Решение № 118 от 19.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Велико Търново, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

Д. ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от Д. ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264000600117 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 4/03.02.2025 г., постановена по НОХД № 1158/2024 г., Окръжен съд Русе е признал подс. Е. П. Б. за виновна в това, че на 05.04.2023 г. в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство – л.а. „Фолксваген“ с рег. № Р 95**** в нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, а имено като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство при завиване на наляво за навлизане в друг път не изпълнила задължението си да пропусне насрещно движещо се превозно - л.а. „Субару", модел „Аутбек" с рег. № 25****, управляван от В. С.ов С. и по непредпазливост причинила смъртта му, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл.

58а вр. чл. 54 от НК й е наложил ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишил подсъдимата от правото да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал при изпълнение на наказанието времето, през което същата е била лишена от това свое право по административен ред.

Съдът се произнесъл по разноските, включително и тези сторени от частните обвинители Д. В. Б. и И. О. Б. за адвокатски хонорар на поверениците им.

Срещу така постановената присъда е депозиран протест от прокурор в РОП, с който са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на същата присъда, само в частта й, относно размера на наложеното на основание чл. 343г от НК кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Със същия се претендира изменение на оспорената 1 присъда, само в тази й част, като се увеличи наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ от 1 година на 2 години.

Срещу присъдата е депозирана и въззивна жалба и допълнителна такава от подсъдимата Е. Б. чрез адв. С. само в частта й за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на частните обвинители, с навадени доводи за прекомерност. В тази връзка се отправя искане до настоящия съд, присъдата да бъде ревизирана само в тази й част и се намали размера на присъдените в полза на частните обвинители разноски за адвокатско възнаграждение.

Подадена е и въззивна жалба от адв. Б., в качеството й на повереник на частния обвинител С. С. с искане присъдата да бъде ревизирана само в частта й, относно размера на наложените наказания „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от право да управлява МПС“ с посочени доводи за заниженост на същите, както и в частта, с която е прието, че деянието е осъществено в условията на съпричиняване от страна на пострадалия В. С.ов С.. В тази връзка, намират присъдата за неправилна в посочените й части и претендират за нейното изменение на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК, като се увеличи размерът на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно и съответно се завиши размерът на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.

Депозирана е и въззивна жалба от адв. А. Б., в качеството му на повереник на частните обвинители Д. Б. и И. Б. против присъдата в частта й относно размера на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, като същото бъде завишено.

Претендира се и изменение на присъдата относно приложението на чл. 66 от НК, като се завиши неговия срок – не по малко от 4 години.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Велико Търново поддържа протеста и оспорва жалбата на подсъдимата, изтъквайки, че е налице основание за увеличаване на наложеното наказание лишаване от правоуправление. Поради изложеното намира, че следва да бъде постановен нов съдебен акт, с който се измени първоинстанционната присъда.

Пред въззивната инстанция адв. Б., повереник на частните обвинители Д. Б. и И. Б., преупълномощен от адв. Б. поддържа депозираната въззивна жалба и пледира оспорената присъда да бъде изменена в посочените части, като се постанови решение.

Частните обвинители Д. Б. и И. Б., лично поддържат изложеното от повереника си.

Адв. С. намира депозирания протест за основателен и съответно подлежащ на уважаване, а по отношение на жалбите – счита същите за неоснователни.

В правото си на лична защита и последна дума подс. Б. поддържа изявленията на защитата си. Изразява още веднъж искрените си съжаления към родителите на пострадалия и моли да остане в сила присъдата на РОС.

Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните, събраните доказателства и съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

Съдът е приел за установени от фактическа страна признатите от подсъдимата факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимата Е. Б. е от гр. Русе, със средно образование, омъжена, работи и е неосъждана.

На 05.04.2023 г. постр. В. С. се е движил с л.а. марка „Субару" по бул. „Липник" в гр.

Русе в посока от централната част на града към с. Н.о. По същото време и в същата посока с л.а. „Мерцедес" се е движил св. М. М., като в автомобила си возел и св. И. Т., който седял на предна дясна седалка до водача. След преминаване на пешеходната пътека, намираща се в района на електрическата подстанция, постр. С. се пристроил в средната лента за движение, като същевременно рязко ускорил скоростта на движение на автомобила, която достигнала 2

85.03 км/ч., като продължил да се движи с тази скорост и в посока кръстовище с ул.

„Котовск", при пределно установената за този участък скорост от 40 км/ч /по силата на поставения преди кръстовището пътен знак В26/. Същевременно св. М. продължил движението си в лявата лента по бул. „Липник", а в насрещното платно, в лявата лента с л.а.

„Фолксваген", модел „Поло" се е движела подс. Б.. Заедно с нея пътувал съпругът й - св. К.

Б.. Подсъдимата вече била подала ляв мигач, тъй като възнамерявала да премине през бул.

„Липник" в платното, по което се е движил постр. С. и да продължи движението си по ул.

