Протокол № 11910 от 15.07.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 11910 гр. София, 13.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря Н.Л.В. и прокурора С. Н. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Частно наказателно дело № 20221110208617 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Г. С. Т. – явява се, доведен от ареста на „Г.М.Димитров”.

За него в залата се явява адв.Е. К. от САК, служебен защитник на обвиняемия.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Г. С. Т. - роден на **** г., в гр.София, българин, български гражданин, неженен, не работи, средно образование, осъждан, ЕГН: **********, живущ в ****

СЪДЪТ

РАЗЯСНИ правата на

1 обвиняемия в наказателното производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т. - Ясни са ми правата. Няма да правя отвод на съда, прокурора и съдебния секретар.

СТРАНИТЕ

/поотделно/ - Нямаме искания по доказателствата по реда на съдебното следствие. Да се даде ход на съдебното следствие.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата на адв.К., с която иска да бъде изменена взетата спрямо обв.Т. мярка за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека такава.

АДВ.К. – Поддържам молбата. Няма да соча доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ Т. – Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че същата е неоснователна. Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ.К. – Моля да уважите молбата за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в подписка, тъй като от задържането му вече са изминали три месеца и за тези три месеца абсолютно не е извършено нито едно следствено действие от разследващия орган, не знам по какви причини. Делото не е от никаква фактическа и правна сложност.

Още от началото бяха събрани почти всички доказателства, всички свидетели са разпитани. Той е осъждан само на Пробация, няма минимална граница за обвинението, което му е повдигнато. Аз отдавна съм коментирала с колегата от СРП темата за сключване на споразумение. Три месеца обвиняемият стои в ареста. Аз считам, че мярката за неотклонение задържане под стража не е вид санкция, а е гаранция за приключване на разследването. Считам, че е налице ново обстоятелство за изменение на взетата мярка за процесуална принуда и моля да я уважите.

ПРОКУРОРЪТ – Моля да оставите молбата за изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава, подадена от обвиняемия без уважение като неоснователна. Считам, че и към момента са налице процесуалните основания спрямо същия да бъде изтърпяване именно мярка за неотклонение задържане под стража, необходима за воденото спрямо него досъдебно производство. Същият е привлечен към наказателна отговорност, за което е предвидено наказание лишаване от свобода. Съгласно нормата на чл.65 следва всички обстоятелства като считам, че е налице обосновано предположение за авторството на деянието. В тази връзка от събраните в хода на ДП гласни доказателствени средства по никакъв начин не е разколебано предположението за авторството на деянието от първоначалното задържане по реда на чл.64 НПК. Считам, че е налице опасност от извършване на друго престъпление, обвиняемият е осъждан и то основно за деяния, свързани против личността. В тази връзка моля за вашето 3 определение.

ОБВИНЯЕМИЯТ – Искам от съда, ако може да ми бъде променена мярката.

На основание чл.297 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

ОБВИНЯЕМИЯТ Г.ЕВ – Ако може домашен арест.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ

ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

Производството е по реда на чл.65 и следващите от НПК.

Съдът е сезиран с молба от защитника на обвиняемия, с която се иска да бъде изменена взетата по отношение на него мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“ в по-лека. В днешното съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа молбата, като иска от съда да приеме, че от момента на задържането на обв.Т. до настоящия момент ръководно решаващия орган на досъдебната фаза не е извършил процесуални и процесуални следствени действия в насока разумното приключване на производството. Твърди се, че изминалият срок на фактическо ограничение, съставлява ново обстоятелство, което съдът е длъжен да прецени, отчитайки законността на продължаващото ограничение. Представителят на СРП оспорва молбата, като иска от съда да приеме, че и към настоящия момент продължава да е налице опасност в случай на определяне на по-лека мярка за неотклонение обв.Т. да извърши друго престъпление. Тази опасност прокуратурата извлича от данните, касаещи съдебното минало на Т..

4

СЪДЪТ след като изслуша становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира, че молбата следва да се остави без уважение.

Параметрите на настоящото производство задължават съда да даде отговор на няколко въпроса: налице ли е обосновано предположение, касаещо авторството на деянието и към настоящия момент; продължава ли редом с това да е реална опасността от извършване на престъпление от Т.; налице ли е ново обстоятелство, което да налага изменението на взетата мярка за неотклонение.

Досъдебното производство е било образувано на 07.04.2022 г., като на същата дата Т. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа. На 08.04.2022 г. на същия е връчено постановление и привлечен в качеството на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 от НК. С определение от 19.04.2022 г. на СГС е потвърдено определение на СРС, с което по отношение на Т., производството по реда на чл.64 от НПК е взета мярка за неотклонение задържане под стража. Очертаното до тук описва формалната допустимост на подадената жалба срещу взетата мярка за неотклонение. На Т. е повдигнато обвинение, което съобразно параметрите на нормата на НК сочи да е за тежко умишлено престъпление.

От момента на образуване на производството до настоящия етап са събрани гласни доказателствени средства, приобщени са писмени доказателства, назначена е и изготвена СППЕ, касаеща Т.. От всички събрани доказателства може да бъде формиран извод и към настоящия момент, който извод не е разколебан, Т. да е автор на инкриминираното деяние. Всички свидетели са последователни по отношение на времето, мястото, механизма на извършване на деянието, физическите действия, извършени спрямо малолетното дете и изречените реплики. В тази насока съдът счита, че е длъжен да посочи, че макар и оценено като развиващо се с бавни темпове от страна на защитата, производството се развива в сроковете, очертани от НПК и приобщената към материалите по ДП експертиза, редом с постановлението за назначаването й са действия, извършени след привличането на Т. в качеството на обвиняем, респективно след негово фактическо задържане. Срокът, през който той търпи ограничението е в рамките на законоустановеното и това ограничение не се явява неразумно.

5

Съдът счита, че и към настоящия момент продължава да е налице реална, а не хипотетична опасност, в случай на определяне на по-лека мярка за неотклонение обвиняемият да извърши друго престъпление. Този извод е формиран от данните, касаещи съдебното минало на Т., като последното му осъждане е за престъпление против личността, както и от механизма и начина на осъществяване на процесното деяние, както и съпътстващите деянието обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства.

Всички те го очертават като личност със завишена степен на обществена опасност, като в тази насока следва да се отчете, че физическото действие, извършено спрямо малолетното лице е било възприето от други две малолетни деца и видно от доказателствата по делото е оказало съответното въздействие и върху тях. По делото не са представени доказателства, които да сочат наличие на здравословен или социален критерии, който да налага личния интерес на обвиняемия да бъде поставян над закриляния обществен интерес и да бъде самостоятелно основание за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека.

Съдът счита, че възражението на защитата, досежно евентуалната наказуемост на Т. при приключване на този процес по същество не се нуждае от специален коментар от съда, доколкото подобно хипотетично тълкуване на правната норма и процесуалните възможности са извън обсега на производството по реда на чл.65 от НПК.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО,

СЪДЪТ