Решение № 449 от 19.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Благоевград, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210102948 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№2948/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адв.Н. М., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, *****, представлявано от управителя *****, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на сключения между Н. Г. П., ЕГН ********** и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 Договор за потребителски кредит №1088178/09.06.2024г., поради противоречие със закона - чл.26, ал.1 пр.1 от ЗЗД във вр. чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Твърди се, че на 09.06.2024г. ищцата Н. Г. П. е сключила с ответника „Кредирект“ ЕООД Договор за потребителски кредит №1088178, по силата на който „Кредирект“ ЕООД е предоставил в собственост на кредитополучателя заемни средства в размер на 5 600 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите – 62.99% и срок за погасяване на заема 18 месеца, с крайна падежна дата 09.12.2025г.

Сочи се, че съгласно чл.6 от договора заемателят следвало да осигури едно от двете предвидени обезпечения: поръчител, отговарящ на условията, подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение, съгласно чл.18.1 от договора, се дължи неустойка в размер на 10 750.68 лв., платима разсрочено с вноските по кредита.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което според ищцата е недействителен.

Навежда се, че са нарушени следните законови изисквания – на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК – договора да съдържа условията за прилагане на възнаградителната лихва; чл.11, ал.1, т.10 от ГПК – за вярно посочване в договора на ГПР, в който не била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва.

Навежда се, че неустоечната клауза е нищожна поради неравноправен характер, противоречаща на добрите нрави, излизаща извън присъщите за неустойката функции; заобикаляща изискванията на ЗПК, противоречаща на чл.16 от ЗПК. Нищожна била и клаузата за договорната лихва, като нахвърляща трикратния размер на законната лихва; поради неравноправен характер и неправилно посочен размер от 50%, в който не била включена сумата за неустойка, която се явявала скрита възнаградителна лихва, и което представлявало нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Кредирект“ ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорват се доводите на ищеца за недействителност на договора поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Твърди се, в договора за кредит размерът на лихвения процент 1 по кредита е изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като същевременно тези размери били съобразени със законовите ограничения за този вид договори по чл.19 от ЗПК.

Оспорва да е налице скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължение за неустойка. Ответникът счита, че единственият разход, който формира ГПР е възнаградителната лихва. Задължението за неустойка не било разход по кредита, който следвало да се включва в ГПР, а по своята същност представлявал обезщетение за неизпълнение, поради което не се включвал в разходите по кредита. Твърди се, че ищецът е бил наясно с всички условия по договора при сключването му, които били индивидуално договорени. Ищецът бил сключил седем договора при същите условия, поради което бил запознат с условията, а поведението му представлявало недобросъвестно договаряне в нарушение на чл.12 от ЗЗД.

Навежда се, че евентуалната нищожност на неустоечната клауза не влече нищожност на целия договор.

Сочи се, че кредитополучателят е имал 14-дневен срок да се откаже от договора и да не дължи неустойка, но той не го бил сторил.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Кредирект“ ЕООД е подал насрещен иск срещу ищцата Н. Г. П..

В насрещната искова молба ищецът „Кредирект“ ЕООД твърди, че между страните по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит №1088178, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата от 5 600 лв., равностойни на 2863.23 евро, по банков път, която подлежала на връщане на 18 месечни вноски, с последна падежна дата по погасителен план – 09.12.2025г.

Твърди се, че по процесния договор кредитополучателят е направил плащания в общ размер от 1191.83 евро, както следва: - на 10.07.2024г. – 544.53 евро, на 12.08.2024г. – 545.04 евро, на 14.10.2024г. – 102.26 евро. Към настоящия момент непогасените задължения по кредита били – 2863.23 евро – главница; 1212.10 евро – възнаградителна лихва; 4576.23 евро - договорна неустойка; 778.26 евро – такси.

До съда е отправено искане да осъди ищцата Н. Г. П. да заплати на ответника „Кредирект ЕООД“ сумата от 1671.40 евро, представляваща част от дължима главница по Договор за паричен заем №1088178/09.06.2024г. в общ размер на 2863.23 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като главницата се претендира като неизпълнено в срок задължение по сключения договор за кредит, евентуално като дължима чиста стойност на кредита съгласно чл.23 от ЗПК /в случай, че съдът уважи предявения иск за прогласяване нищожност на договора/.

В отговора на насрещната искова молба ответникът /първоначален ищец/ оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат представители.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че на 09.06.2024г. между „Кредирект“ ЕООД като кредитор и Н. Г. П. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №1088178 при следните параметри съгласно чл.3: размер на кредита - 5600 лв.; размер на погасителна вноска – 4 х 233.33 лв. и 14 х 536 лв.; вид на вноската – месечна; ГПР – 62.99%; брой вноски – 18; фиксиран годишен лихвен процент – 50%; дата на първо плащане – 09.07.2024г.; дата на последно плащане – 09.12.2025г.; обща сума за плащане – 8 347.32 лв. В договора е инкорпориран Погасителен план.

Съгласно чл.6, ал.1 от Договора за потребителски кредит страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения:

1.безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихви;

2.поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на описаните условия. По силата на чл.6, ал.2 от договора страните се съгласяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.1 обезпечение в срок до 2 дни от сключване на договора. Съгласно чл.18, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят не 2 представи договореното в чл.6 обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10 749.68 лв.

На основание горните разпоредби, на заемателя е начислена неустойка в размер на 10 749.68 лв. за непредставяне на договореното в чл.6 от договора обезпечение, като видно от Погасителния план, по този начин вноската по кредита с включената неустойка се увеличава от 233.33 лв. /за първите 4 вноски/ респ. 536 лв. за останалите 14 вноски до сумата от 1066 лв. месечно.

От представената от ответника справка от счетоводството се установява, че ищецът е заплатил по кредита сума в общ размер от 1191.83 евро, както следва: - на 10.07.2024г. – 544.53 евро, на 12.08.2024г. – 545.04 евро, на 14.10.2024г. – 102.26 евро. Към настоящия момент непогасените задължения по кредита са – 2863.23 евро – главница; 1212.10 евро – възнаградителна лихва; 4576.23 евро - договорна неустойка; 778.26 евро – такси.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска за прогласяване нищожността на договора за кредит:

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 62.99% /чл.3.4/, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка.

Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Ответната страна не оспорва, че неустойката не е включена при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите и функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор възлиза на 297.52%, който надвишава многократно допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко 3 свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.