Решение № 1400 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110203510 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. С. М. против Наказателно Постановление № 439а-70/20.06.2025г. на Началника на 3 РУ при ОД на МВР-В., с което му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 лева на основание чл.

257, ал. 2 от ЗМВР.

В жалбата декларативно се твърди, че издаденото постановление е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и се иска отмяната му.

В съдебното заседание въз. М., редовно призован не се явява, представлява се от процесуален представител който, поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Постъпили са писмени бележки от упълномощен процесуален представител, в които се оспорва жалбата, изложено у становище, че постановлението е правилно и обосновано, поради което се иска да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна 1 следното:

На 01.06.2025 г. около 00, 10ч. служители на 3 РУ-В., един от които св.

К., в изпълнение на служебните си задължения, в гр.Варна, бул.“Ц.О.л“ до блок 108 спрели за проверка лек автомобил с рег.№ ** управляван от възз.М..

При извършване на проверката било разпоредено на въззивника да застане до автомобила си и да изчака извършването на проверката. Той не се съобразил с това разпореждане на полицейските служители и влязъл в автомобила, стартирал двигателят и го привел в движение. След като бил последван от полицейските служители с управлявания от тях служебен автомобил въззвиника спрял автомобила на близконаходящ се паркинг. Поради това и те го задържали и отвели в 3 РУ-В.. При извършената проверка установили и други нарушения на ЗДвП.

Св. К. съставил против възз. М. акт за установяване на административно нарушение за това, че не изпълнил дадено законово полицейско разпореждане: да да остане до автомобила си и да изчака извършване на проверката, а привел в движение автомобила и се отправил в неустановена посока. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.

64, ал. 1 от ЗМВР. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

Въз основа на акта било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция процесното наказателно постановление с което административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. За него, на основание чл. 257, ал. 2 от ЗМВР на въз. М. било наложено наказание "Глоба" в размер на 50 лв.

В хода на съдебното производство бе разпитан св. К. –актосъставител и очевидец на нарушението, чиито показания съдът кредитира и от които се установи описаната фактическа обстановка. В показанията си дадени пред съда свид.К. посочи, че спрял за проверка автомобила управляван от въз.М..

При започване на проверката му разпоредил да остане на място до автомобила за да се извърши полицейска проверка. Малко след това свид.К. възприел как въззивника променя местоположението си и се насочва към шофьорската врата на автомобила си и поради това отново за втори път ясно му разпоредил да не влиза в своя автомобил, а да застане до него и да изчака извършване на 2 полицейската проверка. Независимо от даденото полицейско разпореждане въз.М. бързо влязъл в своя автомобил, седнал на шофьорското място и стартирал двигателя, след което го привел в движение. Свид.К. го последвал със служебният автомобил с включени сигнални светлини. Възз.М. свил в първата пресечка, след като го настигнали отново му разпоредили да спре движението на автомобила. Едва тогава му била извършена проверка при която били установени и други нарушения на ЗДвП. Като оправдание за действията си въз.посочил страха си някой да не блъсне автомобила му, но това практически не било възможно тъй като той бил спрян точно пред полицейския автомобил който бил с включена сигнализация.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в шестмесечния преклузивен срок. Това се установява както от вписаната в него дата, така и от служебно изисканата справка за издадени наказателни постановления. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.

Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е направено с достатъчна пълнота и конкретика съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН . При предявяване на акта не са били направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са 3 допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че нарушението, в извършването на което въззивника е обвинен, се състои в отказ да изпълни полицейско разпореждане – да остане на място до завършване на проверката. Неизпълнението на това разпореждане съдът намира за безспорно доказано с оглед цялата доказателствена съвкупност, а именно от показанията на св. К., приложената по преписката докладна записка. Тези обстоятелства са били описани в докладната записка. Поради това съдът намира, че действително възз. М. не е изпълнил ясно даденото му полицейско разпореждане.

Тези фактически констатации при съставяне на акта и при издаване на постановлението са били съотнесени към хипотезата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР .

Тази норма сочи, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено. При невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят, съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗМВР . В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото на въззивника е било издадено устно разпореждане. Разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР пък е тази, която сочи, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Наказанието на въззивника е било наложено на основание чл. 257 от ЗМВР . В тази норма е предвидено наказание за този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите, ако извършеното не съставлява престъпление. В този смисъл следва да се приеме, че в чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е визирано и задължението за дължимо поведение, и санкция при неговото неизпълнение. Поради това, като съобрази фактическото описание на нарушението, направено в обстоятелствената част на акта и постановлението и като взе предвид, че нарушителят се защитава срещу описаните факти, а не срещу правната квалификация на нарушението, съдът намира, че от една страна правото на защита на наказаното лице не е било накърнено по никакъв начин Правилно е била приложена и санкционната норма на чл. 257, ал. 2 от 4

ЗМВР, както бе посочено по-горе. Правилно, при отчитане на всички обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН, на въз. М. е било наложена "Глоба" в минималния предвиден от закона размер от 50 лв. , като АНО е прел, че деянието е маловажно. Същата е съответна на извършеното нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.

Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че обществената му опасност е незначителна.

С оглед изхода на делото и направените искания, съдът намира, че искането на процесуалният представител на ОД-МВР-Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено.

Неговият размер следва да бъде определен съобразно разпоредбата на чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 120 лв. съдът в полза на ОД-МВР-В. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 вр. ал.

1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 439а-70/20.06.2025 г. на Началника на 3РУ при ОД на МВР-В*, с което на К. С. М. ЕГН ********** е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 50 лева на основание чл. 257, ал. 2 от ЗМВР за нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като прилага закон за същото нарушение и преквалифицира изпълнителното деяние като такова по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР .

ОСЪЖДА К. С. М. ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР-В., юристконсултско възнаграждение в размер на 120лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-В., по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5

6