„Котовск". Огледала се надясно и възприела приближаващите кръстовището автомобили, управлявани от постр. В. С. и св. М. М., които в този момент се намирали на разстояние около 45 метра от нейния автомобил. Подсъдимата знаела, че има задължение да пропусне двата насрещно движещи се по път с предимство автомобили, но преценила, че има достатъчно време да премине безпрепятствено, преди същите да достигнат до мястото, на което се намирала и предприела преминаване на това платно за движение. Св. М. забелязал действията й и предприел намаляване на скоростта, за да може евентуално и да спре. Постр.

С. обаче, твърде късно възприел автомобила на подсъдимата като опасност, без да намалява скоростта си на движение, завъртял волана рязко наляво, в резултата на което автомобилът му се насочил към лявата лента и подминал задната част на управлявания от подс. Б. автомобил. След това рязко завъртял волана надясно, за да изправи автомобила, но предвид високата скорост продължил движението си странично с приплъзване по бул. „Липник", движейки се със скорост от 85.03 км/ч. Приплъзването продължило 32 метра, като през това време автомобилът продължавал да се движи към дясната част на пътното платно, качил се на тротоара и се е ударил в крайпътно дърво със скорост от 82.98 км/ч, след което преустановил движението си. Постр. С. останал затиснат вътре в автомобила, получил множество травматични увреждания, изпаднал в състояние на кома и след пристигане на екип на ЦСМП, на служители от пожарната и на Пътна полиция, автомобилът бил разрязан, пострадалият бил изваден и транспортиран в болнично заведение, където му е била указана своевременно квалифицирана медицинска помощ.

В същото време подсъдимата преминала през булеварда, продължила движението си по ул. „Котовск" и по никакъв начин не разбрала за случилото се. След като установили по какъв начин е настъпило произшествието, полицейските служители се свързали по телефон с подс. Б. и я поканили да отиде на място с автомобила си.

На 11.04.2023 г. постр. С. бил преместен в МБАЛ „Сърце и мозък" гр. Плевен за продължаване на лечението му, като не излязъл от коматозното състояние и на 06.05.2023 г. бил преместен в УМБАЛ „Медика" - Русе. Независимо от положените усилия от страна на медицинския персонал, вследствие на получените при пътнотранспортното произшествие тежки травматични увреждания, В. С. починал на 13.05.2023 г.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/, приобщена в хода на съкратеното съдебно следствие пред първия съд, се установява причината за настъпване на смъртта на пострадалия - настъпили възпалителни промени, хемодинамични нарушения и полиорганна недостатъчност като усложнения на установената съчетана травма, с водеща тежка черепно-мозъчна травма, довела до тежко увреждане на централната нервна система с продължителна кома. Настъпилите увреждания довели пряко до смъртта на С. и са в причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, които могат да бъдат получени при настъпилото пътнотранспортното произшествие на 05.04.2023 г.

От химическата експертиза № 256 /ХЕ/ се установява, че в кръвта на постр. В. С. няма наличие на етилов алкохол.

От химическата експертиза № 23/ТКХ-338 /ХЕ/ на НИК, е установимо, че в кръвта на постр. С. няма установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. В предоставената за изследване проба урина е установено наличие на лекарствен препарат „лидокаин".

От заключението на техническата експертиза № 355 /ТЕ/, изготвена в хода на 3 досъдебното производство и приобщена по делото се установява, че при преминаване на автомобилите в зоната на кръстовището на ул. „Котовск" и бул. „Липник" светофарната уредба е била в позиция с премигащ жълт цвят.

От приетия протокол за Техническа експертиза № 324/27.04.2023 г. е установено, че представения за изследване оптичен носител – CD-R, 700 MB, с изписан ръкописен текст на два реда „аудиозаписи wav-4 бр., рег. № 10586р-666/21.04.2023 г. съдържа 4 бр. звукови файла формат wav, възпроизведени на хартиен носител.

От автотехническата експертиза /АТЕ/ приобщена също по делото се установява, че управляваният от подс. Б. л.а. „Фолксваген" се е движил със скорост 18.5 км/ч, а л.а.

„Субаро" се е движел със скорост 85.03 км/ч. Непосредствено преди нaвлизaнe в лявата лента на платното по бул. „Липник", подс. Б. имала възможност да възприеме и наблюдава поведението на постр. С. и св. Maдaн, които в тoзи момент са се намирали в същото платно и на разстояние 45 м от нейния aвтoмoбил. Последните също oт това разстояние са мoгли да възприемат и наблюдават поведението на подсъдимата. Експертизата сочи, че с установената скорост oт 85.03 км/ч, постр. В. С. не би могъл да спре преди дa достигне мястото, на което биха се пресекли траекториите на управлявания oт него aвтoмoбил и този на подсъдимата. Ако своевременно е била задействана спирачната система на автомобила и съответно намалена скоростта oт пострадалия С., то подс. Б. би имала възможност да напусне средната лента за движение, като по този начин пострадалият би могъл да премине безпрепятствено през кръстовището. При движение с разрешената за пътния участък скорост от 40 км/ч, постр. С. би могъл да спре преди да достигне мястото, на което биха се пресекли траекториите на двата автомобила.