Решение № 21842 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21842 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20231110162104 по описа за 2023 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

28.11.2025 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №62104 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26 от ЗЗД и по чл.124, ал.1 от ГПК.

Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от М. П. С., чрез адв.Д. М. от 1

САК, срещу ......., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от Н. П.- управител, при служебно съединено гр.д. №62106/2023г. на СРС, 165 състав както следва:

-установителен иск с правна квалификация чл.26 , ал.1, прeдл.I и III ЗЗД и чл.146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗПотр. за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11, ал.2 от Договор за паричен заем №......г. и

-установителен иск с правна квалификация чл.26 , ал.1, прeдл.I и III ЗЗД и чл.146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗПотр. за прогласяване нищожността на клаузата на чл.11, ал.2 от Договор за паричен заем №...г.

Твърди се, че горните договори са сключени между страните и са предвидени задължения заплащане на неустойка при неизпълнение на договорни задължения, изразяващи се в предоставяне на обезпечение - банкова гаранция или поръчител- ФЛ, отговарящо на изрично разписани в контракта условия.

Предявени са и осъдителни искове с правна квалификация чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца на следните суми:

-сума от 1 281,41 лв., представляваща платена неустойка по Договор за паричен заем №......г., увеличен до сумата от 1 317,36 лв., в о.с.з. от 20.06.2025г., както и сума от 1 129,17 лв., представляваща заплатена неустойка по Договор за паричен заем №...г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника 2 бр. договор за потребителски кредит, по силата на които са му предоставени 2 бр. кредита. Сочи, че бил задължен да осигури в 3дневен срок от сключването на съотв. договор обезпечение - банкова гаранция или поръчител/и, като са поставени множество неизпълними изисквания към обезпечението с цел автоматично задействане на неустоечната клауза. Поради непредоставянето на дог. обезпечение й и начислена неустойка в размер на 225,53 лв., която изначално била включена в погасителния план. Посочва, че погасителната вноска се е изменила в размер на 124 лева, а общото задължение е било в размер на 868 лева. Намира неустоечната клауза за нищожна, тъй като противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК. Твърди, че чрез невключването на формално уговорената като неустойка сума в ГПР е постигнато заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Заявява, че представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Твърди, че това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с подписването на договора.

Договарянето на този разход като неустойка има за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на осн. чл.21 от ЗПК тази клауза е недействителна. С предоставянето на потребителя на заемната сума, кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност. Посочва, че неустойката за неизпълнение излиза извън присъщите й функции и цели единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. Твърди, че по този начин се нарушават основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката на практика представлява допълнително обезщетение за вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано в срок, но тези вреди подлежат на обезщетяване чрез мораторната лихва, поради което чрез неустоечната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Намира неустоечната клауза за нищожна, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗПотр., която не е индивидуално уговорена. Твърди, че са налице основания целият договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза. Съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на 2 задължението по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.Счита, че са налице пороци, обуславящи нищожност на целия договор.

Ответникът подава ОИМ, чрез адв.Х. М. от САК, с който намира настоящото производство за недопустимо поради упражнено право на иск при злоупотреба с право.

Твърди, че в рамките на една седмица от ищцата са депозирани 7 бр. искови молби срещу ответника, с цел да се възложи в негова тежест заплащането на разноски в прекомерен размер. Исковите молби са подадени от едно и също лице, чрез един и същ проц. представител и имат идентично съдържание, в т.ч. петитум и обстоятелствена част, като са образувани гр. д. №62109/2023г., гр. д. №60462/2023г., гр. д. №60459/2023г., гр. д.

№60468/2023г., гр. д. №60443/2023г., гр. д. №62102/2023г. и гр. д. №62108/2023г., с цел да се обогати ищеца за сметка на ответника с двукратно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Намира процесуалното поведение на ищцата за злоупотреба с проц. права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл.3 от ГПК. Позовава се на практика на ВАС, съгласно която при упражняване на акцесорното право на разноски и при изрично възражение от ответната по делото страна за присъждането им с твърдения за злоупотреба с право. Заявява, че в случая по отношение присъждането на адвокатско възнаграждение, съдът дължи проверка за наличие на злоупотреба с процесуални права от страната, на която е оказана правна помощ, тъй като черпене на права, включително акцесорни, от недобросъвестно поведение в процеса е недопустимо.

