Решение № 818 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря ХХХ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110214951 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "ФИНАНСИ ЦЕНТЪР" ООД, с ЕИК 204980283, срещу наказателно постановление №22-2400283/01.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" – София, с което за нарушение на чл. 62 ал. 1 КТ вр. чл. 1 ал. 2 КТ му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл.

414 ал.3 КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят-ЮЛ редовно призовано чрез процесуаления си представител адв.К.-САК поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, излагайки съображения, че не се касае за предоставяне на работна сила и не са налице елементите на трудовото правоотношение с ХХХ По силата на договор за поръчка и сътрудничество в писмена форма с ХХХ, тя се е задължила да извършва дейности, свързани с осъществяването на търговска дейност - сключване на договори за потребителски заеми, извършване на анализ и оценка на всеки 3 месеца относно приложението на заемните продукти и пр., като са налице всички съществени елементи на договора за поръчка, което обуславя извода за наличие на облигационни, а не трудови правоотношения. В подкрепа на това е и обстоятелството, че съгласно чл. 1 ал. 3 на сключения договор ХХХ е длъжна да предоставя на дружеството ежедневен доклад за извършените от нея действия, като е възнаграждението й се дължи само след като Възложителят одобри извършеното от нея. Процесуалният представител прави възражение, че след като контролните органи са приели, че с договора за поръчка се прикрива съществуващо трудово правоотношение, е следвало да 1 го обявят по реда на чл. 405А КТ с постановление, но не са сторили това.

Постановлението по чл. 405А КТ е предпоставка за издаване на предписание по чл. 405А ал.4 КТ, което подлежи на обжалване, както и самото постановление по реда на АПК пред Административния съд, поради което няма как да се приеме, че дружеството е извършило вмененото му нарушение.

Предлага на съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение, представя писмени бележки.

Въззиваемата страна редовно призована, чрез процесуалния си представител юрисконсулт БОНЕВА предлага на съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановени срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите на съда за това са следните:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

При извършване на проверка от контролните органи на въззиваемата страна по спазване на трудовото законодателство и инициирано по сигнал на бивш служител в дружеството-жалбоподател /л.52-л.54 от делото/, на дата 20.05.2024 г. около 16:10 часа на място в Офис - Бърз кредит в гр. София, ж.к.

„Люлин", бл. 963, павилион 20, стопанисван от „ФИНАНСИ ЦЕНТЪР" ООД, било установено, че ХХХ ЕГН ********** полага труд на длъжност „кредитен консултант".

ХХХ в собственоръчно попълнена на място декларация е посочила, че работи в обекта на длъжност „кредитен консултант" с работно време от 14:30 до 16:30 часа.

При проверката е представен Договор за поръчка и сътрудничество от дата 24.03.2022 г., сключен между „ФИНАНСИ ЦЕНТЪР" ООД и ХХХ Контролните органи приели, че се касае за предоставяне на работна сила с постоянен характер и жалбоподателят-ЮЛ в качеството на работодател по 2 смисъла на параграф 1 т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила с ХХХ като не е сключил с нея трудов договор в писмена форма. Нарушението е извършено в обект на контрол на дата 20.05.2024 г. и констатирано на 08.08.2024 г. при преглед на представените документи.

Бил съставен Протокол за извършена проверка №ПР2419131/08.08.2024 г.

На 08.08.2024 г. свидетелката С. Й. В. заемаща длъжността инспектор в Дирекция „Инспекция по труда" – София съставила и връчила надлежно на пълномощник АУАН №22-2400283/08.08.2024 г.

Няма данни по делото жалбоподателят-ЮЛ да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка и издал атакуваното наказателно постановление.

Фактическата обстановка по делото се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите С. Й. В., Н. К. К. и двете очевидци на нарушението, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - Договор за поръчка и сътрудничество от дата 24.03.2022 г., Декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение от ХХХот 20.05.2024 г., Протокол за извършена проверка №ПР2419131/08.08.2024 г. Съдът кредитира с доверие изложеното от двете свидетелки - очевидци, които са извършили проверката, тъй като техните показания са последователни и непротиворечиви, но найважното – същите се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелките В. и К. са категорични, че на 20.05.2024 г. около 16:10 часа при посещение по сигнал на обект на дружеството, представляващ Офис Бърз кредит в гр. София, ж.к. „Люлин", бл. 963, павилион 20, те установили на място две дами, които работели с клиент. ХХХседяла зад бюро и давала кредитна консултация на клиент, а другата служителка /Силвия Станкова Стефанова/ седяла на другото бюро. В. и К. изчакали ХХХ и Стефанова да приключат работа с клиента, след което се легитимирали и започнали проверка. И на двете дами заварени да работят в обекта, били предоставени от контролните органи декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение. Същите те попълнили собственоръчно, без какъвто и да било натиск от страна на контролните органи. Стефанова вписала в декларацията, че работи по трудов договор, което в действителност било и установено, а ХХХ, че работи по гражански договор, като в декларацията вписала длъжността, която заема „кредитен консултант", в какво се състоят задълженията й, работното време и седмичните почивки, възнаграждението, което получава и начина на получаване на същото, както и кога, и какъв рзмер възнаграждение е получила за последно. По-късно по време на проверката от 3 страна на дружеството бил представен Договор за поръчка и сътрудничество от дата 24.03.2022 г. с ХХХ.

