Решение № 316 от 24.11.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Дупница, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20241510200757 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. П. П., с ЕГН **********, от гр. Д., област К., ул. „***“ № ***, е обжалвал Наказателно постановление № 24-0348-000435/01.07.2024 г., издадено от Началник група в РУ-Дупница, ОДМВР гр. Кюстендил, с което са му наложени административни наказания, както следва: - на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5-то от ЗДвП „глоба” в размер на 150.00 (сто и петдесет) за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като моли да бъде отменено като недоказано. В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения от него защитник - адвокат С., който заявява, че поддържа жалбата, взема становище по фактите и доказателствата и пледира за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на нарушението.

Не претендира разноски.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-ет дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.06.2024 г., около 13.20 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил марка и модел “Тойота Ярис 1.4 Д 4 Д , с рег. № *********, в гр. Дупница, по ул. „Саморанска“, срещу „Котлоремонт, в посока ул. „Орлинска“, като при наличие на пътна маркировка тип М 1 и при липса на видимост, последващ десет завой, предприема и извършва маневра изпреварване, която създава опасност за настъпване на ПТП и по време на движение е без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила фабрично. За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 169162 от 01.06.2024г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 137а, ал. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта, като в графата за обяснения и възражения написал, че няма такива. Писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не са депозирани.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващия орган е възприел същата фактическа и правна обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства показанията на актосъставителя И. З..

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка на АУАН не се констатират нарушения и пропуски по смисъла на чл. 33-34 и чл. 58 от ЗАНН. Актосъставителят и АНО, видно от заповедта /л. 9 от делото/ са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение по пътищата. Безспорно бе установено от показанията на разпитания свидетел -длъжностно лице и контролни органи по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, че при обстоятелствата, отразени в изготвеният от актосъставителят И. З. АУАН жалбоподателя е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал такъв на 01.06.2024 г., около 13.20 ч. без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв и при изпреварване не съобразява поведението си пътната маркировка. Опасност”.

По отношение на нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП

Управление на МПС без обезопасителен колан безспорно представлява и правилно е квалифицирано от актосъставителя и АНО като нарушение по чл.137а, ал.1, пр.І-во от ЗДвП, при което последния законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по реда на чл.183, ал.4, т.7, пр.І-во от ЗДвП налагайки единственото предвидено в нормата вид и размер на административно наказание, поради което в тази му част атакуваното постановление съдът ще го потвърди като законосъобразно.

По отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП

НП следва да бъде отменено в частта, в която е установено второто констатирано 2 нарушение - на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е нарушено правото на защита на жалбоподателя и същият не е могъл да го реализира в пълен обем. Правната квалификация на деянието и описание на деянието са еднакви както в АУАН, така и в НП, но е нарушена императивната разпоредба на чл. чл. 42, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като е налице непълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл настоящият съдебен състав, счита че е налице непълно, неточно и неясно описание на нарушението, а оттам и приложение на санкционната норма.

Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5-то от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за всеки който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

Видно от съставения АУАН фактическата обстановка не е описана ясно, а именно описано е, че водачът управлявал лек автомобил и предприел маневра изпреварване при наличие на видима пътна маркировка М-1, с което създал предпоставка за ПТП. Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП изисква от участниците в движението, включително водачите на МПС, да съобразяват своето движение с посочените сигнали знаци, както с пътната маркировка, както е в случая. Словесно в АУАН е описано, че отговорността на водача се ангажира за това, че същият предприел изпреварване, при наличие на пътна маркировка от типа М 1 – непрекъсната бяла линия, но не е описано с какво е създал реална опасност за настъпване на ПТП.

Действително всеки правоспособен водач е длъжен да знае, че при наличие на единична непрекъсната линия не следва да я пресича, както и при поставен забранителен знак за изпреварване, не следва да извършва такова. От тези забрани - да се пресича единичната непрекъсната линия на пътната маркировка, както и участък, в който е забранено изпреварването на други ППС, следва и невъзможността да се предприеме правилно изпреварване в този участък. Последната маневра предполага по дефиниция напускане на собственото платно за движение, при което би се стигнало до пресичане на единичната непрекъсната линия. Маневрата изпреварване включва напускане на пътната лента, в която се движи водачът, като навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента. В тази връзка не се създава неяснота относно нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа правна квалификация и подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността и за параметрите му, но при описание на нарушението, доколкото нормата е бланкетна, е посочено в повече от изискването на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а именно че с поведението си водачът създавал предпоставки за настъпване на ПТП, което в 3 хода на процеса не беше доказано от АНО, като доказателствената тежест в административнонаказателното производство лежи на АНО.

Съгласно правилото на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка М1 представлява единична непрекъсната линия. Именно тя се използва за въвеждане на забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат – чл. 11 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. Оттук, като е пресякъл с управлявания от него автомобил, жалбоподателят не се съобразил със забраната на маркировката, която е представлявала единична непрекъсната линия – тип М1. Същите норми имат за цел да бъдат предотвратени възможностите за настъпване на ПТП и последиците от евентуални произшествия и да се съхрани живота и здравето на всички участници в движението. Неизпълнението на въведеното за водача задължение може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за поставянето в риск живота и здравето на самия него, другите участници в движение, както и настъпване на рискова пътна ситуация, но за съдът и жалбоподателя е невъзможно да установи и приеме волята на административнонаказаващия орган по отношение на това създадена ли е била или не опасност за движението и защо АНО е приел, че извършеното от жалбоподателя нарушение е създало реална опасност за настъпване на ПТП, като липсва описание на нарушението в тази част, поради което съдът намира, че постановлението страда от съществен процесуален порок, който води до неговата отмяна.

Това е така, защото законодателят е предвидил административнонаказателна отговорност за подобно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП в санкционната норма на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, където изрично се сочи същото нарушение за неправилно изпреварване и несъобразяване със сигнализиращите пътни знаци, но без да се създава опасност за движението, за което на водача може да се наложи административно наказание глоба в размер на 30 лв. Изрично в съдебно заседание актосъставителят З. заяви, че поддържа констатациите отразени в АУАН, но остана неизяснен въпроса дали е имало интензивния трафик, имало ли е други МПС в лентата за движение, по която се е движел жалбоподателят и насрещната лента, така че с предприетата от водача маневра да е била създадена предпоставка за ПТП. В случая така описаното нарушение не е пълно от една страна, а от друга страна не е доказано, че е извършено по безспорен начин съгласно наложената санкционна норма. Ето защо след като един от елементите на санкционната норма не се установява, то следва че наказателното постановление е незаконосъобразно и същото следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗАНН, Дупнишкият районен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0348-000435/01.07.2024 г., издадено от Началник група в РУ-Дупница, ОДМВР гр. Кюстендил, в частта в която на С. П. П., с ЕГН **********, от гр. Д., област К., ул. „***“ № ***, му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като

ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и го

ОТМЕНЯ в частта, в която му е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5-то от ЗДвП „глоба” в размер на 150.00 (сто и петдесет) за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кюстендил в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5