Твърди се, че сключеният договор е валиден и отговаря на изискванията на закона. Още към момента на сключването му потребителят е бил наясно с всички съществени елементи на договора и е направил обоснован избор да го сключи. Клаузата за неустойка е действителна. Кредитополучателят е разполагал с възможност да се откаже от договора след сключването му, но не се възползвал от нея, като е счел, че условията на договора го удовлетворяват. Твърденията за неравноправност на клаузата също се считат за неоснователни. Ответникът сочи, че в периода 27.10.2020г. до 12.06.2023г. между страните по делото са сключени общо 10 бр. договори за предоставяне на идентични кредити, поради което са несъстоятелни доводите за заблуждаваща търговска практика и нарушаване на правата на потребителя.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни. Съображенията за това са следните:

Приложени към ОИМ са 2 бр. стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, заедно с 2 бр. искания за сключване на договор за кредит от ищцата.

Присъединено е към настоящото дело гр.д. №62106/2023г. на СРС, 165 състав.

Служебно е изискана справка от ЕИСС, видно от която са налице 67 бр. дела, образувани от ищцата, в периода: 21.07.2021г.- 18.09.2024г., /стр.105/.

Видно от служебно изискана справка за трудовата ангажираност на ищцата, същата полага труд по трудово правоотношение като кредитен специалист, считано от 10.08.2021г., във различни кредитни и финансови институции: .........., ......., ....., ....., ...... и ..... , вкл. при отв. дружество ......., за периода: 09.09.2022г.- 25.05.2023г., /стр.115- 118/.

Съгласно приети заключения по ССч.Е по двете ИМ, /стр.130 и 180/, общо заплатената сума в периода: 28.02.2022г.- 15.07.2022г. от ищцата по Договор за паричен заем №......г., възлиза на 2 917,36 лв., при главница от 1 600 лв. Изчислен е ГПР, с включено задължение за неустойка за недадено обезпечение, от 190,55 %, при договорна лихва 491,04 лв., при приложим по кредита ГЛП от 40,05 %.

3

Посочено е, че общо заплатената сума в периода: 15.09.2021г.- 20.01.2022г. от ищцата по Договор за паричен заем №...г., възлиза на 2 757 лв., при главница от 1 400 лв.

Приложимият ГПР по кредита, вкл. със задължението за неустойка за недадено дог. обезпечение, е изчислен на 192,07 %. Дължимата се дог. лихва възлиза на сума от 429,60 лв., при заявен ГЛП от 40,05 %.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В чл.2, б.

„б“ от Директива №93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, е прието, че „потребител" означава всяко ФЛ, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. С тази директива се извършва само частична и мин. хармонизация на националните законодателства относно неравноправните клаузи, като дава възможност на държавите членки да предоставят на потребителите по- интензивна степен на защита чрез по-строги разпоредби в националното си законодателство. Има две кумулативни условия, за да може едно лице да попадне в обхвата на това понятие, а именно то да е ФЛ и да действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, съгласно Решение от 02.04.2020г., Condominio di Milano, via Meda (C-329/19, EU:C:2020:263).

Преследваната от законодателя цел е финансовите институции да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Националният съд следва да проверява дали потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение и му позволяват да изчисли общата цена на своя заем. В бълг. право неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя.

В случая е видно, че ищцата е завела множество дела срещу кредитни институции. От служебно изискана справка за трудова ангажираност, във връзка с представения договор за безплатно адв. представителство по чл.38 от ЗА, е видно, че ищцата е била трудово ангажирана в различни кредитни институции, вкл. и при отв. дружество. Не са налице доказателства, от които да се приеме, че изтеглените кредити са употребени за търговска или професионална дейност, поради което не може да се отрече качеството й на „потребител“. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, за стойността на допълнителни услуги по кредитното правоотношение, като напр. такса за експресно разглеждане и др. имащи характер на прикрити неустойки, водят до неравностойност на насрещните задължения по договора. Тридневният срок за предоставяне на обезпечение и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост.