действително да има качеството на длъжник по изпълнението. Допустимостта на жалбата във втората хипотеза /по чл. 435, ал. 4 от ГПК/ е предпоставена само от твърдението на лицето, че не е длъжник и че владее вещта. Лице, което твърди, че не е длъжник по изпълнението, но е третирано от съдебния изпълнител като такъв, може да обжалва действията като трето лице в допустимите от закона случаи /чл. 435, ал. 4 и 5 ГПК/ . Настоящият съдебен състав споделя и разрешението относно предпоставките за допустимост на жалба по чл. 435, ал. 4 от ГПК, дадено в определение № 3494/18.10.2016г. по ч. гр. дело № 4383/2016г. по описа на САС, ТО, в което е прието следното:

Когато лицето въобще отрича, че е длъжник по изпълнението, но е третирано от съдебния изпълнител като такъв, то може да обжалва като трето лице и в хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК. Такова отричане е налице винаги, когато от твърденията в жалбата се извлича оспорване на субективното действие на изпълнителния титул спрямо жалбоподателя /стига други твърдения в жалбата да не опровергават това/ - напр. ако жалбоподателят твърди, че той е различен правен субект от фигуриращия в изпълнителния лист, или, че не е универсален правоприемник на длъжника по изпълнителния лист в хипотезата на чл. 429, ал. 2 ГПК, или пък, че не е заложен или ипотекарен гарант или правоприемник на такъв за задължението по изпълнителния лист в хипотезата на чл. 429, ал. 3 ГПК. В подобни случаи верността на твърденията е относима към основателността, а не към допустимостта на жалбата, тъй като това е централният спорен въпрос по жалбата по чл. 435, ал. 4 ГПК - ако жалбоподателят действително не е длъжник по изпълнението, то всяко насочване на принудителното изпълнение върху негово имущество е незаконно и подлежи на отмяна по този ред. Не е налице оспорване на 4 субективното действие на изпълнителния титул ако се отрича отговорността за задълженията по изпълнителния лист на основания, различни от процесуалните - наличието на правоприемство или на заложно или ипотечно право за изпълняваното вземане обаче обосновава процесуално хипотезите на чл. 429, ал. 2 и 3 ГПК.

В конкретния случай жалбоподателят изрично оспорва качеството си на длъжник в изпълнителното производство /оспорвайки субективното действие на издадения изпълнителен лист спрямо него/. Тези фактически твърдения са достатъчни за да се обоснове извод, че жалбоподателят е трето за изпълнението лице и в това качество може да обжалва действията по изпълнение единствено в хипотезата на чл. 435, ал. 4 от ГПК /доколкото принудително изпълнение е насочено срещу движима вещ/.

В случая обаче жалбоподателят не обосновава кумулативните предпоставки по чл. 435, ал. 4 от ГПК и конкретно не твърди и не доказва, че към деня на налагане на запора по изпълнително дело № № 20229210400595 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, процесното МПС е било в негово владение.

По тези съображения се налага извод, че жалбоподателят не е процесуално легитимирано лице в производството по чл. 435, ал. 4 от ГПК, поради което депозираната от него жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора в полза на адвокат Р. Р. – процесуален представител на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с осъщественото процесуално представителство и защита. Размерът на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 10, т. 6 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 400 лева.

Така мотивиран Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. 42582/26.09.2023г. на Т. Г.

Т . с р е щ у разпореждане от 12.09.2023г. по изпълнително дело № 20229210400595 по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с което е постановен отказ за вдигане на запор върху МПС, модел Форд/Транзит с рег.

№ *******.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 1583/2024 год. по описа на СГС, ГО, ІІ-А въззивен състав.

ОСЪЖДА Т. Г. Т., ЕГН **********, гр. Сливен, кв. „*******, вх******* ап. 2 да заплати на адвокат Р.П..Р. от САК, вписан в единния регистър под № 1000718310, с адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „*******, ет. 1 на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, сумата от 400 /четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на ЕТ „Д.-Г.К.“ по ч.гр.д. № 1583/202 4г. по описа на СГС, ГО, II А въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6