Решение № 89 от 04.03.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Бяла Слатина, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251410101262 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпила искова молба от Б. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: с.Борован, ул. „С.“ № 6 чрез адв.Т. Н. против Т. С. М., ЕГН ********** с адрес с.Борован, ул. „Ц.М.“№21 по предявени искове с правно основание чл.200 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД – за неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на л.а.

„Фолксваген Пасат“ с рег.№ВР3472СР, рама №WVWZZZ3CZ7E031111.

В исковата молба се твърди, страните са сватове. На 21.12.2024 г. ищецът продал на ответника л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ВР3472СР, рама №WVWZZZ3CZ7E031111, като уговорката им била, че цената на автомобила е 6000,00 лв. На 21.12.2024 г. ответникът бил дал на ищеца сумата от 1000,00 лв., като остатъка от 5000,00 лв. е следвало да ги получи до края на месец март 2025 г. Сочи се, че до предявяване на иска няма плащане от страна на ответника.

Твърди се, че на 09.01.2025 г. ответникът е накарал ищеца да отидат до гр.Враца, за да му прехвърли собствеността на процесното МПС, за да си върши работа с него и спокойно да пътува в страната и извън нея с автомобила. Посочва, че ищецът е имал доверие на ответника, защото били в близки отношения и не е очаквал да бъде излъган. Сочи, че в договорът е записана цена 1600,00 лв. и като излязат от нотариуса да му плати още 600,00 лв., но това не се случило. Посочва се, че ищецът е правил опити да разговаря с ответника, но не се случило.

Посочва се, че в средата на септември 2025 г. се видели в центъра на с.Борован, при което ищеца попитал ответника кога ще му даде парите за колата, при което ответникът му 1 отговорил, че няма да му даде никакви пари, и изрекъл думите: „Пари няма да видиш“, „Една стотинка няма да ти дам“. Сочи се, че ответникът подвиквал на ищеца и го заплашил, че ако продължавал да си иска парите ще го бият. Сочи, че е депозирал жалба в РП Враца, като е образувана проверка №2480007970/2025 г.

По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от съда да осъди ответника да му плати сумата от 5000,00 лв. Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът не е депозирал такъв, не се явява в първото по делото заседание, не е депозирал становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От договор за покупко – продажба на моторно превозно средство, сключен на 09.01.2025 г., с нотариална заверка на подписите от 09.01.2025 г., се установява, че Б. А. Ц. и С.С. Ц. са продали на Т. С. М. лек автомобил модел и марка „Фолксваген Пасат“ с рег.

№ВР3472СР, рама №WVWZZZ3CZ7E031111 за сумата в размер на 1600,00 лв., съвпадаща със застрахователната стойност на автомобила.

В производството са събрани гласни доказателства, посредством разпита на двама свидетели.

От разпита на свидетеля С.С. Ц., съпруга на ищеца, разказва, че на 21.12.2024г. Т. дошъл в дома им към 18:30 часа, да вземе колата. Оставил 1000,00 лева, а за останалите пари в размер на 5000,00 лева имали уговорка да даде половината - 2500,00 лева до края на месец февруари и до края на март другите 2500,00 лева. Св. посочва, че до датата на заседанието ответника не е дал една стотинка. Многократно са имали разговори по телефон и месинджър, ако не може да даде наведнъж да ги даде на части и да върне парите. Св. посочва, че преди делото са пускали жалба в полицията, като въпреки това не е върнал парите.

По делото е разпитан и свидетеля В.К.Б., който заяви, че е братовчед и на двете страни. Св. разказва, че през месец декември 2024г. дошъл при Б. ответникът Т., за да му продаде колата. Св. посочва, че бил попитал Б. за колко пари я продал и той му каза, че я е дал на ответника за 6000,00 лева, като той му бил дал 1000,00 лева и 5000,00 лева ще му даде март месец. Св. допълва, че минали май, юни, а пари няма. Отново попитал ищеца и той му казал, че нищо не му е дал. Св. Б. разказва, че през месец септември видял страните на барчето, били и двамата и се карали там за парите. От Т. е чул, че пари на Б. няма да му даде и от както си е взел тази кола не му върви в живота. Св. потвърждава, че тези думи ги е чул от Т. и доколкото разбрал от разговора Т. дължал 5000,00 лева на Б., но нямало да му ги даде. Това го заявил Т. и свидетеля го е чул, като е имало и други хора, които са го чули. Св. посочва, че ответника продължил да казва, че пари нямало даде на Б..