По делото по искане на жалбоподателя-ЮЛ са допуснати и разпитани като свидетели ХХХи Силвия Станкова Стефанова. Съдът не кредитира показанията на свидетелката ХХХ в частта, в която същата заявява, че контролните органи са им „диктували” с Анка какво да пишат в декларациите, както и, че в представените им декларации липсва графа за попълване на наличие на граждански договор. Последното твърдение изцяло се оборва от наличната декларация на л.24 от делото, като същата дори е наименована Декларации от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение.

Съдът не кредитира показанията на двете свидетелки ХХХ и Стефанова в частта, в която заявяват, че при попълване на декларациите им е оказан натиск от контролните органи, като им е диктувано какво да записват и „стояно над главите”. Житейски нелогично е контролните органи да посочват на двете свидетелки обстоятелства, които няма как да са им известни и конкретно за ХХХ каква длъжност заема, какви са й работното време и почивки, какъв е размерът на договореното с „Финанси център“ ООД възнаграждение и т.н. Съдът кредитира показанията на ХХХ и Стефанова в частта, че именно те са установени в офиса на дружеството по време на проверката от контролните органи.

Съгласно разпоредбите на КТ отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат като трудови правоотношения посредством сключването на трудов договор в писмена форма. Съдът намира, че се установи от събраните доказателства, че ХХХе полагала труд в полза на дружествого-жалбоподател, посредством извършваната от нея в негова полза дейност по консултация по договори, събиране на вноски и тяхното отчитане, копиране на документи и т.н., респ. задължения изцяло в сферата на длъжност като „кредитен консултант", каквато ХХХ заявява, че заема.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът служебно констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, както и относимите обстоятелства, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. В АУАН и в НП надлежно са описани елементите от фактическия 4 състав на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Ето защо следва да се приеме, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, опорочаващо напълно административнонаказателното производство и обуславящо отмяна на наказателното постановление като процесуално незаконосъобразно само на това основание.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл.62 ал.1 КГ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Според чл. 1 ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че за да е налице нарушение по чл.62 ал.1 КТ е достатъчно работникът /служителят/ да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в писмена форма между него и съответния работодател.

Няма съмнение с оглед данните по делото, че в случая не е сключен трудов договор с ХХХ която е полагала труд като „кредитен консултант", а отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат като трудови, което на по-силно основание задължава работодателя да ги уреди по този начин.

С трудовия договор се определят трудовата функция, мястото и характера на работата като съдържание на задължението за престиране на работна сила. При проверката в посочения обект, контролните органи са констатирали, че ХХХе приета на работа като служител при установени елементи на трудово правоотношение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.

Осъществяването на трудова дейност следва да се преценява, с оглед обстоятелството дали лицето престира работна сила и извършва действия, характерни за трудова дейност. В основата на трудовото правоотношение са предоставянето от физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия, професионални знания и практически умения за изпълнение на определения вид работа срещу трудово възнаграждение. Т.е., за да се приеме, че е налице престиране на труд, без да е сключен трудов договор, лицето следва да предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане и работно време.

В случая се касае за престиране на труд /работна сила/, а не изпълнение 5 на Договор за поръчка и сътрудничество от 24.03.2022 г., представен от жалбоподателя-ЮЛ.

По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и т.н., като същото е подчинено на работодателя и е зависимо от него, докато предмет на гражданския договор е постигане на определен трудов резултат, при пълна самостоятелност до получаването на крайния продукт, предмет на облигационния договор, като изпълнителят е самостоятелен и независим спрямо този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата.

Съдът намира, че по несъмнен начин се доказа наличие на трудово правоотношение между жалбоподателя-ЮЛ и ХХХ към момента на извършване на проверката на 20.05.2024 г., която съвпада с датата на нарушението.