По делото е представено постановление за отказ да се образува наказателно производство по пр.№6661/2025 г.по описа на РП – Враца, №248000-9770/2025 г. на РУ – Бяла Слатина по повод постъпила жалба от Б. А. Ц. срещу Т. С. М., тъй като спора бил от 2 гражданскоправен характер.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и доказателствата по делото, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта /чл. 200, ал. 1 от ЗЗД/. Съгласно чл. 187 изр. първо от ЗЗД продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Ищецът поддържа, че действителния размер на дължимата продажна цена е 6000,00 лв., а не както е посочената в договорът за продажба и че ответникът му дължи, именно тази сума.

Договорът за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, с който е оформена сделката, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. С оглед на това нотариално завереният договор за покупко - продажба съставлява офиЦ.лен свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, в която част се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, съгласно нормата на чл. 179 ГПК. Волеизявления на страните, обективирани в договорът, в това число и относно цената, имат характера на частен документ, поради което и на основание чл. 144 ГПК обвързваща съда формална доказателствена сила е само относно авторството на изявленията.

Опровергаването на документа в частта на волеизявленията е ограничено само до вида доказателствени средства, като свидетелските показания са допустими при спазване на ограниченията на чл. 164 ГПК. Доказателствената сила на удостоверените в договорът изявления на страните относно цената могат да бъдат оборени чрез писмени доказателства, както и чрез гласни такива при наличието на предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК. /в този смисъл Решение № 9/29.01.2019 г. по гр.д.№ 2285/2018 г., ІІ гр.отд. на ВКС/.

При изясняване на действителната обща воля на страните, съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договорът, поведението на страните преди и след сключването му - характера на преговорите за сключване на договора, разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.

По делото са разпитани двама свидетели, доведени от ищеца като съдът е допуснал 3 техния разпит, позовавайки се на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази разпоредба не допуска свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително.

В случаят обаче нито една от така изброените хипотези не е налице. Договорът между страните/съществените му елементи – стока и цена/ е на стойност 1600,00 лв., сключен между сватове. Предмет на спора е именно дължимата цена, която в случая е над 5000,00 лв.

Няма никаква пречка от гледище на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК свидетели да установяват конкретната воля на страните по някои от уговорките на договора, каквото е например кога и как да се извършват доставките, дали е необходимо заявяване и др. под. и относно цената В Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2018 г., IV г. о. е прието, че:

"Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК , изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните.

Настоящият случай е именно такъв, ето защо съдът е допуснал разпита на двама свидетели, които показания кредитира съобразявайки и с разпоредбата на чл.172 от ГПК, показанията на свидетелката Соня Ц.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, житейски логични и обосновани, както и същите дадоха своите лични възприятия, като очевидци на проведените разговори и уговорки между страните по делото, разкривайки действителната тяхна воля.

С оглед възникналото между страните облигационно отношение свързано с продажбата на моторно превозно средство, ответникът в качеството на купувач е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, че реално е заплатил цената уговорена между него и ищеца. Безспорно е, че ищеца е изпълнил уговореното като е предал вещта – МПС, независимо, че не му е изплатена цялата стойност. По този договор ищецът като продавач е изпълнил договорните си задължения по чл. 183 от ЗЗД.

Не се доказа по делото, ответника да е изпълнил изцяло и точно своето насрещно задължение по чл. 183 ЗЗД и чл.200 от ЗЗД. Поради това, ответникът дължи на ищеца изцяло към датата на приключване на съдебното дирене сумата от 5000,00 лева, представляваща остатъчната стойност на продаденото МПС.

Всичко гореизложено обосновава извода, че иска е основателен и доказан и следва да се уважи, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лева за неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ВР3472СР, рама №WVWZZZ3CZ7E031111.

4

Разноските:

С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както следва – 200,00 /л.12 от делото/ лева разноски за държавна такса, както и 500,00 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.5 от делото/, за реалното плащане на което са представени доказателства.

Общо разноски в исковото производство 700,00 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.

Присъдените суми в диспозитива следва да бъдат превалутирани.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН ********** с адрес с.Борован, ул. „Ц.М.“№21 ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: с.Борован, ул. „С.“ № 6, сумата от 2556,46 евро /5000,00 лв./, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупкопродажба на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.№ВР3472СР, рама №WVWZZZ3CZ7E031111.

ОСЪЖДА Т. С. М., ЕГН ********** с адрес с.Борован, ул. „Ц.М.“№21 ДА ЗАПЛАТИ на Б. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: с.Борован, ул. „С.“ № 6, сумата от 357,90 евро /700,00 лв./, представляващи разноски по настоящото дело.